Иранската война чука на вратата

Израел може да удари Иран през пролетта – април, май или юни”, е казал американският военен министър Леон Панета, според доклад, оповестен в уводна статия на в. “Вашингтон пост” от 3 февруари.

Панета, който в петък беше в Брюксел за среща на НАТО, се опита да омаловажи утечката. На репортерските въпроси дали наистина това е неговата оценка, шефът на Пентагона отговори уклончиво.

“Израел показа, че обмисля такава възможност, а ние показахме, че сме загижени”, заяви Панета и добави, че няма да коментира доклада.

Същият ден израелските телевизии обявиха, че при посещението си в САЩ миналата седмица шефът на МОСАД Тамир Пардо е заявил, че е напълно реална възможността Израел да предприеме едностранно удари по ядрените инсталации на Иран, без да чака карт бланш от Вашингтон.

От началото на Иракската война (март 2003 г.), която свали най-големия враг на аятолласите – Саддам Хюсеин, иранското влияние в Близкия изток непрекъснато расте. База за тази растяща хегемония са шиитските общности в Арабия. В Ирак мнозинството от населението са мюсюлмани-шиити. До войната те бяха управлявани от сунитското малцинство начело с партията БААС.

На стратегическия остров Бахреин в Персийския залив картината е същата – шиитско мнозинство е управлявано от сунитското малцинство начело с кралска фамилия. Миналата пролет шиитите вдигнаха въстание, което бе потушено с външна агресия – Саудитска Арабия нахлу с армия, за да задържи властта на сунитската династия на острова. Въстанието бе смазано с подбаваща бруталност. Така свърши “арабската пролет” на Бахреин.

В самата Саудитска Арабия големите петролни залежи се намират по източното крайбрежие на Персийския залив, където мнозинството от населението е шиитско. Ако Техеран реши да финансира едно въстание на това население, съдбата на уахабитите в Рияд може да се окаже поставена на карта. При едно сепаратистко решене на конфликта Саудитска Арабия може да загуби петролните си залежи, а Иран да стане два пъти по-богат на въглеводороди отсега. Засилващото се иранско влияние по източното крайбрежие на Саудитска Арабия може да превърне Персийския залив в домашно езеро на Иран.

На север, в Ливан, най-силната военно-политическа сила Хизбулла, е също шиитска.

Преди няколко години, след бруталната екзекуция на Саддам Хюсеин от шиитския главорез Муктада Садр, йорданският крал Абдуллах II предупреди, че “над полуостров Арабия с издига шиитския полумесец”.

Откак САЩ и техните съюзници окупираха Ирак, западните медии неведнъж раздухваха заплахата от война с Иран. Никога досега обаче тя не е била по-реална.

Струпването на американски и британски военноморски съдове в региона и наличието на 9000 американски войници в Израел вещаят подготовка за военни действия. Легитимният претекст, след евентуална резолюция на Съвета за сигурност на ООН, ще бъде разрушаването на ядрените инсталации на един шариатски, фундаменталистки режим, който заплашва сигурността на целия регион, на американските бази там и на Европа. Конфликтът, подпален от американски и/или израелски въздушни удари, може лесно да прерасне във всеобхватна шиитско-сунитска война, чиято продължителност е неясна.