|

Изселническата психоза сред мюсюлманите у нас е инспирирана от Анкара

 Турската пропагандна машина насажда омраза към всичко българско

Във вестник  „Атака“ публикуваме поредица от материали за възродителния процес, истината за който бе преиначена грубо в приетата неотдавна от управляващото мнозинство и агентите на Анкара в парламента декларация – фалшификат. В предишния брой писахме за доброволното връщане на стотици хиляди българомохамедани у нас към родовия корен през различни периоди след Освобождението, заслуга за което има и патриотичната организация „Дружба Родина“, създадена през 1937 година. Опитите на Високата порта да турцизира това население не са преставали никога, за тази цел неведнъж се използва и инспирираната от югоизток изселническа психоза сред мюсюлманите в България.

Димитър В.АВРАМОВ

Масираните опити на Анкара да ерозира нашата държава, да я разпокъса и да присъедини части от нея към своята територия се засилват особено много след създаването на Републиката. Нейният първи президент Мустафа Кемал Ататюрк е идеолог на

подробно разработена стратегия срещу
страната ни,
изразена от него лаконично и публично, за която си струва да напомним отново: „Особено важно и благоприятно за нова Турция, казва той, е, че турската разузнавателна политика в България е неделима от турската малцинствена и изселническа политика в същата“…
След Освобождението изселванията от двете страни на границата не са регламентирани със специални споразумения до 1925 година, когато са подписани  т. нар. Договор за приятелство (известен и като Ангорската спогодба) и Конвенцията за установяване Те засягат и проблемите с бежанците, имотите на прогонените и избити над 300 хиляди тракийски българи през 1913 г., които Високата порта и до днес отказва да изпълнява и протака нещата с различни дипломатически маневри. Двустранните спогодби бяха препотвърдени през 1992 година, но резултатът е същият – задкулисни ходове, извъртане, преиначаване на фактите, поставяне на неприемливи условия с надеждата проблемът с многомилиардните обезщетения за наследниците на тракийците да се размие и забрави  във времето. Разбира се, в последните 20 години югоизточната ни съседка е твърде улеснена от безхарактерната,  раболепна и национално безотговорна политика на няколко поредни правителства в София, включително и сегашното.
Антибългарската стратегия, формулирана от Ататюрк, се осъществява през десетилетията преди Втората световна война последователно и многопосочно. Турското разузнаване и неговата многобройна резидентура в посолството и консулствата на югоизточната ни съседка хвърлят огромни усилия за създаване на своя агентура у нас, чиито цели са дестабилизиране на  страната чрез подривно-диверсионни операции в различни обществени сектори и поддържане на постоянна изселническа психоза сред мюсюлманите. Отделно е масираната пропаганда без оглед на средствата и методите, която трябва да култивира у тях „турско самосъзнание“ и омраза към гяурите, да им внуши заблудата, че „анна ватан“ (майката -родина) винаги е готова да ги приеме и да им осигури щастлив живот.
След създаването на Републиката до 1944 година изселванията от България в посока югоизток вървят с различна интензивност, в зависимост от интересите на Високата порта и

нейните неизлечими имперски амбиции спрямо бившия Дунавски вилает.

Добре известно е, че след масовите кланета на християни в Тракия и Беломорието големи райони са опустошени, а селищата – мъртви, обезлюдени. Ето защо в определен период Анкара засилва своята изселническа пропаганда сред мюсюлманите у нас, за да  запълни „вакуума“, след което пуска бариерата на граничните пунктове. По  правило всичките тези ходове са в грубо нарушение на всякакви двустранни споразумения, действа се нагло и арогантно, с идеята да се акумулира постоянно напрежение между двете държави, да се изпробват нервите на София, без да се изключва и въоръжен конфликт за защита на т. нар. „външни турци“. Прочее войната (пак подклаждана отвън) в този период няколко пъти  е била на ръба – особено, когато след преврата от май 1934 година у нас водачът му Кимон  Георгиев забранява разни пантюркистки и панислямистки организации, контролирани и финансирани  от специалните служби на Високата порта, между тях „Туран“ и „Алтън орду“.
За да дестабилизира нашата държава, а и за да осигури за себе си съответни бонуси, в изселническата си политика Анкара прилага добре обигран коварен прийом – селективният, използван и в по-късни времена. Разузнавателната й мрежа заедно с нейните дипломатически представители у нас правят щателен подбор на кандидатите да заминат на югоизток. Най-предпочитани са квалифицирани специалисти от различни области, заможни хора и такива, които са доказали по един или друг начин

верноподанната си привързаност към „майката -родина“

и враждебността си към неверниците и към всичко българско. Стимулира се и т. нар. нелегална емиграция – пак с идеята да се дебалансира нашата държава не само икономически и, разбира се – отново в нарушение  на българските закони и споразуменията, останали само на книга. В същото време турските дипломати  и резидентурата в консулствата и посолството в София разработват банкови схеми за източване на огромни суми от България и пренасочването им към Босфора, включително и на предмети с висока културно-историческа стойност.
Освен селективният, в  политиката си срещу България Високата порта използва и друг похват – приема на своята територия толкова хора, колкото смята за необходимо, без да прекъсва изселническата психоза сред останалите у нас „сънародници“ и опитите си да турцизира българомохамеданите. Защото принципите на кемалистката крайно шовинистична идеология  имат пряка връзка с доктрината за т. нар. „външни турци“- те  трябва да останат в съседните държави като удобен инструмент,  пета колона на Анкара за осъществяване на нейните имперски амбиции. Тези похвати тя ще приложи и по време на събитията от 80-те години на миналия век у нас, които безродници и новоизлюпени Кириякстефчовци в парламента лицемерно нарекоха „етническо прочистване“.
(Следва)