|

Конната войска е най-силно подвластна на своя командир

                                                                                     (Продължение от миналия брой)

Подготвен теоретически и практически в редовете на войската, владеейки писмено и говоримо руски, румънски, италиански, френски и донякъде немски и маджарски езици, изпълнен с любознателност и чист от пороци и увлечения, Иван Колев през течението на цялата си кариера мина над работата в средата на своите войници и над книгата у дома си, Затова напълно основателно компетентните лица, които го познаваха, го атестират като човек „богат с теоретически знания по военното изкуство, неуморим практически деятел на обучението, възпитанието и командването на войските“; като „високообразован човек, надарен с жив, пъргав и схватлив природен ум, с голям запас от
знания из областта на военната история, особено по
действията на
конницата в
миналите войни

за знаменитите водачи на която с възхищение говореше“. За това Колеву, като на солидно подготвен офицер, са бивали възлагани сериозни и деликатни работи: член в комисията за изработване проект на „Устав за полската служба във войската“, през 1895. г.; член в комисията за екзамениране кандидатите за следване висша наука 1902 г.; преглед на писмените работи на капитаните от щаб офицерския курс през 1904 и 1905 г.; председател на комисията по конкурса на кавалеристите, кандидати за следване във висши кавалерийски училища.
Целия си живот Ив. Колев прекара над работа в казармата, на полето и у дома си – редовно, тихо и скромно до степен, че „до започване на войната ни с Турция името му не бе никак известно на нашето общество; па и в по-широкия кръг на военните за него знаяха твърде малко“. Тъй незабелязано Колев, „предаден с душа и тяло на професията си“, работи по всички направления на военното дело. Като пионер Колев работи по конно-пионерното и телеграфно дело от 14 XII 1889 г. до 4 VI 1890 г., а в качеството си на ръководител по новоформираната конно сапьорна команда от 14 III 1891 г. до 17. VI. с. г.; като е действувал в качеството на член в полковия съд от   15 X 1890 г. до 15 VIII 1891 г,; практикувал по финансовата част като касиер на офицерската каса от 30 XII 1890 г. до 18 VIII 1891 г. Във всички тия длъжности той

проявява извънредно
умение, точност и
войнишка лоялност

Като изключим времето, кръгло две години, когато е бил старши адютант в I Софийска дивизия, през всичката останала своя 25-годишна мирновременна дейност Иван Колев е минал в редовете на конницата, от подпоручик до полковник, в какъвто чин го заварва Балканската война от  1912 г. Тук той е изпълнявал различни длъжности, съобразно с чина. Като подпоручик (27 IV 1887 – 18. V. 1890 г.) той е бил субалтьор офицер в полка, а като поручик (18 V 1890 – 2 VIII 1894 г.).
Подир завършването на висшето си образование, произведен в ротмистър, Колев минава в полка си като старши ескадронен офицер, временно управляващ ескадрон, старши адютант в I Софийска дивизия, ескадронен командир, офицер за особени поръчки при кавалерийската дивизия. На последната длъжност го заварва производството му в чин майор (1900 г.), като се назначава за старши адютант в кавалерийската дивизия. На 19 V 1902 г. Колев биде назначен за помощник на командира на Л. Гв. на Н. Величество ескадрон, преименуван от 1 януари 1904 г. в полк. На тая длъжност заварва Колева производството му в чин подполковник (14 II 1904 г). На 14 XII 1905 г. е назначен за и. д. началник щаба в кавалерийската инспекция, а към края на годината и за титуляр на тая длъжност. Като подполковник Колев е бил командирован в Унгария на едногодишна практика. Тук го заварва назначението му

командир на
Лебгвардейски на
Н. Величество полк

(25 IV 1908 г.), която длъжност поема на 6 X 1908 г. и изпълнява до обявяването на Балканската война. Седмица след поемането на полка Колев биде произведен в чин полковник (15 X 1908 г.)
Независимо от изброените длъжности, минати по определен от закона ред, на Колева са били възлагани и други извънредни служебни и почетни назначения. По неговата мирновременна дейност ние четем: „Ония, които се интересуваха от конното ни дело и които следяха развитието му, предугаждаха, че в лицето на Колева се появява един отличен конник, предаден с тяло и душа на професията си, който, кога застане начело на конницата ни, ще може да възроди това занемарено по него време оръжие, тъй като в никое друго оръжие вниманието на началника не играе такава преодоляваща роля в неговите прояви…“
(Следва)