|

Авторите на „Голямата екскурзия“ през лятото на 1989-та са в Анкара

Турция подклаждала бунтове и води масирана клеветническа кампания срещу България

Продължаваме нашата поредица за възродителния процес, която разкрива истината за тези събития, несръчно фалшифицирани днес от някои  безродници в парламента. В миналия брой приведохме неопровержими доказателства, че при смяната на имената доброволно и активно са участвали значителна част от мюсюлманите, говорихме и за десетките терористични групи у нас, финансирани и контролирани от Анкара през 80-те години, за да убиват невинни хора и да дестабилизират България. Тази крайно враждебна политика на Турция продължава и по-късно – по време на т. нар. „Голяма екскурзия“ на югоизток.

Димитър В. АВРАМОВ

В началото на 1989 година Турция подготвя нова пропагандна и клеветническа кампания срещу България, съпроводена с почти безпрецедентно активиране на нейната агентура у нас. Параноята, обхванала тамошните политически среди и медиите, показва неистовия страх на Анкара, че след смяната на имената и  тясното интегриране на мюсюлманите към обществото ни  позициите й в бившия Дунавски вилает са критично отслабени, имперските й амбиции получават тежък удар. Ето защо

в лабораториите на
националната разузнавателна служба МИТ

и други специализирани звена е разработена нова стратегия на напрежението, в която се включват една кохорта кадрови служители на нейните тайни служби на прикритие в турското посолство в София и генералните консулства, участниците в подривно-диверсионни групи, крайни протурски шовинисти и панислямисти, агентурата на Високата порта сред мюсюлманите в т. нар. смесени райони, дори купени пройдохи от криминалния контингент сред поклонниците на Аллаха.
Основен момент във въпросната стратегия е подготовката, инспирирането, подклаждането на демонстрации и бунтове, които трябва да заблудят европейското обществено мнение за събитията у нас. И те се организират на точно определени места в периода 19 – 27 май 89-та. Датата също не е избрана случайно – на 30 май се провежда Парижката конференция по човешките права и участниците в нея трябва да бъдат залети с порои от клевети и груби лъжи срещу България, свързани с възродителния процес и поведението на властите в София. Друг поток от дезинформация потича към европейски и презокеански медии – естествено фабрикуван и строго цензуриран от ястребите в югоизточната ни съседка.
Първата демонстрация, дирижирана от Анкара, е в Джебел, преминала спокойно, за което заслугата е на органите на МВР и Гранични войски. Следва  село Пристоя в североизточната част на страната .Участниците тук  се гаврят с портретите на Ботев и Левски в местното училище, после към тях се присъединяват мюсюлмани от няколко съседни села. Идеята им е да потеглят към Каолиново и  да връчат на тогавашния кмет петиция с две основни искания: задължително изучаване на турски език и възможност да се изселят в „майката -родина“. Според експерти по проблема мястото на тази демонстрация също не е избрано случайно – Североизтока отдавна привлича апетитите на Анкара там

да бъде създадена турска
автономна област

която по-късно да бъде последвана от Лудогорието и Кърджали.
Добре контролираните от агентурата на Високата порта бунтове продължават и в други райони – Дългопол, Граница (Варненско), в Разградска област, в Тервел , Омуртаг, в  Дулово, Хлебарово, Бенковски (където няколко години преди това турски терористи взривиха местния православен храм). Краят на протестите в този период е в Шумен, където, пак следвайки инструкциите на съветниците си от югоизток, мюсюлмани са подготвяли серия от атентати – взривяване на предприятия и обществени сгради. В повечето случаи участниците в тях идват въоръжени със сопи, брадви, железни пръти и камъни, чиято мишена не рядко стават органите по сигурността, които проявяват изключителна сдържаност и не отговарят на дирижираната агресия и множеството провокации, чиито цели преследват  сблъсък с властите и поредни клевети срещу нашата страна .
Разбира се, флагман на лъжите са турските медии, на които услужливо пригласят и някои западни българофоби от „Дойче веле“, например. Ето идиотските и целенасочени фантазии , тиражирани в този период от „Гласът на Турция“- естествено пак с идеята да се манипулира европейското обществено мнение и Парижката конференция по човешките права в края на май: „Червените нападнаха две села и разстреляха нашите сънародници!“, „Душманите насъскват кучета, за да разкъсат турците!“, „Убийците българи стреляха по турците“ , „Загинали са стотици сънародници, хиляди са изпратени в концлагери!“, „Армията е изгорила няколко села!“, „В България се забранява Шекер байрама, затова в магазините не се продавали бонбони!“. В грубата дезинформация се включил и Меджлиса, който протестирал срещу „зверствата“ у нас и поискал външна намеса, за да бъдат прекратени.
По същото време  Анкара все така поддържаше изселническата психоза сред „сънародниците“ у нас. Към разюзданата антибългарска пропагандна се присъедини и премиерът Тургут Йозал, който отправяше шумни призиви към  мюсюлманите да се преселят в „майката родина“, обещавайки им земен рай. За негова, навярно и за   подобните му изненада, на 29 май 1989 г. тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков направи пред телевизията специално изявление. Ето част от него: „Във връзка с приетите от Народното събрание закони за задграничните паспорти и за българското гражданство в определени райони на страната, сред някои групи от населението, подстрекавани от външни сили, възникна напрежение. В отделни селища бе нарушен грубо обществения ред. За тези събития някои чужди кръгове и радиостанции съобщават невероятни неща  и по същество провеждат клеветническа кампания срещу нашата страна. Съобразно Виенските договорености, Народното събрание прие съответните закони. Главното в тях е, че на всеки български гражданин се дава възможност да пътува, където поиска, в която и да било част на света.  След това „режисьорите“ на антибългарската кампания подеха въпроса за изселването като разтръбиха, че Турция е готова да приеме всички български мюсюлмани. По този повод искам да се обърна настойчиво към съответните турски власти: отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно, или да останат да живеят там. Времето за заиграване отмина – Турция би следвало да отвори границите си съгласно международните норми и договорености, така както направи НР България“…
Дори само това изявление прави на пух и прах басните на майкопродавците в сегашния парламент за някакво етническо прочистване, гласували неотдавна срамната декларация за възродителния процес. Около 362 хиляди  наши граждани за късо време доброволно , без натиск и принуда се изселиха  на югоизток. Множество са случаите, когато нашите власти се опитваха да  убедят тези манипулирани хора да останат тук. А когато на едно бурно заседание на Съвета за национална сигурност експертите упрекнаха премиера Тургут Йозал, че по този начин  югоизточната ни съседка губи своята пета колона у нас, бариерата на Капъ Куле бе спусната отново и 20 хиляди човека при Свиленград се върнаха по домовете си. Не след дълго се появи и обратната вълна – за броени месеци над 100 хиляди изселници се върнаха в България, измамени от Анкара и видели прелестите на турския „рай“.
(Следва)

 

Срещата в Кувейт – забележителен успех на българската дипломация

Няколко месеца след „Голямата екскурзия“ на 30 октомври 1989 година в Кувейт се състояла среща между българска и турска делегация, която остава  като наш дипломатически успех и пример за отговорност към националните интереси. Начело на едната е тогавашния заместник председател на Министерския съвет Георги Йорданов, на другата – външният министър Месут Йълмаз. В началото последният се опитал да обвини нашата страна за събитията по възродителния процес, да извива ръце и да предлага неприемливи условия при евентуални споразумения, но срещнал толкова аргументиран отпор, че бил принуден да признае: „Свободното ползване на матерния език и свободата на религиозните обреди на мюсюлманите в България се решават в положителна посока и Турция дава висока оценка за това“. После в свойствения си лукаво-азиатски стил настоява „да се даде възможност на желаещите да приемат личните си имена по свой избор, а фамилията им да си остане същата“. Това щяло да нормализира добросъседските отношения, казва Йълмаз, после прави още едно признание, в смисъл че приема упреците на София , защото и Турция е „правила грешки“.
Георги Йорданов, разбира се, не се хваща на уловките на своя събеседник и реагира мигновено: „Попитахте ме за положението на някакво „турско мюсюлманско малцинство“ у нас. Връщането към този въпрос няма да доведе диалога до позитивен резултат. В Турция са живели не по-малко от 400 хиляди българи, сега те са претопени, не използвам вашия израз „асимилирани, но не повдигаме този въпрос, за да не наливаме масло в огъня. Ние проучихме всички договори и документи, отнасящи се до българо-турските отношения през последния век. Не намерихме никъде запис за „турско национално малцинство в България“. Но не в един  международен правен и двустранен договор се пише за „българско национално малцинство в Турция“ В Ньойския договор сама Турция се определя като многонационална държава. Завъртим ли се около този въпрос, ще боксуваме на едно място. Ако подходът Ви се превърне в „условие, без което не може“, разговорът ни ще се изроди в свада. Отминавам заплахите и обидите на не малко турски политици, няма да правя и оценка на дирижираната антибългарска кампания, но ще кажа откровено: тези, които я провеждат, финансират и насърчават, сами се разобличават“…
Достойното поведение на ръководителя на нашата делегация лишава събеседникът му от аргументи, а Георги Йорданов предлага за обсъждане три проекта: двустранна спогодба за облекчаване процедурата при събиране на разделени семейства, за регулиране на  пътуванията на гражданите от двете държави и програма за развитие на сътрудничеството в политическата, икономическата, научната и културната област.
По -късно дори правителството в Анкара е било принудено да признае успеха на срещата и държавническото поведение на българската делегация.

 

О. з. полковник Веселин Божков: Високата порта целеше автономизирането на нашата държава

Веселин Божков дълго време е работил като заместник началник на Турския отдел при Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), над десет години ръководи същия отдел при Шесто управление. Той и неговите колеги имат голям принос в защита националните интереси на страната, включително и по време на възродителния процес. „Майските събития от 1989 година, казва той, бяха предварително организирани, подстрекател и ръководител е турското разузнаване. За това говори и обстоятелството, че демонстрациите в редица близки или по-далечни селища започваха в определен час, на предварително уговорени места, почти по едно и също време. Основна задача в случая е била те да имат по-масов характер. Имаше случаи когато от някои съседни селища и райони значителни групи се събираха в определен град, общински или окръжен център. Организаторите им  смятаха, че по този начин силите по сигурността  ще бъдат разпръснати и не могат да окажат ефективен отпор на техните противообществени прояви и престъпления. Една от целите  на турското разузнаване също бе да се провери каква ще бъде реакцията на българските власти и ще предприемат ли по-твърди мерки за опазване на обществения ред при организираните от него демонстрации и бунтове. Освен това е трябвало да се провери как ще реагира туркоезичното население в подобна обстановка. Важно било и да се изясни дали това население ще отиде на възможно най-остър сблъсък с органите на властта, като се пролее кръв и се дадат повече жертви. По този начин етническата омраза би издълбала голяма пропаст между него и българите. По замисъла на турското разузнаване такива събития можеха да бъдат сериозна генерална репетиция за евентуални бъдещи по-остри протестни действия, бунтове и сблъсъци с органите по сигурността, когато ще са налице по-благоприятни възможности за извоюване на така мечтаната от Анкара Турска автономна република у нас. Това може да се разглежда и като сериозен опит за предизвикване на междуетнически сблъсъци и гражданска война, която с активната намеса на Турция може реално да доведе до етническо прочистване на районите със смесено население от живеещите там българи и евентуалното обявяване на турска автономия“…