|

ГЕРБ изгони инвеститорите от България

Преките инвестиции се сринаха с 90% и удариха дъното

Адрияна НИКИФОРОВА

Според Бойко Борисов, „страната ни е добро място за инвестиции със своите стабилни политическа и финансова система и ниските си данъци.“ Данните на БНБ обаче опровергаха хвалбите на премиера. За първите два месеца в страната са постъпили едва 67.4 млн. лв., което е спад от 89% за година. Или казано с други думи – има тотален отлив на инвестиции към страната ни.  Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през февруари са били едва 19.5 млн. лв., показват предварителните данни на Българска народна банка. Спрямо същия месец на 2011 г. има срив от 89%, след като тогава в страната са влезли 173 млн. лв.
Според данните на БНБ за първите два месеца на годината инвестираните у нас чужди средства са били общо 67.4 млн. лв. Статистиката показва, че това е

най-слабото начало на
годината от фалита на
държавата през 1997 г.

След деноминацията на лева от 1999 г. става ясно, че тогава са били инвестирани официално едва 24.1 млн. лв.
Отливът на инвеститори от страната ни се вижда и в края на миналата година. Отново според данните на БНБ през втората половина на 2011 г. инвестициите започнаха да изостават значително от предходната година, като разликата почти всеки месец надхвърляше 50%. За миналата година БНБ изчисли, че общо преките инвестиции в България са били 1.205 млрд. лв.
Данните за географската структура на инвестициите показва, че за периода януари – февруари 2012 г. най-голям инвеститор отново е Холандия с 25.4 млн. лв. След нея се нарежда Южна Корея с 16.6 млн. лв. и Русия с 13.1 млн. лв. Най-големите отрицателни нетни потоци за периода са към Великобритания – 9.3 млн. лв. и Швеция – 7.6 млн. лв.
Оправданието с кризата обяснява само донякъде причината инвеститорите да не искат да дават парите си у нас. Една от тях е бюджетният дефицит, който създава несигурност сред потенциалните инвеститори в страната. Въпреки предприетите промени в Закона за насърчаване на инвестициите, правителството на Борисов все още не е успяло да се пребори с корупцията и тромавата бюрокрация в България, както и с често мудната и негъвкава администрация, които също са пречка за привличане на чужди пари. Според бизнеса

пречка пред чуждите
фирми са – корупция,
диктатура на чиновника

с огромни такси и дълъг списък с лицензи и разрешителни, недостиг на подготвени работници, дефекти в правораздаването, чести законодателни промени и като цяло – непредвидимост. Всички тези слабости обясняват защо капиталите, които търсят добро място за реализация в момент на криза, подминават България.
Експерти отдавна предупреждават, че икономиката ни все повече се крепи на усвояването на еврофондовете и на парите, които работещите в чужбина пращат на близките си или влагат в имоти, коли и бизнес в родината. За 11-те месеца на миналата година преките чуждестранни инвестиции у нас са едва 740 млн. евро – почти двойно по-малко в сравнение с януари-ноември 2010 г., сочат данните на БНБ. 1/7 от тази сума се дължи на приватизацията на холдинга „Булгартабак“. Прогнозата на кабинета, че през 2011 г. ще успее да привлече 1.9 млрд. евро задгранични капитали, очевидно е била съвсем несъстоятелна.
Средствата, които се полагат на България като член на ЕС, все повече засенчват чуждите инвестиции, въпреки засечките с усвояването. Според последните данни на БНБ т.нар. текущи трансфери, към които се причисляват приходите от еврофондове и емигрантските пари, са достигнали 1.6 млрд. евро.
Преките чужди инвестиции са толкова малко, че вече са на път да останат и зад средствата, които емигрантите пращат в България. По данни на БНБ към края на октомври у нас са влезли 680 млн. евро емигрантски пари, а за цялата 2011 г. сумата надминава 760 млн. евро – близо до резултата за 2010 г. При това тази статистика не обхваща неофициалните трансфери – необявените пари, които гастарбайтерите изпращат „на ръка“ по приятели и познати в родината.
Според икономистите емигрантските пари и парите от еврофондовете не могат да заменят чуждестранните инвестиции като двигател за икономиката и за доходите. Опитът на правителството да ни убеди, че  ударното усвояване на еврофондовете ще спаси България от кризата, е неработещ, защото тези средства са недостатъчни, а и голям процент от тях не създават нови работни места и модерна икономика.
Тенденцията на изтичане на капитали се наблюдавана трайно през последните месеци. Понятието ПЧИ включва както инвестиции в дялове и акции и реинвестиране на печалбата, така и „друг капитал“ – основно кредити от чужбина за фирми у нас. Именно по втората линия стотици милиони евро са напуснали страната миналата година. За 11-те месеца на 2011 г. български компании са погасили близо 0.5 млрд. евро задължения само към партньори и „майки“ в Германия и Великобритания.
Сривът на инвестициите се забелязва още през 2010 година, когато ГЕРБ вече управляват. Обемът на чуждите инвестиции в България през 2010 г. е паднал над три пъти в сравнение с предходната година. До месец октомври преките чуждестранни инвестиции в страната са достигнали близо 850 млн. евро, докато през 2009 г. техният обем е бил повече от 2.5 млрд. евро, показваха предварителните данни на БНБ. През 2010 г. българските компании са увеличили своите капитали в чужбина с близо 130 млн. евро. От друга страна, от 3200 чуждестранни фирми, които инвестират в България, 2200 през тази година са вложили нови финансови ресурси в бизнеса си, а

близо хиляда компании са
изтеглили инвестициите
си от страната

Те са предимно от сферата на финансите, лизинга и търговията, показват данните на Българската агенция за инвестиции. Експертите от агенцията обясняват резкия спад на чуждите инвестиции в страната с намалените вложения във финансовата сфера, в недвижимите имоти и търговията.
Предварителните данни за инвестициите у нас обикновено се ревизират в края на годината или началото на следващата. Така изведнъж от спад се оказва, че имаме ръст на инвестициите. Поредният пример в това отношение е ревизията на данните за преките чужди инвестиции в България за 2010 и за 2011, извършена с публикуването на платежния баланс за януари 2012. Този път промените са значими.
Така вместо 40-процентен спад в преките чужди инвестиции в страната за 2011 спрямо 2010 (от 1.78 на 1.06 милиарда евро) изведнъж се оказва, че било над 10-процентен ръст (от 1.21 на 1.34 милиарда евро)!
Въпреки всички ревизии на данните песимистична прогноза за 1-1,5 милиарда евро и оптимистична прогноза за 2 милиарда евро, които кабинетът на ГЕРБ лансираше, се оказаха далеч под реалните. Само за сравнение през 2009-а стойността на инвестициите е била 2,8 милиарда евро, а в началото на кризата през 2008 г.- 6,5 милиарда евро. Предвид този драстичен спад повече от ясно е, че преки чуждестранни инвестиции в България почти няма.

 

Страната ни последна в света по вложения в наука

Според статистиката основен инвеститор в България през последните две години е САЩ, докато за периода 1996-2008 първото място е било заемано от Австрия (16%), следвана от Холандия (12%) и Гърция (9%). За това вероятно не малка роля е изиграл и посланикът на САЩ у нас, г-н Уорлик, който щедро раздава оценки по почти всички вътрешнополитически и икономически въпроси на страната.
По данни на британската банка HSBC България е на последно място в света по инвестиции в R&D, наука и високи технологии, а до края на 2050 година държавата ни ще се нареди сред развиващите се икономики. Това ще е резултат както от влошената демографска структура на населението, така и от натрупаните негативни последици в следствие на лошото държавно управление.

 

Немският бизнес  бяга от България

Над една трета от компаниите, членуващи в Германско-българската индустриално-търговска камара, не биха инвестирали отново в България. Това сочи анкета сред членовете на камарата, резултатите от която бяха представени преди време.
През тази година 35% от фирмите са посочили, че не биха инвестирали отново в страната, докато през миналата така са отговорили значително по-малко фирми – 21.5 на сто, съобщи управителят на камарата Митко Василев. Само 12% от анкетираните компании оценяват положително сегашната икономическа ситуация в страната, каза Василев. Той цитира данни на БНБ, според които  през миналата година германските инвестиции са намалели нетно с  54 млн. евро. С натрупване от 2000 г. до 2011 г. германските вложения в България са 1.8 млрд. евро.
Бизнесът се оплаква основно от недостатъчно ефективната администрация, липсата на правна сигурност и прозрачност при обществените поръчки, корупцията и лошата инфраструктура. Около 40 на сто от компаниите са обявили, че ще назначат още служители, а 15% имат намерение да правят съкращения, показват данните от допитването.
Резултатите от анкетата са предоставени на правителството.