|

Грабежът на частните пенсионни фондове трябва да бъде спрян

У нас е заложен зловещ чилийски експеримент с доказано печални резултати и за данъкоплатците, и за държавата

Александър ТОДОРОВ

Протестите против ACTA показаха, че и най-некадърното правителство може да вземе що-годе правилно решение под натиска на улицата. Хайде сега да закрием частните пенсионни пирамиди! Бързо реагиращото, масово и непримиримо обществено мнение е единствения инструмент, който ни е останал.

 

 

През 1981 г. в една средно голяма бедна страна, управлявана от военна диктатура, е заложен експеримент, който впоследствие да бъде даван за пример на останалите. Държавата е Чили, експериментът се нарича приватизация на пенсионната система, лозунгът – „Свобода на работника от правителството“. От 1 май 1981 г. работниците в Чили, които имат трудов стаж до момента, могат да започнат да се осигуряват в задължителни частни пенсионни фондове. Голяма част от работещите по трудов договор се присъединяват към новата схема. (Някои казват, че това е станало доброволно, други – че е било насила, че хиляди са арестувани, измъчвани, изчезнали, застреляни…) Работниците, които за първи път влизат на пазара на труда, са длъжни да се осигуряват в задължителни частни пенсионни фондове (за тях свободата от правителството е задължителна със закон).

Военните остават
към държавната
пенсионна система

(въпреки че се очаква схемата със задължителни частни пенсионни фондове да бъде много успешна в бъдеще).
От тук нататък задължените със закон да се осигуряват за пенсия в задължителни ЧПФ са длъжни да правят 10% вноска от доходите си. Но на тази задължителна осигуровка не трябва да се гледа като на данък в полза на частна фирма. Не, това е осигуровка за пенсия, която вместо да постъпи за изплащане на пенсии, ще се управлява от частна фирма докато дойде време данъкоплатецът да се пенсионира. Когато този момент настъпи, му се обещава, че тъй като схемата е много добре замислена, ако в продължение на 40 години прави вноски от 10% в задължителен частен пенсионен фонд, то ще получава пенсия в размер на поне 70% от заплатата си преди това.
Но от къде ще дойдат парите? Тъй като те ще бъдат управлявани от професионалисти, върху малката осигуровка ще бъде натрупана голяма доходност и няма да има никакъв проблем да се плаща много по-добра пенсия, отколкото държавата може да предложи. Но от къде ще дойде тази доходност? Е това е дългосрочна инвестиция, почакайте няколко десетки години и ще разберете…
На работниците им се казва, че вече няма да плащат осигуровки на държавата за пенсии, само трябва да плащат осигуровки на задължителен частен пенсионен фонд. Той ще я прави тази работа вместо тях и срещу комисионна. Но това не е ли абсолютна измама?
За да не може схемата да се разплете бързо, фондовете може да са с различен риск (тази идея се лансира от години и в България – по „Чили модела“ да се въведат

мултифондове, с които
да се замаже какво
се е случило с парите

за пенсия в задължителните частни пенсионни фондове). Идеята пенсионен фонд да купува държавни облигации от собствената държава се приема за порочна, тъй като съществуването на такъв фонд, който държи обещанието на държавата да плати някога нещо, е напълно безсмислено. И без друго е ясно, че няма друга институция освен държавата, която да може да се грижи за плащането на пенсиите. Кому е нужен посредникът задължителен ЧПФ, който да прибира комисионни и да управлява огромни парични потоци в продължение на десетилетия с неясни цели и неясно в чия полза?
До преди въвеждането на схемата „задължителни частни пенсионни фондове“ работниците плащат осигуровки за пенсии и получават държавна пенсия. След въвеждането на схемата те спират да плаща осигуровки на държавата, а ги дават на ЗЧПФ. Държавата обаче трябва да плаща пенсиите на настоящите пенсионери, но няма приходи. Затова започва да издава държавен дълг (облигации). ЗЧПФ купуват тези облигации – това се нарича управление,

за което работникът
плаща комисионна на
собствениците на фонда

И така работникът ползва посредник, на който плаща комисионна, за да си плати осигуровките на държавата, от които уж е избягал. В същото време държавата започва да затъва в дългове. Колкото по-затънала е в дългове, толкова по-висока става лихвата, която плаща. В този момент на ЗЧПФ започва да им става тясно в този капиталов (за организаторите на схемата) пазар. Тогава започват да инвестират в така наречените корпоративни облигации, както и в облигации на други държави. От където ще взимат максимално ниска доходност – не за друго, а защото това значи максимална сигурност, нали така? Представете си ситуацията, при която задължителният ЧПФ взима годишна такса за управление от 1%, а е „инвестирал“ парите за пенсии в максимално сигурни (например швейцарски) облигации с номинална доходност от -0,25% годишно. Официалната версия за това поведение е „диверсификация на риска“ – плащай на най-богатите държави в света с парите на данъкоплатците. Това може да се разглежда и като национално предателство, нали? Парите на работника се изнасят зад граница с най-добри намерения, а след десетилетия, когато трябва да се дават пенсии, всичко ще е било източено и държавата пак ще трябва да плаща пенсиите, както винаги е било досега. А на данъкоплатеца заради експеримента пенсията ще му струва двойно.
Как при това положение схемата не е рухнала вече над 30 години? Чили е вторият най-голям износител на медна руда на планетата. Държавният бюджет на тази страна се крепи изкуствено. Затова страната няма почти никакъв държавен дълг и може да си позволи толкова години съществуването на схемата със ЗЧПФ, че дори и да продължават митовете колко успешна е тя. Да, безспорно за организаторите схемата е много успешна – десетки години на свръхпечалби, но какви са пенсиите в Чили? Защото на хората там им беше обещано, че ще получават пенсия, равна на 70% от заплатата, а дори и повече? Преизчислено към българските стандарти за минималната работна заплата (290 лева), ако „Чили схемата“ беше започнала да функционира у нас преди 30-ина години,

сега най-богатите ни
пенсионери щяха да
вземат по около 300 лв

През 2012 г. в Чили продължава специалната програма на правителството (започната с реформата на пенсионната система от 2008 г.), целяща да спаси мнозинството пенсионери от крайна бедност. Тя ще покрие пенсионерите от 60% най-бедни семейства в Чили, като ще им предостави минимална държавна пенсия, понеже ЧПФ не им предлага дори толкова. Пенсиите от тип PBS (Old-AgeBasicSolidarityPension) се предоставят за тези пенсионери, които нямат никакви средства в частен пенсионен фонд и са в размер на около 125 български лева (приравнено към българските стандарти). Добавки от държавния бюджет от типа APS (Old-AgeSolidarityPensionContribution) се предоставят на пенсионерите, принадлежащи към някое от 60% от най-бедните семейства в Чили, и които имат право на пенсия от частен фонд, но която е под определен размер. Тези добавки са в среден размер от около 75 български лева (приравнено към българските стандарти). Обаче за пенсионер, който не попада в най-бедните 60%, няма нищо.
В крайна сметка чилийската пенсионна система, която се пропагандира като решение на проблемите със застаряването на населението и плащането на пенсиите в бъдеще, се оказва пълна измама, водеща до крайна мизерия за пенсионерите и десетилетия свръхпечалби за собствениците на схемата. Това всъщност е големият успех на чилийската схема. И когато лобистите, говорейки за приватизация на системите за социално осигуряване, твърдят, че схемата е много успешна, те не лъжат – за тях и за самите организатори схемата е изключителен успех.

Авторът е магистър по счетоводство и контрол, магистър по икономика и управление на публичния сектор (магистърската му теза е проект на нов модел пенсионна система в България).

Системата “осигурителен стаж и задължителни ЧПФ” е безумна

След като у нас вече е създаден Сребърен фонд, важно е парите да не бъдат просто така похарчени за покриване на дългове или дефицит. И щом Сребърният фонд е наречен за пенсии, би следвало да се използва за буфер при реформата на пенсионната система – от система на осигурителния стаж + задължителни частни пенсионни фондове, към нещо ново и без паразити. А първата крачка към това ново е незабавното спиране на осигурителните вноски към задължителните частни пенсионни фондове и тяхното закриване. Държавният бюджет да се балансира веднага, тъй като ще стане известно на всички, че парите в „частните пенсионни фондове“ може би не са толкова, колкото са декларирани, може би голяма част от тях са „инвестирани“ в български държавен дълг, (каква пародия, държавата да дава пари на „частни фирми“ и заради това да издава дълг, който същите тези „частни фирми“ да купят срещу комисионна), а може би част от тях се инвестират в много стабилни чуждестранни държавни дългове при отрицателна или близка до нулата номинална доходност? И защо?
Дали защото България е достатъчно богата и има излишни средства да подпомага най-развитите държави на планетата?

 

800 млн. лв. годишно изяждат мутантите 

Тъй като формално предназначението на Сребърния фонд е да покрива дефицити в пенсионната система, логично е да се запитаме: Защо държавата си отваря нарочно дефицити в пенсионната система, които трябва да се покриват? Защо например част от осигурителните вноски за пенсия се отклоняват към задължителни частни пенсионни фондове, вместо да постъпят в НОИ и с тях да се плащат пенсии? Ако задължителните частни пенсионни фондове, които са продукт на държавата, не бяха създавани, то сега в Сребърния фонд (или нещо с подобно заглавие) можеше да има повече от номинални 4 милиарда лева (парите, които са дадени на универсални и професионални пенсионни фондове) и те щяха да са в БНБ. Но ги няма, защото са били управлявани от професионалисти в задължителни частни пенсионни фондове, които добре са се погрижили за тях. В същото време страната е трупала дългове и сега се стига до момента да се похарчат последните няколко милиарда държавни резерви.
Пита се: Защо държавата не спре вноските в задължителните частни пенсионни фондове, когато държавният бюджет е на дефицит?
Близо 800 милиона лева на година от дефицита е причинен именно от наличието на подобни мутанти в осигурителната система.

 

Защо Германия си няма Сребърен фонд

Отличен пример защо неща като „сребърен фонд“ или капиталови натрупвания в частни фондове не трябва да съществуват, е Германия. Първата пенсионна система на канцлера Ото фон Бисмарк от 19-и век е била компромисен вариант между разходопокривна система + капиталово натрупване на резерви, които да са достатъчни за плащането на пенсии за 5 години напред. Тъй като в първоначалния вариант системата натрупва много по-големи резерви от очакваното, лобисти успяват да лансират тезата, че в бъдеще пенсионната система трябва да се издържа от капиталовите резерви. Няколко години по-късно обаче чудовищна хиперинфлация залива страната и капиталовите резерви за пенсия са стопени напълно. Пенсионната система е спасена, като се преминава изцяло към разходопокривен модел. Понастоящем германската пенсионна система разполага с минимални резерви за изплащане на пенсия за следващите 2 седмици и това е напълно умишлено. Има ли капиталово натрупване, би имало огромен политически и икономически риск за страната.