|

ГРАБЕЖ- II част: Вратички в закона осигуряват незаслужено по-висока пенсия

 

 Над 45 хиляди българи излязоха на протест срещу пенсионната реформа на Бойко Борисов на 30 ноември 2011 г.

Александър Тодоров*

Ключов компонент при определяне размера на пенсията в България е „осигурителният стаж“. Пенсията на тези, които предстои да се пенсионират, се определя по следната формула (на прост български език):

Брой години осигурителен стаж х 1,1% за всяка година осигурителен стаж х индивидуалния коефициент на лицето х средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца преди пенсионирането. Пример: ако дадено лице работи 40 години и се осигурява върху 600 лева през цялото време (и това е средната заплата в страната през цялото време), пенсията ще бъде в размер на:

40 години стаж х 1,1% х индивидуален коефициент 1 х 600 лева = 264 лева.

В реалността обаче тази пенсия може да бъде придобита на по-ниска, или на по-висока цена.

Това е така, тъй като осигурителният стаж може да се придобива по различни начини – с трудови договори, с граждански договори, с неплатен отпуск до 30 работни дни годишно (при който не се правят никакви осигуровки за пенсия), чрез самоосигуряване и т.н.

Друг ключов компонент във формулата за определяне размера на пенсията е „индивидуалният коефициент“. В България този индивидуален коефициент на лицето се изчислява като сумата от осигурителния му доход за цялата кариера след 1996 г. се раздели на сумата от средния осигурителен доход в страната през месеците, в които се е осигурявал. Тъй като не се прави засечка месец по месец, и да се прави капитализиране на резултата, индивидуалният коефициент на лицето е компрометиран. Заплата от 1000 лева, получавана от дадено лице през 2001 г., за формулата се отчита по същия начин, по който 1000 лева, получени през 2012 г., но стойността на тези 1000 лева в тези две години е различна поради натрупаната инфлация. Така който се осигурява през 2001 г. върху 1000 лева, а 2012 г. върху 500, би получавал същата пенсия като този, който се е осигурявал 2001 г. върху 500, а 2012 г. върху 1000. Номинално и двамата са плащали осигуровки върху едни и същи осигурителен доход като обща сума, но на този, който е плащал повече по-късно, пенсията му ще му е коствала по-малко усилия, тъй като парите са загубили част от стойността си във времето.

Друг немаловажен момент е какво се прави с доходите на лицата за периода до 1997 г. От последните 15 години до 1996 г. включително лицата си избират 3 поредни години, които да участват при определянето на индивидуалния им коефициент. За тези, които имат доходи и преди 1997 г., и след 1996 г., индивидуалният им коефициент се изчислява, като за периода до 1997 г. доходът от 3-те поредни най-добри години на лицето (избрани от него) се разделят на общия среден осигурителен доход в страната за същия период. Всички доходи след 1996 г. участват в определянето на индивидуалния коефициент за този период. Индивидуалните коефициенти от двата периода трябва да се съберат в един, като са с различна тежест. Например: ако за периода до 1997 г. лицето е с коефициент, получен от 3 години, а за периода след 1996 г. е работило 6 години, то периодът след 1996 г. ще има два пъти по-голяма тежест при определяне на крайния индивидуален коефициент.

Ако обаче някой е работил само до 1997 г., то индивидуалният му коефициент се определя само върху 3 поредни години, избрани от последните 15 до 1996 г. включително. Така лицето е възможно да е работило през цялата си кариера върху ниски доходи, но да има 3 години с високи доходи и да избере точно тях. В резултат ще получава по-висока от заслужената пенсия. Друго лице пък може през цялата си кариера да е работило върху средните доходи, така който и 3-годишен период до 1996-а включително да избере, това няма да му помогне за по-голяма пенсия. Във всеки случай определянето на 3-те най-добри години до 1996 г. не е никак лесна работа и вероятността всеки сам да си избере неблагоприятен период, от който да му се изчислява индивидуалният коефициент, не е никак малка. Безплатен калкулатор за изчисляване на най-добрите 3 години до 1996 г. може да бъде намерен с инструкции на следния адрес:

http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2011/04/01/pensions-calc/

Как да надхитрим Кодекса за социално осигуряване, за да докажем необходимостта да бъде променен

Следващите редове по никакъв начин не са израз на антидържавническо поведение, точно обратното. Когато в закона са оставени случайно или умишлено вратички, тогава нека всички да знаят за тях, току виж законодателят се сетил да затвори вратичките. Докато пенсионната система в България работи по архаичния модел на осигурителния стаж, като за капак на всичко са й добавени мутантите задължителни “частни пенсионни фондове”, нека всички да знаят как да се възползват по най-добрия начин от пробойните, а не системата да работи само за тарикати.

Както стана ясно, системата на осигурителния стаж  не отразява реалния принос на лицата към осигурителната система

Пенсията, която ще получават, ще им върне или повече (за тарикатите), или по-малко (за всички останали) от това, което са заслужили. Стана ясно, че заради дефектната формула е възможно човек да работи допълнително и по-ефективно, а за награда да получава по-малка пенсия, отколкото изобщо да не беше работил…

Очевидно е, че задължителните частни пенсионни фондове, не са частни (освен при прибирането на печалбата за собствениците си), по никакъв начин не защитават интересите на данъкоплатците, а работят (преди да бъдат закрити и забранени) за максимално усвояване на иззетите от населението с държавна принуда средства, като схемата трябва да се осъществява и напълно законно. Все пак това са финансови пирамиди с държавна протекция.

А интересите на данъкоплатеца кой да защити?

Протест срещу пенсионната реформа на ГЕРБ  – “ Таблото на срама“

 

Щом целта е източване, тогава всички да източват

докато задължителните “частни пенсионни фондове” не бъдат закрити и забранени, а системата на “осигурителния стаж” не бъде сменена с такава, която да отразява реалния принос на средния данъкоплатец и да го възмездява равностойно.

Дотогава все пак има начин напълно законно средният данъкоплатец да получи от фонд “Пенсии” на НОИ повече, отколкото е заработил (и не става дума за фалшификация на документи, подкупи и т.н., всичко трябва да е напълно законно). Как става тази работа?

Тайната се крие в Кодекса за социално осигуряване, чл. 9, ал. 8:

“Зачита се за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и… по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа.”

Това какво означава? Накратко, че за 1 месец е възможно да се придобива 1,25 месеца стаж, който е ключов компонент при определяне размера на пенсията. Обаче пише, че трябва да се работи по

допълнителен или втори трудов договор

с работно време поне 3 часа? Къде му е далаверата да работиш повече, за да получаваш повече?

Ами няма да се работи повече, но документално ще пише, че се работи повече… Пример:

Отива работникът, който иска да получава повече пенсия, отколкото е заслужил, при работодателя си (бъдещ или настоящ), и се договарят за заплащането. Да приемем, че са се договорили на 1000 лева заплата месечно.

Вариант 1 – ако всичко е по реда си, без да се ползват вратичките в закона (каквато е съдбата на обикновения данъкоплатец), и работникът работи на 8 часов работен ден по трудов договор, при 1000 лева заплата (да приемем за този пример, че това е средната в страната), в продължение на 40 години, тогава пенсията, която би получил от държавното пенсионно осигуряване, ще е следната (това ще е така ако финансовите пирамиди, наричани “универсални пенсионни фондове”, бъдат закрити и държавата възстанови правата за пълна държавна пенсия на родените след 1959 г., иначе пенсията ще е по-малка, тъй като средния данъкоплатец са го наградили да получава “допълнителна пенсия” от задължителен “частен пенсионен фонд”, който му е натрапен с държавна принуда):

осигурителен стаж 40 години х 1,1% на година х индивидуален коефициент на лицето 1 х среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 440 лева.

Вариант 2 – тук ще се ползва вратичката в закона и работника като се договаря за заплатата, така между другото ще вметне, че тези 1000 лева не иска да ги получава по 1 договор на 8 часов работен ден, а ще ги раздели на 1 трудов договор на 8 часов работен ден за 600 лева примерно + 1

 допълнителен трудов договор на 3-часов работен ден

за 400 лева примерно на длъжност… примерно “хигиенист” (няма срамна работа) или нещо друго, което да не е подозрително. Важното е общата сума по двата договора (1 реален и 1 само по документи) да е тази, която работодателя е склонен да плати, а работата ще е същата. Няма причина работодателят да откаже да съдейства, защото няма да плаща повече. Какъв ще е резултатът от тези напълно законни номерца? Ако работникът работи при тези условия в продължение на 40 години, то пенсията му без да е работил повече реално, без да е плащал повече данъци, ще е:

осигурителен стаж 50 години? х 1,1% на година х индивидуален коефициент на лицето 1 х среден осигурителен доход в страната за последните 12 месеца 1000 лева = месечна пенсия от 550 лева

Възможно е също така 40-те години стаж да се постигнат за само 32 години, при формалното наличие на 2 трудови договора (1 на 8 часа и 1 на 3 часа).

Добре де, откъде дойде тази разлика? Във вариант 2 лицето ще получава с 25% по-голяма пенсия, без да е работило повече, без да е плащало повече осигуровки и т.н. Оттам, че

4 години стаж се признават за 5 по тази схема

Това е един от вариантите, с който системата на осигурителния стаж, неотчитаща реалния принос на лицето, не награждава този, който работи повече (труда не е възможно да се измерва на практика), нито този, който плаща повече данъци, а поощрява който е тарикат, като сметката накрая я плаща средният данъкоплатец. Но ако всички станат тарикати, дали ще продължава да има модел на осигурителния стаж + финансови пирамиди от вида задължителни “частни пенсионни фондове”, които ги лансират в бедните страни (защото такива схеми няма как да се приемат в развита държава) за спасители на пенсионната система?

Във всеки случай докато тази изключителна комбинация от недоразумения не бъде разбита, нека средният данъкоплатец да знае как да лъже системата напълно законно, както системата прави с него.

Изводът: да сменим модела на осигурителния стаж с приемането на нов кодекс за социално осигуряване с модел, който отчита реалния принос на хората и да се освободим от робството на задължителните “частни пенсионни фондовe”.

Между впрочем закриването на последните е повече от сигурно, единственият въпрос е кога. И колко допълнително щети ще бъдат нанесени на страната, защото всяка година, в която схемата задължителни „частни пенсионни фондове“ работи в България, означават близо 800 милиона лева преки лишения за данъкоплатците. 800 милиона дупка в държавния бюджет. Върху които, разбира се, и лихви ще се плащат…

 

Работиш допълнително, ще получаваш по-малко

Възможно ли е дадено лице да работи допълнително, а в крайна сметка да се окаже, че ще получава по-ниска пенсия въпреки допълнителния труд и платени данъци?

Да, това е едно от недоразуменията на системата на „осигурителния стаж“. (За следващия пример приемаме, че различията при трупания стаж до 1996 г. не съществуваха, което в противен случай би усложнило крайно много изчисленията). Ако лицето към момента Х има 30 години осигурителен стаж, общият му осигурителен доход, върху който са платени осигуровки за цялата кариера, е 216 000 лева (360 месеца при 600 лева осигурителен доход). Допуска се, че средният осигурителен доход в страната за този период също е 216 000 лева. Това означава, че индивидуалният коефициент на лицето е 1 (средния човек). Ако средният осигурителен доход в страната за последните 12 месеца е 600 лева, то пенсията на лицето ще е равна на 30 години стаж х 1,1% х индивидуален коефициент 1 х 600 лева = 198 лева.

Ако лицето продължи да работи, смятайки, че ще повиши размера на бъдещата си пенсия, и си намери работа за следващите 10 години, при 2 часов работен ден и получавайки половината от средния осигурителен доход в страната (тъй като работи на 2-часов работен ден, но е 2 пъти по-ефективен от средния човек) – 300 лева. Нормално е да се смята, че ако работи допълнително, 2 пъти по-ефективно и законно си плаща данъците, това ще означава, че ще получава по-голяма пенсия един ден. Резултатът обаче за голяма изненада ще е следният: Общият осигурителен доход на лицето, върху който са платени осигуровки, ще е 216 000 (към момента Х) + 120 месеца * 300 = 252 000 лева. Общият осигурителен доход в страната за този период ще е 216 000 (към момента Х) + 120 месеца * 600 = 288 000 лева. Индивидуалният коефициент на лицето става 252 000 / 288 000 = 0.88.

10 години допълнително като работи по 2 часа на ден, ще му се признае 2,5 години осигурителен стаж. И размерът на пенсията на лицето след допълнителния 10-годишен труд става: 32,5 години стаж * 1,1% * 0,88 * 600 = 188,76 лева?

10 години труд допълнително, два пъти по-голяма ефективност на труда спрямо средния гражданин, а резултатът е по-ниска пенсия, отколкото ако лицето изобщо не беше работило.

Този пример показва нагледно как системата на „осигурителния стаж“ може да наказва този, който работи допълнително, по-ефективно, и за по-малко работно време.

 

———-

*) Авторът е магистър по счетоводство и контрол, магистър по икономика и управление на публичния сектор (магистърската му теза е проект на нов модел пенсионна система в България).