|

Защо ЦИК мълчи за изборите?

Експертите на ГЕРБ в комисията покриват фалшификациите на вота

Мария Мусорлиева,зам.-председател
на ЦИК от АТАКА  

Обществото с право коментира надълго и нашироко проведените на 23 и 30 октомври миналата година местни и президентски избори. Срещу ЦИК бяха изсипани множество критики, а в самата комисия продължават споровете, дали да се даде ясна оценка и да се признаят сериозните законодателни проблеми, заложени в Изборния кодекс и законите, които касаят изборния процес. Истината е, че тази оценка още не е добре осмислена от  мнозинството  експерти в състава на ЦИК. Нещо повече, те по необясним начин

опитват да „предпазят“ управляващото мнозинство от критики заради начина, по който се проведе и отчете вота на
гражданите

По този начин въпросните експерти неосъзнато омаловажават ползите от добре свършената работа по приемането на новия Изборен кодекс (ИК), което както у нас, така и в чужбина бе отчетено като колосален напредък в законодателството.
Така липсата на подобна обобщаваща оценка за миналогодишните избори рикошира и във всички останали съмнения относно купуването и продаването на гласове, невъзможните срокове, манипулирането на вота, неизяснените трудови и социални права на членовете на ОИК и СИК и др.
Позволявам си да предоставя личната си оценка, която по принцип беше обсъдена и възприета и от други членове на комисията и която, обаче, продължи да се обсъжда в ЦИК като „елементи“ от нея „омекотено“ се прикачат към този или онзи проектодоклад.
Целта на настоящото изложение  е да обобщи дейността на ЦИК в следните аспекти – законодателен, организационно-технически, вътрешноорганизационен, взаимодействие с други органи и институции, обучение на ОИК и СИК и разяснителната кампания за избирателите, както и да даде предложения за подобряване работата на комисията с действащото изборно законодателство.   Констатациите и направените в него изводи са въз основа на анализ на произведените  на 23 и 30 октомври 2011 г. избори за президент и вицепрезидент на републиката и общински съветници и кметове, действащото законодателство относно организацията и произвеждането на изборите и дейността на Централната избирателна комисия при произвеждане на изборите за президент и  вицепрезидент на републиката и общински съветници и кметове на 23 и 30 октомври 2011 г.

Законова рамка на дейността
на ЦИК

Централната Избирателна Комисия (ЦИК) е назначена с Указ № 78 от 15.04.2011 г. на президента на Република България. На 23 и 30 октомври 2011 г. ЦИК произведе избори за президент и вицепрезидент на републиката и общински съветници и кметове. При произвеждане на изборите се констатираха множество проблеми от законодателно естество, които затрудняват организационно-техническото произвеждане на изборите.
Действащият ИК не дава ясна йерархическа рамка, в която взаимодействат предвидените в него правни субекти при организацията и техническото произвеждане на изборите. Това създаде проблем при произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент и общински съветници и кметове на 23 и 30 октомври 2011 г. и следва да бъде предмет на непосредствено законодателно преосмисляне.
ИК разпределя тежестта по организационно-техническо произвеждане на изборите между органите на Изпълнителната власт и органите на местното самоуправление. От друга страна законът задължава ЦИК да произведе всички видове избори, без да са уточнени механизмите на взаимодействие с тези органи и йерархичната субординация при произвеждане на изборите.  Законодателно е въведен само механизъм на съгласуване на някой от действията на тези органи с ЦИК, без да е изведено законодателно съдържанието и смисъла на съгласуването. Съгласувателните процедури не създават права и задължения за нито един от органите на изпълнителната власт или органите на местното самоуправление с предложенията и решенията на ЦИК при произвеждане на изборите.
Законът изисква от ЦИК да изработи методиката за произвеждане на изборите, но не предвижда инструменти, с които да обезпечи задълженията по прилагане на тези процедури. Показателен пример за несистематичност на ИК е чл. 71, ал. 2 от ИК съгласно която заповедите на кметовете на общи относно образуване на избирателните секции се обжалват пред областния управител.

Над 1600 секции на местните и 1400 на президентските избори са съставени в
нарушение на закона
според който избирателите в тях трябва да бъдат не повече от 1000 души. В някои от тях гласоподавателите са над 2000, което е  сериозно нарушение на ИК, както и на решението на Конституционния съд Тези заповеди не се издават от кмета на общината в упражняване на правомощията му като орган на местното самоуправление и не следва да се обжалват по общия ред пред областният управител. Компетентният орган, който следва да има правомощието да се произнася по законосъобразността на тази заповед, е ЦИК и непосредствено следва от разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ИК. ЦИК е органът, който следва да прецени дали критериите за образувани на секциите съгласно чл.72 от ИК са спазени и да даде указания на кмета в случаите, когато се констатират нарушение на правилата на ИК, но на практика това не е така. При приемането на ИК механично са привнесени текстове от изборното законодателство преди 2011 г. за което бе характерно, че за всеки отделен вид избор се създаваше ЦИК, чиито правомощия приключваха с произвеждане на избора.
Показателен пример е ОИК-София, съставена от 41 члена. Съвсем  ясен е изводът, че такъв орган не може дори физически да се събере, камо ли да може да върши коректно работата си и да взима оперативни решения. Неслучайно и най-големите проблеми, обсъждани в иначе коректната работа на комисията, бяха посочени именно в тази ОИК. Изборите в София бяха отчетени от някои наблюдатели като пълен провал. Над 50 протокола за местния и над 40 за президентския не бяха предадени в ЦИК.
ОИК-София отчете тези резултати като служебни, т.е за тях няма първично съставен документ. Ако вземем условна обща бройка на гласоподавателите в тези секции се получава грубо бройка от

около 50 000 граждани,
за които не е ясно как
и за кого са гласували

Новият ИК създаде ЦИК с постоянен мандат, но не и с постоянен бюджет и администрация. Предвиди се процедура за съгласуване на план сметката за новите избори, на не и бюджета на ЦИК за всяка календарна година от неговия мандат.
Предвидените в ИК срокове относно приемането на изборните книжа, сроковете за обжалване на актовете на ОИК пред ЦИК, приемането и обнародването на методиката за определяне на резултатите от гласуването, произвеждането на частични избори за кмет на община или кметство, сроковете за предаване на протоколите с резултатите от гласуването от ОИК в ЦИК, началото и краят на изборния ден  и сроковете за  обявяване на окончателните резултати от гласуването се нуждаят от законодателно преосмисляне.
При приемането на новият ИК законодателят е определил изключително кратки срокове за извършване на определени изборни дейности, като се е водил от принципа за оперативност и защита на интересите на субектите в изборния процес. Практическото им прилагане обаче е обективно невъзможно при съблюдаване на предвидените правила и процедури в кодекса.
Съгласно него изборните книжа за произвеждане на избори за президент и вицепрезидент надхвърлят бройката от 82, а при изборите за общински съветници и кметове – 100. Този обем  информация не е възможно да бъде изработен и прецизиран в тридневния срок, който законът императивно посочва. Срокът за поправка на изборни книжа от 55 дни е приложим само при нови избори, но не и при частични. Предвиден е 3-дневен срок за произнасяне по жалби спрямо актове, но ОИК възпрепятства възможността ЦИК да събере всички необходими доказателства за обективно произнасяне по оспорения акт.
Съгласно чл. 280 от ИК при произвеждане на частични избори за кмет се прилагат разпоредбите на кодекса с определени изключения, които се отнасят до: регистрацията на партиите и коалициите в ЦИК (45 дни за партии и 40 дни за коалиции); регистрацията на партиите и коалициите в ОИК (35 дни); регистрация на кандидатите в ОИК (30 дни) и обявяване на кандидатите (27 дни); образуване на избирателните секции (35 дни); обявяване на избирателните списъци (25 дни); консултации за състава на СИК (28 дни); назначаване на СИК (25 дни).
Произвеждането на частични избори обаче касае и действия, които чл. 280 не е регламентирал и тяхното прилагане така, както е регламентирано при произвеждането на нови избори, е невъзможно и съществено затруднява работата на ЦИК.
Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 4 от ИК ГД „ГРАО“ в МРРБ следва да извърши проверка на списъците, представени от новорегистриращи се партии в срок от 72 дни преди изборния ден. Тези действия обективно не могат да бъдат извършени в сроковете, предвидени в ИК, тъй като текста на чл. 279, ал. 5 от ИК указва, че президентът на републиката насрочва частични избори за кмет не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ИК, която вменява задължение на ГД „Изпълнение на наказанията“ в Министерство на правосъдието да предостави на ГД „ГРАО“ в МРРБ данни за лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода за автоматизираното им заличаване  от избирателните списъци 55 дни преди изборния ден.
Общите изисквания съгласно чл. 54, ал. 3 от ИК кметът на общината да определи не по-късно от 55 дни преди изборния ден местата за обявяване на избирателните списъци практически не могат да бъдат изпълнени при произвеждане на частични избори.
Възпрепятства се и възможността на политически субекти да упражнят в пълен обем изборните си права съгласно член 92, ал. 4 от ИК. Предвиденият 55-дневен срок за извършване на промени, настъпили в състава на коалиция от партии, практически лишава тези субекти от възможността да извършат тези действия.
Необходимо е законодателно да се преосмисли уредбата на частичните избори, която към настоящият момент създава затруднения за участието на независими кандидати в тях. Текстът на чл. 97, ал. 5, т. 3 от ИК указва на инициативния комитет да представи заявление за регистрация 55 дни преди изборния ден и съгласно чл. 125, ал. 4 да представи на ОИК подписка с избиратели  подкрепящи независимия кандидат за кмет 32 дни преди изборния ден. Тези срокове са неприложими и противоречат на общата уредба на частичните избори в чл.280 от ИК.  Неизпълними са и задълженията на кметове на общини съгласно чл. 71, ал. 4 от ИК в  срок не по-късно от 53 дни преди изборния да предоставят на ГД „ГРАО“ в МРРБ списък с адресите на избирателните секции.
Необходимо е да се преразгледат и сроковете предвидени в чл. 173, ал. 1 от ИК в рамките на които ОИК определя чрез жребий поредните номера на партиите, коалициите и независимите кандидати в бюлетината. Сега предвиденият срок от 31 дни преди изборния ден е неприложим при частичен избор, тъй като срокът за регистрация на кандидатите съгласно чл.280 от ИК приключва 30 дни преди изборния ден.
Сроковете, предвидени в чл. 184 от ИК относно началото и края на изборния ден, също се нуждаят от допълнително уточнение. Неясен остава въпросът възможно ли е ЦИК в упражнение на правомощията си да позволи гласуване след 20.00 ч. на избиратели, които са били пред изборното помещение и председателят и секретарят са установили техният брой и самоличност към 19.00 часа.
Следва да се преосмисли и уредбата на ИК относно трудовите и социални права на членовете на ЦИК и ОИК. ИК не урежда еднозначно административния статут на ЦИК и ОИК.

Неясен е начинът на
финансиране на комисиите

също и начинът на заплащане на възнаграждение за положен труд, правото на ползване на отпуск и зачитането на трудов стаж при пенсиониране на членовете на избирателни комисии.
Необходимо е да се преосмисли предвиденият в ИК минимален и максимален брой на членовете на ОИК и СИК. Изискванията за висше образование, съчетано с големия брой членове на комисиите, изключително много затрудни произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент на републиката и общински съветници и кметове на 23 и 30 октомври 2011 г. и увеличи разходите за произвеждане на изборите. Необходимо е да се регламентира начинът на заплащане на членовете на ОИК, който да се обвърже с минималната работна заплата и друг подходящ критерии. Не е уреден законодателно въпросът с възстановяване на пътните, дневните и квартирни разноски на членовете на избирателни комисии.
В заключение бих искала да отбележа, че за мен лично не е ясно защо непрекъснато се отлага приемането на обективна и ясна оценка от ЦИК не толкова за самите избори, колкото за проблемите от обективно естество, които водят до затруднения в работата на самата комисия. Единственото ми обяснение е, че някои от членовете на ЦИК „бранят“ по изключително погрешен начин различни органи, мнения и лица. Не бих се осмелила да твърдя и за подобна криворазбрана „защита“ на техни лични интереси, надхвърлящи мандата и компетентността им в самата ЦИК. Това, което е видно за мен, е, че личностно всеки един член от ЦИК е стойностен и сериозно подготвен професионалист и експерт и точно затова подобно „мълчание“ е недопустимо, тъй като то рефлектира върху работата и оценката за самата комисия, а и върху избора и предоставянето на мандат на най-важните органи в държавата. Накратко, отразява се пряко в състоянието на самата държава – милата, изстрадана земя „като човешка длан“- Република България, която за съжаление отдавна вече не е „Народна“.