|

Икономистът проф. Боян Дуранкев: Планът „Сидеров“ вдига доходите на средната класа и най-бедните

Лидерът на АТАКА е единственият политик, който говори за експлоатация на работниците и предлага промени

Адрияна НИКИФОРОВА

Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 година в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство,  където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. – професор. Изпълнява длъжността главен секретар в УНСС.

- Проф. Дуранкев, АТАКА предлага средна заплата от 1000 лева  и пенсия от 500 лева у нас? Възможно ли е това и как може да се случи?
- В разговори с експерти и икономисти Волен Сидеров отдавна лансира идеята за изравняване на относителните разходи за работна заплата в рамките на Брутния вътрешен продукт (БВП), която съответства на около 40% производителност на труда в ЕС и, следователно, трябва да бъде средно 40% от възнаграждението на средния европеец, т.е. 500 евро. Другото нещо, което е изключително ценно в Плана „Сидеров“, е тезата, че трудещите се в частния сектор у нас биват експлоатирани от олигарсите и едрия капитал, което е факт. Сидеров е единственият политик, който говори за експлоатация на работната сила и който предлага съществени промени.
Поддържането на ниски работни заплати у нас се оправдава с високата безработица. Ако ти не искаш ниска заплата – утре друг ще те смени, това е тезата на едрия капитал.
Въпросът е възможно ли рязко повишаване на доходите? Възможно е по няколко причини. Основната причина е, че ако България продължава да се развива със сегашните темпове на растеж – 1,6% от средното европейско ниво на БВП на глава от населението за 2010 г., ние ще имаме европейски БВП едва след 102-103 години.
Втората сериозна причина е, че ако доходите растат с 6 до 8% годишно, доходите на средния българин ще достигнат средноевропейските доста по-късно от 2114 година.
Третият аргумент – в България цените на значителна част от стоките и услугите са доста по-високи от тези на другите централно европейски страни. Необходимо е революционно да се променят доходите, като развитие на тезата на движението „Окупирай Уолстрийт“. България има 2 пътя – да произвежда и осигурява благоденствие за 1% от населението за сметка на 99 други процента страдащи и мизерстващи, или ще се превърне в типично европейска страна със справедливо разпределение на доходите, включително и с по-справедлива данъчна система. Тогава в контекста на горното, може да се препоръча въвеждане на необлагаем семеен подоходен минимум, по-ниско облагане на по-ниските доходи, примерно:
до 1000 лв. на месец с 6 до 8% ДОД,
от 1000 до 5000 лв.  – 8 до 15% ДОД
Над 5000 лв. средно на месец – до 45% ДОД.
Така ще постигнем по-голяма социална справедливост. Тежестите на икономическата криза ще се прехвърлят върху по-заможните. Задължително трябва да се въведе данък „лукс“ за най-богатите. Например онзи, който в България притежава повече от 50 кв. м на човек жилищна площ, коли на стойност над 50 000 лв. и т.н., да плаща допълнителен данък. Тогава България ще заприлича на средноевропейска страна и по данъчната система.
- Трябва ли да се върнат в държавни ръце неизгодни концесии като златодобива и да се развалят договорите с ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН?
- Сложен отговор, но там където има т. нар. естествени монополи като природни ресурси, води, крайбрежна ивица, защитени територии е необходимо те да бъдат в ръцете на обществото, което означава да не остават в частни ръце. И по този начин националното богатство ще бъде по-добре защитено и ползването на тези природни ресурси ще бъде много по-евтино за обикновения български гражданин. Тоест, няма да спечелят единици, а ще спечелят милиони граждани. Така че необходимо е да се извърши пълна ревизия на състоянието на националното богатство и да се прецени какво да се върне обратно в обществени ръце, не държавни. Да, това което е монопол и което е естествен монопол трябва да се върне в обществени ръце, не в държавния сектор. За пример ще ви дам, това което се случва в Исландия и Унгария.
- Цитирам ваши думи – „Държавата да продължи да настъпва, там където отстъпва частния сектор“. Не се ли притеснявате, че ще ви обвинят, че искате да премахнете пазарната икономика?
- Може да се каже следното, че „праведните“ икономисти от школата на неолибералите са в тотално отстъпление в годините на кризата и вероятно сами не си вярват на своите пророчества. Докато народът очаква невидимата ръка на пазара да свърши работа, се оказва, че невидимата ръка или е парализирана или отсъства. Затова, там където частникът е неспособен да осигури блага и услуги, трябва да настъпва единственият „заместител“ – държавата като представител и като изразител на интересите на милионите. Става дума за най-съществени услуги като здравеопазване и образование, а също и за стратегически отрасли и дейности, които да осигурят 2030 година българската икономика да доближи средното европейско равнище. С други думи, необходим е план за развитието на държавата, който не само да бъде план за развитие на държавните предприятия и фирми, но който да индуцира, да предизвика по-бързо развитие и на малкия и на средния бизнес. По този начин пазарът ще живне, а гражданите ще се замогнат.
- Кой няма интерес от регулация във финансовия сектор – и по конкретно да се вземат държавни мерки за намаляване на лихвите например?
- Въпросът е не просто за намаляване на лихвите, а за конкурентни лихви и конкурентни такси на финансовия сектор като цяло. Оказва се при сравнение, че има редица европейски страни, където гражданите и фирмите имат по-високи доходи, а лихвите и таксите не са по-високи. И най-накрая, трябва да се премахне положението, при което стартовите договори да имат едни лихви, а след три месеца едностранно да се променят от страна на финансовия сектор, което не е европейска практика и даже не е българска. Това е все едно да влезем в ресторант, да поръчаме меню за 10 лв., и накрая погасяваме сметка за 17 лв.
И най-важното, на България са нужни не само стабилни финансови организации, но преди всичко иновативни производствени фирми, да са стабилни, също и стабилни семейни финанси. Иначе имаме уникален прецедент, стабилни финансови институции с нестабилни фирми и нестабилни семейства. Би могло да се помисли за създаването на Държавна инвестиционна банка насочена към средния и дребния бизнес, в която да се консолидират сметките на всички държавни организации. Появяването на подобна банка би създало конкурентна среда и за останалите банки, нещо което последните не желаят в никакъв случай. Сега имат най-голяма изгода.
- Има ли механизъм да се намалят лихвите по кредитите без да разчитаме на милостта на банките?
- Единственият механизъм е конкурентна среда плюс стабилни договори по кредитите, т.е. неизменни.
- Смятате ли, че антикризисните мерки на кабинета дават резултат?
- Практиката е най-добрият лакмус за резултата, а тя показва, че България остава на последно място по доходи, по Брутен вътрешен продукт на човек от населението и на първо място по корупционна среда. Трите години очевидно или са недостатъчни, или антикризисните мерки не са антикризисни. Но това, което още е ценно в Плана „Сидеров“, е че се предлага и се търси цялостен план за развитие и за повишаване на жизненото равнище на средната и долната класа, което е различно от чисто либералните политики.
- Как оценявате участието на България в Пакта за финансова стабилност?
- Скромно участие с нескромни желания. Нескромните желания са по повод на запазването на всяка цена на наследената данъчна политика на „мразената“ тройна коалиция, тази политика засега се тълкува като неевропейска и която създава много проблеми на бюджета и на обикновените граждани.
- Кой трябва да контролира парите в Сребърния фонд и трябва ли да се харчат те?
- Отговорът е съвсем ясен, ако се погледнат добрите европейски практики, а в това отношение контролът е на централната банка, на гражданските организации също, и пестеливото отношение към самия фонд, без да се разрешава прехвърлянето му при „първоначални“ по-високи лихви и облаги, защото след това сигурно ще падат тези лихви.