|

Кабинетът “Борисов” дава на Румъния 350 кв.км от България

Оставка на Младенов веднага, ако искаме да спасим каквото можем от този заговор

Магдалена ТАШЕВА

Маршрутите на конкурентните газопроводи „Южен поток“ (червено-лилаво) и „Набуко“ (синьо-зелено)

 

Между 20 и 22 март Румъния предяви териториални претенции за 350 кв. км от акваторията на България в Черно море, неуточнена засега територия по талвега на река Дунав и ги подплати с лъжата за някакво онеправдано „румънско малцинство“ в България. Това последното трябва да придаде легитимност на първите 2 искания – щом в чуждата страна имаш свое малцинство, значи някога неговото етническо землище е било твоя територия. А щом някога тази територия е била твоя, значи ти е била отнета и трябва да си я върнеш.
Според агенция Блумбърг от 22 март причина за войната, която засега е само дипломатическа, е решението на България да даде на концесия за проучване и добив на нефт и газ същата акватория. Това става по силата на Решение на Министерския съвет 791 от 31 октомври 2011 г. На 31 януари т.г. обявата е излязла в „Официален вестник на ЕС“. Става дума за площ от 14220 кв. км, определена като „Блок 1-21 Хан Аспарух“, част от изключителната икономическа зона на България край морската ни граница с Румъния с координати, определени от 22 точки в приложение към самата обява. Според Блумбърг официална София вече преговаря с „Ексон Мобил“ и това е накарало Букурещ да поиска тази акватория, позовавайки се на методологични „неясноти“ в определянето на морската граница според Конвенцията по морско право на ООН от 1982 г., която влезе в сила 10 години по-късно. От 2008 г. „Ексон Мобил има концесия за проучване и добив в румънската част на находището и вече направи открития.
Според българския външен министър Николай Младенов обаче претенциите на Румъния не са претенции, а „технически спор“, който се водел от 1994 г. за „делимитацията“ на границата и за това бил виновен … социализмът.
Само че 350 кв. км няма как да бъдат грешка в изчисленията на контура по различни методики, пък и България и Румъния са страни по Конвенцията по морско право на ООН, т.е. те са приели издадените от ООН карти, обясни експертът Антон Антонов, който участва в преговорите от 1994 г. (в. “Стандарт”, 23 март).

Става дума за отнемане на национална територия, и то с участието на агенти в
българското правителство
Залогът за румънските претенции е троен:
1) Голямото находище в Черно море, което минава в акваториите на Румъния, Украйна и България и само по себе си е огромен актив. То се оценява на 100 милиарда куб. м. природен газ и 10 милиона тона нефт, съобщи самият румънски президент Траян Бъсеску на 5 март тази година, при среща с австрийския канцлер Вернер Файман и люксембургския му колега Жан-Клод Юнкер в Брюксел. Австрия чрез своята компания OMV е част от консорциума, разработващ находището.
2) Пътят на газопровода „Южен поток“ минава през него. Който притежава тази част от акваторията, може да преговаря с Русия и евентуално, да я изнудва. Затова не е случайно, че концесия върху нея през 2008 г. е взела американската корпорация „Ексон мобил“. Затова Блумбърг пише, че „българо-румънският териториален спор касае „Южен поток“ (Виж „Bulgaria-Romania Land Dispute Concerns South Stream Project“, Bloomberg, March 22, 2012)
3) Пътят на конкурентния газопровод „Набуко“ също може да мине оттам, благодарение на 50-те линейни метраводна граница с Турция, които Румъния ще получи, уточнява Блумбърг. Тогава Букурещ ще се договаря директно с Анкара за маршрута на тръбата.
Тоест, ако Румъния успее да отнеме българската акватория в тази част на Черно море, тя 1) ще ни отнеме и стратегическото предимство, което получихме от това, че „Южен поток“ ще мине през България, като предоговори с Москва тръбата да мине през нейната територия: 2) ще получи 50 линейни метра обща граница с Турция, през която може да мине и „Набуко“ – заобикаляйки България (виж картата).

Букурещ беше много разочарован, че „Южен поток“ минава през България

За да го отклонят през своя своята територия, румънците водиха дълги години явна и тайна дипломатическа битка.
„Южен поток: Румъния вътре, България – вън“ е статия на Euractive от 19 февруари 2010 г. по този въпрос. „Вчера Букурещ даде на руския газов монополист „Газпром“ цялата документация за изграждане на „Южен поток“ през Румъния. Все още не ясно какво съдържа тя – дали става дума за отклонение към Румъния на тръбата, която засега е проектирана през България, или България ще бъде изобщо изключена от газопровода. Наистина, при новото дясноцентристко правителство на премиера Бойко Борисов София стана проблематичен партньор за Москва, както събщихме на 14 юли 2009 г. На въпроса на „Юрактив“ дали документацията на Румъния изключва България от газопровода, говорител на „Газпром“ отказа коментар“, уточнява анализът. Далеч по-саркастичен е наблюдателят Теодорос Цакирис. „В ранното утро на 11 юни 2010 г. българският премиер Бойко Борисов хвърли в шок политиците, банкерите и проектантите из цяла Европа с изявлението, което направи на закуска с 26 посланици на държавите от ЕС: България прекратява участието си в нефтопровода Бургас-Александруполис.“ Оттук тъгва Цакирис, за да анализира последиците, като уточнява, че и трите проекта – нефтопроводът, АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“ са обвързани.
„От февруари 2010 г. кабинетът на Борисов създава аура на несигурност относно политиката на София по въпроса с „Южен поток“, с което усложнява и потенциалното участие на Гърция в него като транзитиращо звено към Италия. София използва маршрута на „Южен поток“  като лост за изтръгване на отстъпки от Москва в един изключително опасен преговорен процес… „, подчертава анализът. (Виж By Dr. Theodoros Tsakiris, „Bulgaria Ends Ambiguity Over South Stream After Visit of Russia’s Deputy Prime Minister“, ЕКЕМ, 2010 г.)
На 14 ноември 2010 г. всички медии писаха, че договорът за „Южен поток“ е бил подписан в София, т.е. България е „спасена“ от румънските домогвания (виж „South Stream: Bulgaria „Safe“ from Romania“, Natural gas Europe, Nov 14, 2010 ), след като Путин дойде специално в София да го подпише.

Продължава

 

Защо синът на шифровчика от ДС иска да си затваряме устата

„Нима искате да мълчим? Те да говорят, а ние да мълчим?!“ – попита водещият.
„Да, точно така! Искам да мълчим! Не искам да говорим по тази тема!“, изръмжа външният министър Николай Младенов в нервното си интервю за Нова ТВ на 27 март.
„Тази тема“ са териториалните претенции на Румъния към България. Тя бе хвърлена на масата цяла седмица преди това.
София, както обикновено, се оказа със събути гащи. И беше неприятно изненадана, а светът гледаше.
Единственото, което Борисов прави вече 10 дни, е да се озърта безпомощно дали наоколо няма да се намери желаещ  да го обуе. Понеже сам не може, Ердоган и Хилари не обичат да го гледат обут. Ако АТАКА направи протестен митинг пред румънското посолство – добре, той няма да има нищо против. Ако АТАКА внесе протестна декларация в парламента, ПГ на ГЕРБ ще я подкрепи. Но самата ГЕРБ няма да пише такава декларация. Изобщо, най-добре е Сидеров пак да поеме ролята на лошото ченге, а Борисов да си остане доброто такова. Само че в случая с Румъния трябват ясни, енергични, категорични, силови ДЕЙСТВИЯ, а не думи.
А пък АТАКА – уви, уви, уви! – няма инструментите на изпълнителната власт, за да парира румънския демарш.

АТАКА не може да свика
Консултативния съвет по национална сигурност. Президентът Плевнелиев може. Но не го прави.

Изпълнителната власт е в правителството на Бойко Борисов, което от 20 март досега е напълно пасивно. Много му се иска да изглежда така, сякаш си е просто некадърно, защото е наясно, че с бездействието си печели време на Румъния. Единственото, което Борисов успя да измъдри, е, че при влизането си в ЕС България и Румъния са подписали декларации, че нямат териториални претенции към други държави-членки на ЕС и помежду си. В XXI век било „абсурдно“ европейски страни да имат териториални претенции една към друга, каза премиерът.
Глупак.
Да прочете „Войни за ресурси“ на Майкъл Т. Клер (2003 г.), или „Краят на петрола“ на Пол Робъртс (2008 г.), за да види, че следващите войни по света ще бъдат именно за богати на ресурси територии (акватории). Пък и в онези декларации за ЕС държавите-членки не са поемали ангажимент да не се съдят в Хага.
Вместо да уволни веднага Младенов, премиерът обяви, че закрива и АЕЦ „Белене“ – за да покаже на целия свят, че България е вече във война не само с Румъния, но и с Русия.
Защото на външния министър Младенов е възложена специална роля.  Той трябва да държи българите в неведение, да праща объкващи, нелепи информации, за да се разводни истината, изобщо – да спечели време на румънците да изиграят картите си.
Цели 7 дни след като Ауреску обясни всички претенции на Румъния за двете ни граници – по Черно море и по Дунава, както и етническите искания за румънско малцинство, външният министър дефинира проблема като „спор за делимитацията на морското пространство“. Той възникнал заради „различни методологии за това откъде трябва да се прекара границата между нашата и румънската икономическа зона“.
„Този проблем е от 20 години и се корени в социализма“, каза в споменатото интервю синът на шифровчика на Първо главно на ДС, Евтим Младенов, използвал години наред дипломатическия си паспорт като прикритие за шпионска дейност.
С това обяснение Николайчо Евтимов Младенов наля още вода в мелницата на румънците. Защото само те са заинтересовани да прикрият териториалните си претенции като „технически спор“. Нещо повече, Младенов ясно каза, че „17 морски мили е твърде малко пространство, независимо има или няма газ в него“. Тоест,

Николай Младенов вече се е
договорил да даде на Румъния поне
17 кв. км от нашата акватория,
без даже да поспори за нея.

Смята да се оправдае със „социализма“ и толкоз. Отделна пикантерия е фактът, че за външен министър на България е бил назначен човек, който не прави разлика между километър и морска миля, която е равна на 1.852 км (една географска минута от Екватора). Една квадратна морска миля е равна на 3.4 кв. км. Той като нищо ще отреже от територията на България 58 кв. км (17 кв. мили) с обяснението, че е дал „само“ „само“ 17.
Представете си – Букурещ вдига грандиозен международен скандал, само и само да се добере до някакви си 50 линейни метра граница с акваторията на Турция, а ние даваме нехайно цели 17 кв. км., „независимо дали под тях има или няма въглеводороди“!

Ако България иска да осуети румънските претенции, първото, което е длъжна да направи в този момент, е оставката на външния министър.

Но Борисов си мълчи, макар че Младенов не си направи труда да изпрати поне една протестна нота до Букурещ.
На 28 март момчето на шифровчика поиска от ръководството на АТАКА да оттегли от парламента протестната си декларация. Минути по-късно се изясни, че същият натиска шефа си Борисов и ПГ на ГЕРБ да не приемат декларацията на АТАКА срещу румънските претенции. Един никаквец, който непрекъснато парадира с небългарския си произход (разбирай – силни покровители в лицето на едно задокеанско лоби), иска да си затваряме устата. Да мълчим. Мълчанието значи „да“, казва една древна поговорка. Мълчанието на София означава признаване на румънските претенции. Тоест, става дума за  заговор за отнемане на акваторията на „Южен поток“ от България и предаването й на Румъния.

Какво и колко пожела Букурещ

На 20 март в интервю за молдовска телевизия румънският външен министър Кристиян Дяконеску заяви, че София трябва да предаде на Румъния 17 кв. км от своята акватория и да спазва правата на румънското малцинство в България. Ден по-късно „анонимен дипломатически източник от румънското външно министерство“ (т.е. пак Дяконеску) уточни за румънските медии Hotnews и „Медиафкс“, че Букурещ иска:
4) 350 кв. км (а не някакви си 17) от акваторията на България (Каква картография, бе, Младенов?!), в които има голямо находище на петрол и газ;
5) Признаването на съществуването на „румънско малцинство“ в България (никаква връзка с процедурите за делимитацията на граници!)
6) Резен от българската акваторията на Дунава. (Този „спор“ не е от 20 години, нали, Младенов? Той е отсега. Какво правиш по въпроса?!)
На 22 март, вече без да се крие зад клишето „анонимни дипломатически източници“, Румъния още веднъж артикулира териториалните си претенции.
„Нерешеният териториален проблем между България и Румъния в Черно море не се отнася за 17 кв.км, а за много повече – 350 кв. км“, обясни пред агенция Ager Pres румънският държавен секретар по външните работи Богдан Ауреску. Ако двете страни не успеят да се споразумеят, може заедно да се обърнат към Международния трибунал по морско право в Хамбург, каза дипломатът. (Нюз.бг от 27 март). Ако не бъде удовлетворен, Букурещ има и друга опция – да отнесе претенциите си до Международния съд в Хага, както направи това през 2003 г. Тогава съдът му даде почти цялата акватория на Украйна.
Което показва, че двете страни няма да се споразумеят „добронамерено“ (по думите на Ауреску), защото Румъния не е заинтересована да се споразумява! Щом е успяла да отнеме 80% от акваторията на Украйна уж под предлог за спор за една „скала“, Букурещ разполага с прецедент, в който неговите претенции са били уважени. Няма основание да се очаква, че Международният съд в Хага ще вземе друго решение, например в полза на България, ако веднъж е решил същия спор в полза на Румъния.