|

Кабинетът на ГЕРБ привързва България към неоосманската колесница на Анкара

Засекретените визити на турския премиер маскират васалното поведение на “Дондуков” 1

Димитър В. АВРАМОВ

Конспиративната мъгла, която покрива срещите между  Бойко Борисов и премиера на Турция Реджеп Ердоган изглежда се превърна в стил, който несръчно маскира васалната политика на правителството в София. Всъщност кабинетът на ГЕРБ повтаря национално безотговорното поведение на тройната коалиция и е на път да го надмине по слугинажа си към Високата порта – съчетано и с раболепни метани към Вашингтон и неговия злополучен емисар в София Джеймс Уорлик. Ето кратка хронология на събитията, които домораслите

овластени евнуси представят като „добросъседски“ отношения

обслужващи единствено агресивната и многопосочна стратегия на Анкара към бившите вилаети на Османската империя, сред които България се ползва с особено „внимание“.
Визитите на ислямиста Ердоган у нас в последните години зачестиха и по правило на обществото се поднасяше нищо неозначаваща информация за някакви разговори около изграждането на инфраструктурни проекти и газопровода „Набуко“. От началото бе ясно, че той е политически проект срещу руския „Южен поток“, независимо, че тръбата не може да се напълни с газ от Азербайджан – доказателство за това е и последното решение на ангажирания със строителството му консорциум да намали неговия  капацитет близо три пъти. Но кабинетът  „Станишев“ и наследилото го правителство на ГЕРБ продължиха да хвърлят на обществото разни пропагандни димки, за да покрият с мъгла собствената си управленска несъстоятелност.
През юли 2011 година (само няколко дни след посещението у нас на турския президент Абдула Гюл) последва изненадваща конспиративна визита  на премиера Борисов в югоизточната ни съседка, където бе приет от Ердоган в правителствената резиденция „Долмабахче“. В делегацията по искане на Анкара бе включен отцепникът от ДПС и новопоявил се фаворит на Високата порта – Касим Дал, министрите на финансите и културата Симеон Дянков и Вежди Рашидов. Целта на посещението и разговорите там пак бяха покрити от тежка завеса, сякаш участниците в тях подготвяха някакъв суперсекретен вселенски проект. На медиите отново бе подхвърлена мантрата за някакви съвместни инфраструктурни проекти и създаване на полумитичната газова връзка между двете страни. Междувременно се разбра, че Рашидов щял да възстановява с парите на данъкоплатците банята на султан Сюлейман Великолепни в Бургас за прослава на империята, докато Дянков, според информирани, разчитал на някаква (неосъществена) финансова инжекция от Турция, за да подпомогне сбърканата си фискална политика.
Последва поредната покана към Ердоган да посети България и мъглата над предстоящите преговори стана още по-гъста. На простосмъртната публика бе предложено само поредния политически рефрен за „братските“ отношения между София и Анкара и развитие на сътрудничеството във всички области. Резултат от всичко това бе и един неотдавнашен бизнес-форум в София, организиран от Джеймс Уорлик, посланика на Високата порта Исмаил Арамаз и Американската търговска камара. Основна тема на дискусията бе по какъв начин да се отворят още възможности за широко проникване на турските капитали в нашата икономика – като

средство за ново поробване на бившия Дунавски вилает

На въпросния форум външният министър Николай Младенов направи поредния верноподанен метан и загърбвайки националните интереси и сигурността на държавата, обяви, че България имала готовност за тясно военно сътрудничество с Турция. Не каза само дали има предвид и лансираната от управляващите в София безумна идея изтребителите на югоизточната ни съседка да нахлуват свободно и без предупреждение в нашето въздушно пространство.
Завесата бе спусната и по време на тристранната среща на 18 май т.г. във Варна между Борисов, Ердоган и премиерът на Катар Хамад ал Тани. Тя трябваше и да заличи спомена за комичното посещение на нашия министър-председател и компания преди време в арабската държава, завършила с нечии височайши оставки и размяна на обвинения между министрите на ГЕРБ.  След разговорите в Евксиноград, при които домакините отново демонстрираха васалното си поведение към Анкара, на обществото бе подхвърлена поредната порция  оскъдна информация и обещания за общо светло бъдеще с бившия ни поробител. Единственото по-конкретно нещо бяха онези 200 милиона долара, които Катар депозира в БНБ, обещавайки инвестиции в инфраструктурни проекти, в недвижими имоти, лечебния туризъм, животновъдството, рибарството и създаване на смесени предприятия за овцевъдство. Така кабинетът в София ще отвори вратите за нахлуване на мюсюлмански маси от Близкия изток, а българите ще им станат обслужващ персонал и ратаи – каквито сега са на турските арендатори у нас. Ердоган пък настоя отново за изграждането на язовир в долното течение на река Тунджа, който ще обслужва единствено турските интереси. Накрая се оказа, че шумните хвалби на Борисов за създаване на газова връзка с Турция се отлага за неопределено време – а то е, защото Анкара предпочита да ни продава синьото гориво от Каспийския регион, вместо да бъдем транзитираща страна в посока на запад.
Така завърши и тази общо взето ялова сбирка, от която разбрахме основно две неща: че правителството на ГЕРБ все така се мята в собственото  си управленско безсилие. И че е готово без оглед на цената да привърже България към неоосманската колесница на Анкара.

 

Раболепието на премиера към високата порта зарази и депутатите му

Реверансите на премиера Борисов към Турция изглежда са заразили и неговите „подведомствени“ депутати, които не рядко пътуват на югоизток, за да поднесат топлите си чувства на Високата порта. Наскоро това направи и заместник-председателката на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева. Визитата й бе по покана на кмета на община „Байрам паша“ в Истанбул – Атила Айдънер, и ръководството на небезизвестната антибългарската  фондация „Бултюрк“, чийто емисари преди време безнаказано шетаха у нас, за да внушават на мюсюлманите, че трябвало да се върнат османските названия на градовете ни, на местностите и улиците.
На среща с изселнически организации гостенката изсипала поток от политически клишета, съпроводени с верноподанни похвали към домакините. Изселниците имали „заслуга за победата на демокрацията и пътя на реформите“ в България. През последните три години „отношенията с Анкара се развивали изключително интензивно“ , а правителството в София е “ отворено за разширяване на стокообмена и съвместните инфраструктурни проекти“, защото Турция  била „най-големият и най-стабилният ни съсед“. Нейната икономическа политика е „агресивна“ и от това българите можели да се поучат и да извлекат ползи, а по време на криза партньорството с Високата порта имало „оздравяващ ефект“, редяла сервилно нейна милост. После напомнила за „славното“ посещение на Бойко Борисов през март, което доказвало, че отношенията между двете страни излизали от „историческите предразсъдъци, условности и комплекси“. Накрая се разплакала и прегърнала един от изселниците, без да го попита дали не е лежал в затвора преди 89-та година за шпионаж в полза на Анкара. Колкото до „агресивната“ икономическа политика на Ердоган и компания,  тя е част от  стратегията за реанимиране на Османската империя – но това е далеч от съзнанието на домораслия протурски слугинаж.

 

Срещите на Борисов с Ердоган не обслужват българските интереси*

Посещението на турския министър-председател Ердоган в България отново  се крие в тайна. До последния момент не е ясно къде, кога и защо пристига премиерът на Турция . От канцеларията на партия АТАКА се обадихме в МС с въпрос към секцията „Връзки с обществеността“ кога и къде ще бъде  посещението. Оттам ни казаха, че това е класифицирана информация. Представяте ли си! Посещение на министър-председател на чужда държава е секретна информация и не се дават никакви данни. В медиите обаче излизат информации, в които се казва, че тази среща ще се проведе в Евксиноград и щели да бъдат взети мерки срещу евентуални действия на партия АТАКА.
Да, вярно е, че партия АТАКА е посрещала визитите на министър-председателя на Турция Ердоган със свои законни и абсолютно конституционни мероприятия, които бяха винаги репресирани от полицията при такива случаи. И при предишното правителство, и при сегашното. Което значи, че политиката на България към Република Турция не се е променила. А  тази политика ние наричаме васална. Защо? Защото държавата Турция води много добре своята държавна политика и следва  своите интереси.  Проблемът е, че тези интереси в определени моменти се сблъскват с интересите на други държави. В случая България, нашата родина. По тази причина ние, българските патриоти,  казваме следното на министър-председателя на България: Господин Борисов, елате в  парламента да дадете отчет защо се срещате с премиера на Турция Ердоган. Каква е ползата на България от тази среща. Ние бяхме свидетели на едно посещение в Турция, което не донесе нищо на нашата страна, то  имаше силно васален  и унизителен за България характер.
От много години Република Турция иска да се построи язовир в долното течение на Тунджа, за да обслужва  интересите си.  Това бил един от поводите за визитата на Ердоган.  Въпросът е какъв е нашият интерес. България ще има ли интерес от  язовир на река Тунджа?  Ще ви кажа мнението на външния министър г-н Младенов от правителството на ГЕРБ. Само преди две години г-н Младенов каза във Външната комисия , че България няма никакъв интерес от този язовир.  Тогава защо днес отново се поставя този въпрос?  Ние от АТАКА питаме министър-председателя: това ли е темата на разговор между двамата премиери? Нека той да дойде и да обясни тук. Дължи го това и на българския парламент, и на избирателите, и на обществеността. Защото в България има може би над 800 000 наследници на бежанците от Източна Тракия, подложени на геноцид през 1913 г. от редовната турска армия. Както знаете АТАКА тази тема я повдигна и ще я повдига, докато въпросът не бъде решен. Тези бежанци трябва да бъдат обезщетени и цената на това обезщетение е над 10 милиарда щатски долара. Това е изчислено от международни комисии и от специалисти във Външно министерство.  Въпросът обаче остава висящ вече десетилетия наред. Всяко едно правителство, когато дойде на власт, ние го подсещаме за  проблема , за да бъде решен. Но това не става и при правителството на ГЕРБ.
С големи усилия в този парламент партия АТАКА успя да издейства едно решение на НС, с което да се възложи на правителството да ускори работата по въпроса с тракийските обезщетения. Е, нищо не се ускори. Вече идва краят на мандата на кабинета и  нищо не е придвижено. Затова имаме големи резерви към  посещенията на турския премиер, който явно следва своите интереси, но ние питаме къде е българският интерес при тези преговори? Премиерът на България е длъжен да ни отговори.
Ако става дума за доставки на газ през Турция, чий ще бъде този газ, колко ще плащаме за него? А не само  повърхностно и с пиар ефекти да се говори, че ние ще диверсифицираме доставките на газ от Русия през Турция. С чий природен газ ще бъде направено това? С руски, ирански, пакистански, колко ще струва той? А нима Турция не може да поставя условия и  да спира кранчето?! Тези въпроси трябва да се обсъждат, ако наистина искаме  интересът на България да бъде защитен. А не да се правят задкулисни  срещи с неясен мотив.Затова ние от партия АТАКА, от името на избирателите ни, се обръщамe с призив към правителството, към министър-председателя: колкото се може по-скоро да дойде тук в парламента и да даде отчет за срещата си с министър-председателя на Турция Ердоган. И да отговори ясно и конкретно, а не с общи приказки, какво спечели България от това. Впрочем при всяка своя среща с чужд премиер би трябвало българският  да се отчита пред парламента. Ние ще следим тази тема и ще поставяме  въпроса, защото интересът на България е над всичко.
* Изказване на лидера на АТАКА по време на парламентарния контрол от 18 май.