|

Лобисткият закон за животните на ГЕРБ обслужва частни интереси

Абсурдни текстове легализират далаверите на съмнителни организации

Д-р Андрей Куртенков*

Законът за защита на животните (ЗЗЖ) се появи като резултат от усилията на една нагла група тарикати, които дълги години вече с успех точат обществен ресурс, злоупотребявайки със съвсем естествената за всеки нормален човек жалостивост към животните. Той противоречи не само на здравия разум, но и на цялото наше останало законотворчество в сектора, тъй като в основата му лежи антинаучната концепция за „правата на животните“ и представата за индивида като ценност в целия животински свят. От друга страна Законът за ветеринарномедицинската дейност, Законът за биологичното разнообразие, Законът за закрила на новите сортове растения и породи животни, Законът за лова и опазване на дивеча, Законът за животновъдството, и пр., съвсем правилно се базират на представата, че

обществена ценност при животните представлява само популацията

а индивидът може да е ценен само за неговия собственик/стопанин. Здравият разум също ни води към извода, че единствено при човека всеки индивид представлява ценност. Разглеждането на всяко отделно взето животно като самостоятелен правен субект е очевидно безумие, което неизбежно поражда безброй парадоксални, нелогични, а и направо смешни ситуации (или по-точно – щяха да бъдат смешни, ако не водеха до преразпределяне на обществен ресурс в полза на природонедозащитните сдружения). В същото време агресивността и апетитите на „борците за права на животните“ ескалират, а практиката по прилагането на ЗЗЖ само доказа колко вредна измишльотина представлява.
Законът на ГЕРБ до такава степен изобилства от абсурди, че е нужно разглеждане на текст по текст от него, за да се докаже неговото безсмислие, алогизъм и антинаучност.
Като висококвалифициран специалист, получаващ заплатата си от българския данъкоплатец (опосредствано през държавния бюджет), аз се чувствам длъжен да направя необходимото да го информирам за голямата заблуда, в която го вкарва съюза между „борците за права на животните“ и недобросъвестни държавни служители.
Недоумение предизвиква още самото заглавие на закона. Защото всъщност ние си имаме закони, които да защитават животните. На първо място – това е Законът за биологичното разнообразие – именно това е законът, който постановява (в чл. 1) „опазването и устойчивото ползване“ на „многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, техните съобщества и местообитания, на екосистемите и процесите, които протичат в тях“ – а точно това и представлява защитата на животните. Що се отнася пък конкретно до домашните животни – там си имаме Глава седма от Закона за ветеринарномедицинската дейност, която така се и казва – „Защита и хуманно отношение към животните“. Тя е достатъчно подробна и детайлна и е посветена именно на защитата на животните – защо трябва да има някакъв друг, отделен закон с това име, изобщо не става ясно.
Разбира се, защитата на животните е предмет и на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за животновъдството, както и на редица други нормативни актове, свързани с всички изброени закони.
Абсурдите ни заливат още от чл. 1 на ЗЗЖ. В него се посочва, че „защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености“. Не, не се изразява в това защитата на животните. Тя се изразява най-вече в защитата на многообразието, на техните съобщества и местообитания, на екосистемите като цяло – тази обща постановка, разбира се, важи и за антропогенните екосистеми – с тази очевидна забележка, че при тях, много по-често, отколкото в естествените екосистеми, ни се налага да ограничаваме разнообразието, в името на опазването на здравето и комфорта на човека. Но нека дума по дума да разгледаме абсурдите, които поражда тази втора алинея:
„опазване на техния живот“ – безумие е да приемаме, че защитата на животните включва опазването на техния живот, при положение, че има страшно много видове животни, които ние целенасочено лишаваме от живот – използвани за храна, вредители, паразити и дори такива, които убиваме за удоволствие.
„здраве и добро състояние“ – изразът вероятно е резултат от неправилен превод, понеже на български език понятието „здраве“ включва и понятието „добро състояние“ – очевидно опазването на здравето на всяко животно няма как да е наша цел (а за доброто състояние – да не говорим), най-малкото защото здравето и доброто състояние на едно животно почти винаги са за сметка на здравето и доброто състояние на други животни.
„осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености“ – ха сега де, според авторите на закона излиза, че ние трябва да се грижим по земното кълбо да няма гладни и бездомни животни!? Да няма катерички без хралупи и вълци, които да си лягат гладни. А с какво ще ги храним? Този закон да не би само за домашните животни да се отнася? Това не го пише никъде! Да не говорим, че храненето на един домашен питон няма как да не е жестокост спрямо храната – или може би трябваше по подтекста да се досетим, че законът се отнася само за животни, които стават за гушкане?
В следващите няколко члена се появява понятието неправителствени организации и едва тук става ясно защо всъщност е изготвен законът, а именно за да осигури манджа на една група далавераджии.
И така стигаме до чл. 6, където в първата алинея най-сетне се появява легендарното словосъчетание „нехуманно отношение към животните“, а втората даже ни пояснява, че то според законотворците е „причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх“. Отново грешка, не е това „нехуманно отношение“. Прехвърлянето на нашите представи за „болка“ и „страдание“ върху кучето, кокошката, червеноперката, прешленестия червей и планарията демонстрира едно свръхурбанизирано мислене и е вярно само в света на мултипликационните филми. На животните се приписват човешки черти.

Това е напълно допустимо
и разбираемо само в
детската възраст

Когато, обаче, законотворци действат под влияние на такива детински импулси – това не вещае нищо добро за общественото развитие.
Следва чл. 7, в който надълго и нашироко ни се разяснява какво е жестоко отношение към животните:
жестокост било да причиняваме стрес – стресът е ежедневие в промишленото животновъдство;
„изкуственото осеменяване, което води до или създава опасност за увреждане здравето на животните“ – няма изкуствено осеменяване, което да не създава такава опасност;
„настаняването на едно и също място(…)на животни от един вид, когато това може да породи агресивност“ -

агресивността не е някакво свойство, присъщо само на „лошите“ животни

(както си го представят свръхурбанизираните борци за права на животните) – това е съвсем естествено поведенческо качество, а никой друг, освен собственика/стопанина не е по-заинтересован от това проявите на агресивност да нямат вредни последствия за здравето и продуктивността на животните;
„увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора“ – отново фрапираща липса на елементарна способност да се видят очевидни неща. Има не една и две породи животни, които съвсем целенасочено се селекционират за повишаване на агресията и съвсем целенасочено се обучават в агресивност – включително и към хора – и това е нещо напълно в реда на нещата. На практика се оказва, че употребата на кучета за охрана е жестоко отношение към животните.
„използване на помощни средства или приспособления, които целят да се повлияе върху поведението на животно, като му се причинява болка“ – призовавам някой от тези, който е писал текста, да дойде и да ми покаже как се фиксира крава, без да й се причини болка. Или отново опираме до това, че

те си представят ветеринарните и зоотехнически манипулации с животните, така както ги дават в детските филмчета
- кравата много добре разбира, че й помагаме, усмихва ни се и сама ни се наглася така че да ни е по-удобно да работим.
„използване на животни за филмови снимки, при които им се причинява болка, страдание, увреждане или стрес“ – очевидно неизпълнимо. Би следвало изобщо да се откажем от снимане на исторически филми с участието на сцени на конни сражения и други.
„принуждаване на животни към усилия, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес“ – интересно, гледането на 35-килограмово куче в средностатистически апартамент не му ли причинява страдание и стрес?
„използване на живи животни за хранене на животни, с изключение на тези, чиято биология го изисква“ – откровен идиотизъм. Тук най-сетне авторите на този малоумен закон се изправят пред дилемата – за да не бъдем жестоки към едно животно, трябва да сме жестоки към друго. Те заявяват, че няма проблем да сме жестоки към гризачите, използвани за жива храна на домашно отглеждани влечуги. И това при положение, че гризачите са таксономично много по-близки до нас, следователно по разпространената сред борците за права на животните логика, би следвало да сме по-благоразположени към тях;
„отглеждане, използване и умъртвяване на кучета и котки за добиване на кожи и месо, за производство на храна, както и внасяне и изнасяне на кучешки и котешки кожи и месо“ – тук е и поантата на закона. Хората, които хвърлят толкова много усилия, за да заличат границата между човека и животните, прокарват много рязка граница между кучета и котки от една страна (с леко предимство за кучетата) и всички останали животни от друга. Досега не съм чул нито един разумен довод в полза на тази „вътреживотинска“ дискриминация.
Следва алинея трета от коментирания член седми, която ни пояснява в какви случай кълцането на части от животното е допустимо. Специално внимание заслужава третата точка, според която това е така, когато стерилизацията или кастрацията е необходима за ограничаване на размножаването на животните. От този текст следва, че

когато кастрираме
нерезите, за да получим
повече и по-вкусно месо – това е жестокост
Последният от първата глава на закона член девети задължава министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната да определят с наредба правилата за обучение на кучета. Защо точно на тях и само на тях, и с какво кучетата са по-специални от останалите милион и шестстотин хиляди вида животни на Земята, не става ясно.

*Андрей Куртенков е ветеринарен лекар. Доктор по животновъдство и преподавател по дисциплината „Кинология“ в обучението на чужд език в Лесотехническия университет.

(Следва)

 

70% от столичани искат приспиване на помиярите

Управляващите от ГЕРБ никога не са се съобразявали с мнението на мнозинството от българските граждани и казусът с уличните кучета не прави изключение. Резултатите от проучване, направено от Столична община показват, че над 70% от столичани искат бездомните кучета да бъдат евтаназирани, най-късно до месец след като са заловени и прибрани в приют. Едва един от петима софиянци пък подкрепят програмата „Кастрирай и върни“.
Тези данни не изненадват никого, след като над 140 софиянци са били нахапани от кучета само за първите 3 месеца на годината. Това сочат данните на единствения противобесен кабинет в Първа градска болница в столицата. Цифрите обаче касаят единствено случаите, в които пострадалите са потърсили лекарска помощ. По-леките нападения на кучешките глутници за същия период са в пъти повече.
Средно по 11 души на ден преминават през лечебницата. Не всяко ухапване от куче може да доведе до бяс. Последният регистриран случай у нас е преди 20 години. Независимо от това е задължително раната да се обработи и да му се постави ваксина срещу тетанус до 24 часа.

 

АТАКА иска промени в законодателството

Законът за защита на животните, приет от управляващите от ГЕРБ, е кретенски и следва да бъде променен. Това заяви лидерът на АТАКА Волен Сидеров и предложи конкретни текстове за промяна.
Националистите искат промяна в чл. 8 от закона, според която за жестокост да не се смятат действията при самозащита и предотвратяване на нападения от безстопанствени животни. В сегашния си вид законът не включва подобна възможност, като рамкира единствено „ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните“. На практика се оказва, че ако един нападнат от улични кучета човек реагира и навреди на агресивните помияри, той може да попадне под ударите на закона.
От АТАКА настояват и за жестокост към животните не трябва да се смята и умъртвяване на кучета, причинили каквато и да е телесна повреда или смърт на човек. Ако в момента жителите на даден квартал или населено място се обединят и умъртвят агресивните бездомни глутници, те отново ще бъдат преследвани от закона. Оказва се, че приетият от ГЕРБ закон гарантира безопасността на всички други, освен на българските граждани.
Една от най-важните промени в закона визира чл. 47, според който заловените улични кучета се кастрират и обезпаразитяват, а след това се връщат по местата, където са хванати. Националистите искат този текст да падне и ако в специално определен срок от време кучето не бъде потърсено или осиновено от приюта, в който е настанено, то трябва да се евтанизира.
Единствено с промени в законовата уредба може да бъде решен проблемът с уличните кучета. Лобисткият закона на ГЕРБ обаче не дава тази възможност, а дори напротив, стимулира поддръжането и увеличаването на кучешката популация, за да може ежегодно да се прибират парите на данъкоплатците, без да има резултати от тази дейност.