|

Нашата писменост не е славянска, а древнобългарска

Предците ни пристигат от Стара Велика България, носейки със себе си готовия прототип на глаголицата

Славянска ли е азбуката, създадена от Кирил и Методий? Ако е така, защо тази „славянска“ азбука се използва от таджики, молдовци, казахи, узбеки, киргизи, а от чехи, словаци и поляци – не? Всички знаем, че в средата на IX век братята Кирил и Методий създават глаголицата, която след това е опростена в кирилица – за улеснение, тъй като образованието по българските земи винаги е имало масов, а не елитарен характер. (Впрочем фактът, че орачите и овчарите тук могат да четат и пишат, е смайвал не един пътешественик дори по време на турското робство.) Ако днес обаче някои псевдоучени твърдят, че буквите, с които пишем, са копирани от ранногръцки букви, то трябва да се знае, че те или грешат, или лъжат. Глаголицата произлиза от прабългарската руническа писменост. Защото Аспаруховите българи пристигат от Стара Велика България, носейки със себе си готовия прототип на глаголицата – руните, с които нашият древен народ е писал.
Днес в света са познати два вида глаголица – ъглова (угла) и обла. Облата глаголицата е оригиналната азбука, като повечето от закръглянията са били създадени за краснопис. Ъгловата глаголица е азбуката, близка до писмеността на древните българи отпреди Кирил и Методий. Според хърватския учен Славомир Самбуняк всички букви в глаголицата, и особено тези от началния объл вид, са изградени по един общ модел – кръг с 8 лъча в него. Българският учен Васил Йончев също поддържа тази теза, като добавя че прабългарските руни са в основата си изградени на същия принцип. Това, подкрепено и от безспорните данни, че до 9-и век

сред заобикалящите
ни по-ниско развити славянски народи
е нямало писменост
нито каквито и да е наченки на писменост, води до логичното заключение, че глаголицата е преработена българска азбука. Центрове на интензивно използване на глаголицата са били преди всичко районите на двете български книжовни школи – Преслав и Охрид, както и областта Истрия в Хърватия. Ето защо в териториите на Българското землище (България и Македония) и Хърватското (Босна, Далмация и Истрия) са запазени голям брой писмени надписи на глаголица.
Тази азбука, създадена от Кирил и Методий, не е гръцка, не е европейска, тя се явява продължител на една много по-древна култура, която има своите корени в Средна Азия. Българските руни са написани на прабългарски език и произлизат от памиро-исъкското писмо, което още не е дешифрирано. При разчитането им Петър Добрев използва метода на руския лингвист Г. Ф. Турчанинов, заключавайки, че прабългарският е източноирански език, близък до памирските езици. Друг наш учен, Ж. Войников, следвайки методиката на Турчанинов, разчита познатите древнобългарски рунически надписи от Мурфатлар, Наги Сент Миклош, Плиска, както и надписите на древнобългарски език с гръцки букви (плочките от Силистра). Това той прави с помощта на осетинския език, с което доказва, че тези надписи са оставяни от ираноезичната древнобългарска общност, използвала същия „сармато-алански“ език, сходен със съвременния осетински, който се явява и негов пряк наследник. За големия надпис с гръцки букви от Наги Сент Миклошкия поднос Войников предлага и алатернативно разчитане с помощта на тунгусо-манджурските езици.

Познати са над 300
български рунически знаци
някой от който многократно изобразявани из целите Балкани. Те обаче са не само слабо проучени, но и умишлено пренебрегвани от българската държава, която десетилетия наред отлагаше проучването на различни крепости за наличие на руни. Това доведе до абсурда в България да има повече учени, които се опитват да разчетат тракийското писмо, отколкото такива, които се занимават с доказаното руническо писмо.
В Дунавска България са документирани общо над 150 рунически надписи. Въпреки това и до днес те не са цялостно разчетени, а нашата научна общественост пропуска уникалната възможност да съпостави надписите от Дунавска с тези от Волжка България, за да увеличи базата, върху която да се дешифрира писмото. Факт е, че руните, намерени във Волжка България, до голяма степен съвпадат с тези от Северен Кавказ, Дунавска България и старата родина Балхара.
Да вземем писмеността на Котраговите българи от периода преди поислямчването например. Само в разкопките около град Биляр бяха намерени 623 рунически знака. Много от знаците са върху керамични съдове, което дава предположението за родови тамги на съотвените майсторски родове. Най-разпространеният знак-тамга в биляр е този разчетен като буква Б. Според Волжко-българския историк Халиков знакът е герб на първите български емири, а в Башкирия бяха открити печати със същия знак. Според руския археолог Белавин знакът е бил гравиран на специални кръгли метални жетони (сребърни в по-голямата си част), носени от чиновниците в Приуралието, които регулирали стоковия поток и събирали данъци за хазната на владетеля. Разновидности на същия знак се срещат и на съкровището от Наги Сент Миклош.

 

За кого пише Черноризец Храбър: “Четяха и гадаеха с черти и резки”?

Пренебрежението към старобългарските руни не е нито от днес, нито от вчера. В известното си произведение „За буквите“ Черноризец Храбър (IX-X в.), този блестящ представител на старобългарската литература от т. нар. Златен век пише: „Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви…“ Като се има предвид, че славяните не са писали нито с резки, нито с гръцки букви, тук очевидно реч иде за българите. Именно техните рунически знаци умишлено принизява авторът, наричайки ги „черти и резки“. Защо го прави ли? Защото така му диктува религията и така повелява Църквата, на която той служи, воден от догмата, че всичко езическо (българско) е лошо и трябва час по-скоро да отпадне от живота.
Но нека отдадем дължимото на Черноризец Храбър, защото тъкмо от него научаваме неславянската дума „куниг“, с която българите наричали своята писменост.Названието на древните български руни „куниг“ има своят аналог с названията на Шумер и Акад за писменост – думата е „кунуку“. Според Черноризец Храбър нашите руни са служели и за гадаене. Може да се каже за част от знаците – като IYI например, че това са система от религиозни знаци.
В кирилицата и глаголицата много от буквите са заимствани или поне повлияни от старобългарското руническо писмо. Днес за такива букви се смятат Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.