|

Глобалният проект на капитализма се провали, нужна е революция в мисленето

Православният свят трябва да даде на света нова икономическа философия за социално справедливо общество и държавно регулирана икономика

От 26 до 29 юни в Прага се състоя 19-та Генерална асамблея на Интерпарламентарната православна асамблея. Темата на тазгодишната среща беше „Проблеми на демокрацията в условията на глобална икономическа криза“. В края на форума лидерът на АТАКА бе избран за председател на медийната комисия на асамблеята.
Православният форум прие две резолюции. Първата, „Резолюция – изводи“ е основана в голяма степен върху доклада, изнесен от представителя на българския парламент Волен Сидеров. „Политическият свят трябва да поеме отговорност пред народите на Земята за неспособността си да предотврати пазарния фундаментализъм и необуздания капитализъм , които доведоха до сегашния икономически колапс. „Политическият свят трябва да съхрани авторитета на представителната демокрация и нейните институции, да защитава неотнимаемото право на народите да вземат политически решения чрез упълномощени, демократично избрани органи на държава в името на общия интерес, а не в името на интересите на пазара“, се казва в „Резолюция – изводи“.  
Бе приета и „Резолюция за връщане на град Фамагуста на неговите законни жители“ (виж 13 страница).
Пълният текст на документите на Асамблеята и на доклада на Волен Сидеров можете да намерите на Информационен портал АТАКА.

Докладът на Волен Сидеров бе посрещнат с въодушевление от участниците в асамблеята.

 

Волен СИДЕРОВ

Доклад, изнесен на 19-та Генерална асамблея на Интерпарламентарната асамблея на Православието
Прага, 25-28 юни 2012 г.
(Със съкращения)

Уважаеми колеги,

Централната тема на нашата 19-та генерална асамблея е „Проблеми на демокрацията в условията на глобална икономическа криза“. Поздравявам ръководството на ИПАП, че насочва вниманието на всички участници в православния ни форум към такъв важен и актуален въпрос.
За това, че днес сме в световна финансова и икономическа криза, знаят и малките деца. Лошото е, че тази криза се представя като природно явление. Сякаш е завалял проливен дъжд, който предизвиква наводнения. Кризата обаче не е природен факт. Не е климатична аномалия. Тя е дело на живи хора с ясни лични данни, шофьорски книжки и банкови сметки, с имена и снимки в международните паспорти. На конкретни корпорации, инвестиционни фондове и банки, чиито имена са в класациите на „Форбс“.
Кризата е човешко дело и ние сме длъжни да посочваме тези хора и кръгове, които предизвикват кризите.

Защо световните медии никога не посочват произхода на икономическата криза, за която говорим в момента?
За мен отговорът е ясен: защото тези, които предизвикват кризите,  владеят и световните, и големите местни медии. Няма как те да се саморазобличават в обслужващите техните интереси собствени медии. Ето, това е краткият, но точен отговор на въпроса защо причините и причинителите на кризата остават неизвестни – и при предишни кризи, и при днешната.
Ние с вас обаче, сме представители на православни държави и народи и за нас истината е по-мила от Платон. Ние сме форум, който има мисията да сложи точната диагноза на днешната заболяла цивилизация.
Ние с вас, драги колеги, сме отговорни да посочим и лечението на болестта. Защото сме потомци на народи и общества, приели Светото Православно Християнско Слово и знаем, че не можеш да служиш едновременно и на Бога, и на Мамона. Ние сме избрали пътя си – да служим на Бога.
Нека сега обърнем поглед към тези, които служат на Мамона и предизвикват кризите в новата ни история. Как започна днешната икономическа криза и кой я причини?
Хронологията е следната:
- От 6 до 9 август 2007 г. обявява банкрут крупната американска институция за ипотечно кредитиране American Home Mortgage, а френската BNP Paribas, която работи с американски ипотеки, обявява, че не може да остойностява активи над 1.6 милиарда евро;
- През септември с.г. най-големият британски брокер на ипотечни кредити, банката Northern Rock, бе изоставена от тия, които имаха депозити в нея – първият подобен случай от 100 години насам;
- През септември 2008 положението вече е критично. Президентът Буш иска от Конгреса да одобри наливането на 700 милиарда долара във фалиращи банки и компании;
- Ипотечните институции „Фани Мей“ и „Фреди Мак“ са национализирани, както и застрахователната компания „Ей Ай Джи“;
- Фалират инвестиционни банки като „Лемън Брадърс“ и „Беър Стърнс“:
- „Дженеръл Мотърс“ и „Крайслер“ получават от правителството 17 милиарда и 400 милиона долара.
Тази спасителна за банките и борсовите играчи операция не спасява обаче милионите американски и европейски граждани. Интересното е, че държавните лидери и централните банкери трескаво започват да обмислят как да спасят тези, които са виновни за кризата – банковите играчи.
И в САЩ, и в Европа става едно и също – в същия ден, в който френската банка Париба обявява несъстоятелност, Европейската централна банка (ЕЦБ) инжектира 95 милиарда евро в банковата система на еврозоната, стимулирайки даването на заеми и ликвидността като цяло.
На 10 август 2007 г. ЕЦБ инжектира още 61 милиарда евро в банките. На 13 август с.г. ЕЦБ налива още 47.6 милиарда евро. Само за три дни ЕЦБ наля в банките на еврозонота 204 милиарда евро.
Кризата, както се казва, не се развила както трябва, но виновниците за самата криза – банките, вече получават финансови инжекции за стотици милиарди.
А ЕЦБ по дефиниция отговаря за европейската валута – еврото, за неговата покупателна способност и за ценовата стабилност в еврозоната.
С парите на европейските данъкоплатци обаче,

ЕЦБ спасява спекулантите на борсата, а не производителите и създателите
на реален продукт
Дали това подобрява покупателната способност на еврото и стабилизира цените в Еврозоната? По-скоро обратното.
Но защо правителства и централни банки тръгват да спасяват точно причинителите, а не жертвите на тази криза?
Отговорът е: защото правителствата и централните банки отдавна са се превърнали в инструменти на властта на тези, които не застават на светло, не отпечатват ликовете си на предизборни плакати и не са гости на телевизионните студиа. Тези, които определят кой да е президент на САЩ и ЕС, стоят в сянка. Те правят кризите, за да печелят от тях. Разбира се, за сметка на милиарди прогресивно обедняващи хора по света. „Не ме интересува кой прави законите и кой е в парламента на някоя страна. Дайте ми контрола върху паричните й запаси и аз ще контролирам цялата власт“ – тези думи на Майер Амшел Ротшилд, основателя на едноименната банкерска династия, казват много. Който владее печатницата за пари, определя и кой да стане президент.
Днес това е факт в САЩ. Там печатницата за пари се казва Федерален резерв. Много хора мислят, че това е централната държавна банка на САЩ. И грешат. Защото ФЕД е частно акционерно дружество от няколко големи частни банки, основано през 1913 г. и натоварено от Конгреса с функцията да печата пари. До този момент само Конгресът е имал право на това – по конституция. От декември 1913 г. изглежда конгресмените в САЩ са си направили автопреврат и са си отнели най-важното право в една държава – правото да печатат пари и да регулират стойността им, като прехвърлят това върховно право на едно частно сдружение от 12 банки. И така е до ден днешен. При това

президентът на
САЩ няма право да отстранява шефа
на ФЕД, нито някой
от седемчленната
му управа

Президентът на САЩ има само „правото“ да утвърди с подписа си предложения му шеф. ФЕД е независима от държавата частна институция, която води паричната политика на САЩ, оттам и на света.
До 1971 г. доларът все още имаше някакво златно покритие, което беше премахнато от президента Никсън. Оттогава доларът струва толкова, колкото е цената на хартията, на която е отпечатан. Няма никакво реално покритие.
Някой икономически папагал ще каже, че днес доларът има покритието на стоки и услуги в съответния размер, в който са отпечатани доларови банкноти. Този, който казва това, изрича една голяма лъжа. От десетки години разликата между обема на реални стоки и услуги и обема на парите в оборот е космическа – в полза на отпечатаните и обменените виртуално пари. Въртящите се във виртуалното пространство пари са в пъти повече от стойността на произведените стоки и услуги по света.
- През 70-те години, т.е. веднага след отпадането на златния стандарт, са търгувани 6 пъти повече пари, отколкото търговски стоки;
- През 80-те години този процес се ускорява прогресивно;
- През 1995 г. обемът на търгуваните пари е вече 50 пъти по-голям от реалното производство.
Нещо обаче все още пречи на спекулативния капитал да се развихри. И това ограничителният закон „Глас-Стийгъл“ от 1933 г. Веднага след голямата криза от 1929 г. Конгресът приема този закон, който забранява на банките да са едновременно инвестиционни и търговски. Тоест, ако събират депозити и дават заеми, да не могат да издават и търгуват с ценни книжа. От 1980 г. се води борба този закон да бъде отменен, защото пречи на голямата спекулативна игра.
Най-после през 1999 г. задкулисните играчи успяват, законът „Глас-Стийгъл“ пада и от този момент виртуалните финансови спекулации на Уолстрийт се развихрят като ураган.
Така започва най-голямата измамна игра в историята на човечеството. Банки и фондове започват да търгуват с въздух, като го продават все по-скъпо и многократно. Днешната статистика сочи, че само 1-2% от фондовите сделки са свързани с реална покупко-продажба на стоки, около 20% са свързани със застраховането на риска по тези сделки. Останалото е търговия с деривати, които вече се наричат „токсични“, защото носят в себе си огромен риск, но този риск привидно се размива в препродаването от една ръка в друга, както и се прикрива от т. нар. рейтингови агенции.
Така кризата дойде след спукването на виртуалния финансов балон и разкри, че много банки и инвестиционни фондове в света са се нагълтали с токсични деривати.
Потърпевши от това са милиони хора по света, фалиралите фирми и останалите без работа, обедняващите, чийто брой се увеличава.
В това време правителствата наливат парите на същите тези обедняващи граждани в банките, които са виновни за кризата. Правят богатите още по-богати.
Тези, които са смятали наивно, че идването на президента Обама на власт ще промени нещо, вече знаят, че са излъгани.

Обама назначи
виновниците за кризата
на високи постове

Ако наистина искаше промяна, какт
о гласеше предизборния му лозунг, той нямаше да сложи Робърт Рубин, бивш шеф на финансовата групировка „Ситигруп“ – основен спекулативен играч с финансови деривати – за основен финансов консултант по време на изборите. „Ситигруп“ беше пред крах и получи 45 милиарда долара спасение от държавата. Четиридесет и пет милиарда, платени от същите тези цветнокожи и белокожи бедни американци, които повярваха на Обама, платиха игрите на шефовете на Ситигруп“ като Рубин, които станаха още по-богати, а милиони американци – още по-бедни.
Защо Обама, който обещаваше промяна, назначи за финансов министър Тимъти Гейтнър – бивш шеф на Нюйоркската банка на Федералния резерв? Защо сложи Лари Съмърс за директор на Националния икономически съвет към Белия дом? Та точно Гейтнър и Съмърс бяха лобистите, които работеха за свалянето на закона „Глас-Стийгъл“ при Клинтън и успяха! Те махнаха закона, който държеше последните пречки пред развихрянето на финансовите спекулации, те работеха за задълбочаване на финансовата криза, за нейната успешна кулминация!
Да издигнеш на върха на властта виновниците за кризата и да се бориш с нея, е нонсенс, абсурд!
Истината е, че кампанията на Обама беше платена от същата финансова върхушка, която предизвика кризата и след избирането си президентът трябваше да се отблагодари.
Днешната криза е резултат от премахването на златното покритие на валутите след Втората световна война, от дерегулацията на финансовия пазар през 90-те години и от цялостната политика на американското и европейските правителства, която поощрява спекулативната, а не реалната икономика. Раздаването на кредити без обезпечение, на ипотечни кредити и след това продаването на тези кредити през няколко ръце доведе до надуването на финансовия балон, който се спука. Всичко това залагаше на алчността на хората да добият бързи пари без усилие и труд – с магия. Цялата държавна политика на т. нар. развит свят до ден днешен е изградена на стремежа към безскрупулно забогатяване, като внушението е, че това е по силите на всеки. Всъщност забогатяват все по-малко хора. Кризите са начинът, по който една наднационална върхушка поробва икономически света. А глобализацията е процесът, чрез който финансовите кризи стават лесни, защото светът е отворена система, манипулирана от наднационалния задкулисен финансов елит.

(Продължава )