|

Глобалният проект на капитализма се провали, нужна е революция в мисленето

Съветникът Лари Самърс, финансовият министър Тимъти Гайтнър и министърката на труда Хилда Солис стояха до президента Обама на 7 май 2010 г., когато той обяви, че за 2 месеца е създал 121000 работни места, но безработицата се е увеличила до 9.9%, защото… масата на работната сила на САЩ е нараснала.

(Продължение)

Има ли шанс за демокрациите в този глобализиран в интерес на олигархията свят?
Не, няма шанс за демокрацията в свят, в който двама европейски министър-председатели биват принудени неясно от кого да подадат оставка и да бъдат заменени с марионетки на задкулисни формации като „Трилатералната комисия“ и „Билдербергите“.
Само седмица след като спечели вот на доверие, италианският премиер Силвио Берлускони бе принуден да подаде оставка и бе сменен от Марио Монти. Монти е член на Трилатералната комисия и на Билдербергите, съветник на инвестиционната банка „Голдмън Сакс“ – един от основните играчи, причинили кризата. Точно Монти обаче е одобрен от задкулисния световен елит да стане премиер на Италия. Въпреки че като еврокомисар беше замесен в скандала с корупцията, принудил еврокомисията на Жак Сантер да подаде колективна оставка през 1999 г.

Монти може и да е
корумпиран, но работи в „правилната“ за световния финансов елит линия -
той е против националните държави и е „за“ сливането им в „Генерални европейски щати“.
В Гърция легитимният премиер Георгиос Папандреу предложи референдум и 80% процента от гърците го подкрепиха. Световната финансова върхушка обаче го принуди да подаде оставка и сложи на негово място Лукас Пападемос, също член на задкулисния световен кукловод – Трилатералната комисия и вицепрезидент на Европейската централна банка. ЕЦБ беше обвинявана от доста икономисти, че е действала неадекватно по време на кризата и е защитила големите банкови играчи от Германия и Франция за сметка на други държави, с което проблемите са се задълбочили. Е, как вицепрезидентът на централната банка, която е допринесла за влошаване на положението, ще оправя положението в Гърция?
Преди всичко шокиращ е фактът, че в две европейски държави се прави държавен преврат абсолютно неконституционно и антидемократично и това минава без коментари и без съпротива в Европа.
За каква демокрация тогава можем да говорим, когато не знаем утре дали от Трилатералната комисия или от клуба на Билдербергите няма да решат да сменят премиерите на Испания, Португалия, Румъния или България? Защо трябва да правим избори и да имитираме демокрация, щом световният финансов и задкулисен елит на практика поставя държавните ръководители по свое усмотрение.
Тази система е порочна и тя трябва да се промени. Глобализмът се провали. Либерализмът се провали. Либералната доктрина „По-малко държава, пазарът решава всичко“ се провали. Пазарният фундаментализъм, превърнат в религия от финансовата върхушка в САЩ и Европа претърпя тотален крах. Лидерите на големите европейски държави извършват хаотични движения и дават разнопосочни знаци. Нямат единно мнение за излизане от кризата. Водещи световни фигури в икономиката и политологията като Франсис Фукуяма признаха краха на досегашния модел. Милтън Фридмън – гуру на монетаризма и неолиберализма, отчаяно призна собствения си провал в края на живота си, като каза, че натискът върху страните от Източна Европа да приватизират тотално и бързо се оказал „грешка“. В програмата за развитие на ООН беше казано ясно също, че бързата и тотална приватизация в страните от Източна Европа са довели до масова бедност за над 100 милиона източноевропейци. Самият основател на световния икономически форум в Давос Карл Шваб, каза преди месеци, че „Капитализмът в сегашната си форма няма място в нашия свят…Има нужда спешно от ново мислене, а не от повече бизнес.“
Нова мислене – не нови форми на световна финансова спекулация, това е нужно днес.
Не повече Уолстрийт, а повече разум и справедливост! Повече духовност, а не повече материализъм!

Роденият във Франкфурт на Майн лихвар Майер Амшел Ротшилд (1744-1812 г.) бе обявен от сп. „Форбс“ през 2005 г. за „баща на международните финанси“. Днес в този град се намират централите на Европейската централна банка (вдясно) и Германската федерална банка (Дойчебанк). В града има общо 153 международни и
63 национални банки, поради което е наричан шеговито „Майнхатън“. 

 

Имаме нужда от ново виждане за развитието на света и това мислене може да дойде само от православния свят. От народите и държавите, които са запазили истинното Христово учение и неговия завет – не можеш да служиш едновременно и на Бога, и на Мамона! Ние, православните, сме направили своя избор преди 2000 години. Днес е дошъл денят, в който целият свят е изправен пред този избор.
Нашествието на Мамона е тотално, но не е вездесъщо. То може да бъде спряно, но само от противостояща могъща сила. Това е силата на морала, заложен във вярата, завещана ни от нашия Спасител Иисус Христос. Каквито и нови ценности да ни измислят слугите на Мамона, те са нищо пред ценността, наречена спасение на душата. Защото

материалното поробване на хората гони една цел – тяхното отдалечаване от Бога, погубването им
Какво значи да имаш целия свят, ако погубиш душата си, пита Спасителят.
Защо въпреки алчността, корупцията и безскрупулното ограбване на света от шепа хора, не всички стават алчни и безскрупулни? Защо, дори да не сте чели Достоевски, нещо ви спира да убиете възрастна жена и да вземете парите й?
Защото във всяка човешка душа има божествена матрица . И тя ни кара да бъдем честни данъкоплатци, дори когато виждаме, че държавата ни лъже. Тя ни кара да помагаме на нуждаещите се, дори когато ние самите нямаме много. Тя ни кара да търсим днес промяната в света, която да го превърне от глобализирана фондова борса в общност от народи, които пазят своите вяра, култура и традиции и не искат да се превърнат в безлика маса от икономически роби.
Новата икономическа философия, която православният свят трябва да даде на света, е виждане за социално справедливо устройство на обществото, за държавно регулирана икономика и връщане към истинските стойности. Кризите ще спрат, когато законодателно отнемем възможността наднационалните корпорации да разбиват националните икономики, да изсмукват печалбите от колонизираните страни, когато върнем тези държави на техните народи, на техните граждани.