|

Кабинетът “Борисов” замисли нов погром върху армията

Очакват се масови съкращения на военни служители, закриват цели гарнизони

Димитър В. АВРАМОВ

Нови значителни съкращения в армията е подготвило правителството на ГЕРБ, обяснявайки това с „редуциране“ и „преструктуриране“ на бойни поделения. На  практика това не е нищо друго, освен поредното обезкръвяване на нашата и без друго малобройна, обезоръжена и демотивирана войска – продължение на една гибелна политика в последните 20 години.

Нов погром връхлита анемичната ни армия, замислен във височайшите кабинети на „Дондуков“ 1 в София и военното министерство. Още през миналата година правителството на ГЕРБ предвиди около 25-процентови съкращения до края на 2014-та, като за отбрана трябвало да се отделят средногодишно по 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Последната цифра се оказа непостижима, бюджетът на МО бе намален с 10 милиона и т. нар. редукция във войската и преструктурирането на оределите бойни поделения започва още сега, през юли. А това означава последователно и драстично свиване  на личния състав, съчетано с липса на високотехнологични оръжейни системи  – което прави отбранителната ни система абсолютно негодна да изпълнява задълженията си , предвидени по конституция.
Драматичната сага с армията ни продължи твърде дълго, не спира и днес, но авторите й, вместо истината, предпочитат да обясняват случващото се с нея  с разни лицемерни импровизации. И с инфантилния рефрен за приспиване на обществото, че НАТО щяло да ни пази, след като тъкмо алиансът и неговите доморасли слуги  направиха всичко необходимо, за  да разгромят въоръжените ни сили, превръщайки ги в обслужващ персонал за чужди интереси – от Косово и Босна до Афганистан. Да припомним някои моменти от тази по същество антинационална сага.
През 1988 г. армията ни е  152 хиляди човека, отлично подготвена и снабдена с ефективна бойна техника, изтребителна авиация, мощни танкови бригади и високотехнологични оръжия- между тях бяха и различните типове ракетни комплекси, някои от които можеха да използват и конвенционални, и ядрени заряди. Всичко това, под натиска  на Вашингтон и Анкара, нашите овластени  безродници след 1989 г.  систематично унищожаваха, личният състав намаляваше до сегашните жалки размери от около 30 хиляди човека, от които 12 процента са жени ( докато в другите страни от НАТО тази цифра е 8-9). Отделно е, че веднага след смяната на комунистическия режим разни „корифеи“ с депутатски имунитет се надпреварваха да правят  безумни реформи в отбранителната ни система, да „преструктурират“, „обединяват“, „разделят“ или направо закриват цели звена в нея, което не бе нищо друго освен серия от тежки удари върху нашата национална сигурност. Тези идиотски „реформи“ засегнаха не само бойните поделения, но и Гранични, Транспортни, Вътрешни, Строителни войски,  специални структури като разузнавателните и контраразузнавателните служби и НСО. Появиха се и разни недоносени военни доктрини – далеч от реалностите и стратегическата визия за геополитическите процеси и опасностите в Балканския регион от нарастващите имперски амбиции на Турция.  По-късно овластени персони, които активно участваха в разгрома ( и в разграбването) на българските материални активи, цинично ни обясняваха, че нашата икономика не била в състояние да издържа предишната голяма и боеспособна армия. Последва поредната реорганизация ( в смисъл полу-ликвидиране) на 53 поделения, включително елитни, други 18 бяха направо разформировани. По същото време, пак същите безродници и  агенти на Високата порта и на новия ни „благодетел“ -САЩ, ни убеждаваха да спим спокойно, тиражирайки поредната си инфантилна идея  изтребители на Анкара да охраняват въздушното ни пространство. Тя, впрочем, бе продължена и от правителството на Бойко Борисов, което покри с мъгла верноподанната си готовност да позволи на турската бойна авиация да лети в нашето небе , без да иска за това специално разрешение от съответните власти. Същата мъгла падна и над т. нар. „План 2015″, според него сухопътните ни войски трябва да бъдат сведени до отчайващи размери – 14 хиляди човека, а на въоръжение да останат нищожните 160 танка, 378 бронирани машини, 192 артилерийски установки…
Тук ще припомня един важен епизод от историята на Републиканска Турция. През 1960 година там е извършен военен преврат и правителството на премиера Мендерес е дадено под съд. Причината: през 1954-та кабинетът подписва неизгоден договор за военно сътрудничество със САЩ, който  застрашава суверенитета на страната. След преврата главната прокуратура подготвя обвинителен акт, където има такива констатации : „жертване на националните интереси в угода на чужда държава, сриване сигурността на страната, накърняване на турското национално достойнство“…  Премиерът Мендерес, министърът на външните   работи (Зорлу) и на отбраната (Палаткан) са осъдени на смърт и обесени…
У нас и досега няма възмездие за онези персони, които носят главната вина за съзнателния погром върху националната сигурност и  нашата славна някога армия – от Желю Желев и Филип Димитров – до Георги Първанов и правителствата на Иван Костов, Сакскобурготски,  Станишев и сегашното на Борисов, което следва същата гибелна  политика.  А в нормалните страни ударите срещу отбранителната система се третират като тежко престъпление срещу държавата и авторите им отиват  зад решетките. В България нещата са по-различни, тя се превърна в територия, където свободно и безнаказано могат да си разиграват коня чужди враждебни сили и доморасли майкопродавци с убийствено нисък управленски хоризонт.