|

Необяснимо е защо част от населението у нас се турчее

Публикуваме неиздадената още книга на писателя от Ардино Христо Красин „Има ли турци в България (за еничарите и днешните им наследници)“. Христо Красин е завършил българска филология,  автор е на книгите „Среднощен косач“, „8,8 по Рихтер. Сриването на София“,, „Аленото дуло“, „Люта вода. Хроника“, „Съкровищата на Вълчан Войвода“ (кн. 1), „Вълчан войвода и златото на Рим“ (кн.2.) и др.

Христо Красин

За да се наричаш турчин, т.е. част от турския народ, трябва да си се родил в Турция! Няма друг вариант. Да си се родил в България, а да се оприличаваш като част от турския народ, е толкова смешно, колкото да се самоопределяш като индонезиец или марсианец, роден на Юпитер! Държавосътворяващата нация определя  името на народа си. Поради това всички родени в Турция са турци, а тези, народили се в България, са българи! Смешно е да се твърди друго. Толкова е смешно като например един селджук или караман по етнос, роден в град Ески Шекир (Турция) да се самоопредели като българин!… Друг е въпросът, че във вените на днешния турски народ тече и много Кубратова, прабългарска кръв!
Правото на етническо самоопределение е човешко право. Според последното преброяване в България като българи са се самоопределили 84,8 % от населението. Циганите са 4,9 %. Незначителни бройки (групи) се определят като евреи, арменци, гърци, сърби и руснаци. Има обаче към

8,8 % български народ,
който се самоопределя
като някакви… „турци“

Казахме обаче, че такъв етнос няма никъде по земното кълбо. Признатите като народ, тоест сбор от множество етноси, народени в Анадола и край Босфора турци са в съседката ни Турция. А тази група от население, за които ние говорим, се е родила в България, не на югоизток от нас. Странно е това самоопределение и вероятно тук е нужно да вземат отношение и психиатри!
Както стана дума, турци като етнос няма нито в Турция, нито на Балканския полуостров, нито пък където и да било по Земята. Очевидно това население има психологически проблеми и развива неясен синдром за някакъв друг етногенезис, непонятен за науката. Вероятно в историческото си развитие и насилственото вмешателство в съзнанието му нещо се е объркало, в цялостната му психосистема, докато то е търсело самоопределението си! Така погледнато, смятаме, че народът ни трябва да бъде снизходителен към тези свои чеда, да им съчувства и да подпомага според възможностите си психолечението и връщането им към държавотворческата нация!
Мустафа Кемал паша, който вземайки решение да обедини множеството етноси, населяващи бившата Османска империя, под едно общо народностно название „турци“, може и да не е сгрешил. Въпреки отблъскващите исторически тежести върху това прозвище, свързани с жестокостите на селджуци и карамани при завоевателните походи из Африка, Азия и Балканите, Мустафа паша е разчитал,

че времето постепенно
ще изтрие срама и позора да се наричаш турчин

Не е допускал, че ще е нужен доста дълъг период от време, ако въобще историческият срам и позор да се наричаш турчин извън Турция би могъл да бъде изтрит. Но налагайки това прозвище, Мустафа Кемал в някаква степен е съхранил и историята на основните етноси в държавата – карамани и селджуци, какъвто по произход е и селджукът – първоосновател на днешна Турция, Осман-I Гаази.
Мустафа Кемал паша придобива изключителни заслуги за сваляне на султанската власт, за преодоляване на азиатския феодализъм и за постепенното демократизиране в духа на модерните тогава държави на южната ни съседка. Като първи президент на новата република той решително стимулира европеизирането й. За изключителната му заслуга в обединяването на множеството етноси в една обща народност, именувана „турци“, родени в държавата Турция, през 1934 година парламентът на съседите ни решава да присъди на Мустафа Кемал паша, българин от село Себища, разположено в подножието на Илирийските планини – някогашни български провинции, почетното наименование „Ататюрк“, баща на турците!…
През 1913 година монархът на османската държава го изпраща в София като военен аташе. Защо султанът утвърждава точно него? Защото е бил известен българският му произход и това, че майчиният му език е всъщност българският. Било е очевидно, че изпълнявайки мисията си, езикът за него няма да е проблем. Големият проблем за утвърдилия се по-късно като голям политик Мустафа Кемал започва с любовта му към дъщерята на генерал Ковачев, Димитрина. Данните сочат, че чувствата им са били взаимни, но генералът бил непреклонен в решението си да не дава дъщеря си на турчин. Ако българският военен е знаел, че

военният аташе на
османската държава
е българин

може би животът на Ататюрк щеше да се развие по друг начин.
Самият Мустафа Кемал отлично е осъзнавал българския си произход, но не е можел в качеството си на султански и дипломатически чиновник официално да обяви това. От тук започва личната му трагедия. Разкъсвал се е от чувството си за дълг към османската държава и българската кръв във вените, която пък постоянно тласкала мислите му към съдбините на собствения си народ, населяващ териториите на северозапад от империята. Там някъде, в София живеела и любимата му жена, която обаче поради предразсъдъците на баща й нямало как да му стане съпруга. Така Мустафа Кемал все по-често посягал към шишето с алкохол. Според турски изследователи има данни, че е обмислял отвличането на Димитрина Ковачева. Както е известно, той се е алкохолизирал и каквито и други жени да е срещал в живота си след това, с никоя не е бил щастлив. Трагедията, поради която се пропива и умира от цироза на черният дроб е, че не е могъл приживе официално да назове истинската си  етническа принадлежност, нито пък да заживее съпружески с единствената любима в живота си. Това, което все пак е успял да изрече и с него ясно да подскаже трагичността на живота си, е звучащото почти като  заклинание:
„Който е против българския народ, е и против турския народ!“
Тези думи ясно подсказват невероятния трагизъм на живота му, раздвоен между българската родина и любимата от една страна и дълга, който е поел към народа, който го е тачел като свой покровител и го обявил за свой почетен „баща“, въпреки българската кръв във вените му…
(Следва)

Премиерът Ахмед Вефик не криел произхода си

Поредният българин, министър председател на османската държава е Ахмед Вефик. Той не криел произхода си и често споделял с приятели, че е „булгарзадде“, тоест, дете на българи. Роден е през 1823 година в Истанбул в семейството на Яхия Наджи ефенди, който се преселил с жена си от Перущица и приел мохамеданството.

 

 

 

 

 

 

 

Валията Митхад паша – роднина на баба Тонка?

Митхад паша е един от най-изявените държавници на Османската империя. Той е един от вдъхновителите на младотурското движение, решителен реформатор и дългогодишен управител на Дунавския вилает. Баща му Хафъз Ефенди е роден в Русе в стар български род. Майка му също произхожда от стара русенска фамилия, от която според някои изследователи е и баба Тонка, ятачката на Левски. Заемал е различни постове в Мала Азия. За министър председател е бил назначен през 1872 година. Турски историци твърдят, че именно той е организирал детронирането на султан Абдул Азис. Следващият султан, Абдул Хамид, наредил арестуването му. Бил осъден на смърт, но поради застъпничеството на Англия присъдата му била заменена с доживотен затвор. Изпратен бил да лежи в крепостта Таиф в Суадитска Арабия. През 1884 година убийци, изпратени от султана, удушват Митхад паша в килията му. Българска е и кръвта и на поредния министър председател на османската държава, Талат паша, роден в Златоград. Българи са и пашите Джамал и Енвер. Българин е и един от последните командващи султанския флот Балтаоглу Сюлейман бей. И до днес едно от пристанищата на Босфора носи името му – Балталимани. За него пише и френският византолог Луи Бреие. Командващ султанската флота е бил и Булгар Ахмед паша. Същият пост е заемал и българинът Касапбаши Хасан, роден в Димотика от родители, преселили се от Панагюрище.

 

Българин е великият везир Хафъз Ахмед

Мустафа Кемал Ататюрк не е единственият българин с решително участие в прекрояването на Османската империя от азиатска феодална монархия в модерна светска държава.
Българин е и великият везир Хафъз Ахмед паша. Роден в Пловдив, той бил главнокомандващ на султанския флот. Изпълнявал е и длъжността управител на Шам /Дамаск/ и Диарбекир. Назначен е за министър председател на империята през 1625 година и изпратен да освобождава Багдад, превзет от бунтовници. Убит е на 10 февруари 1632 година по време на един от големите еничарски бунтове.

 

Майстор Манол се е казвал Мимар Синан

Най-големият строител в историята на османската империя е архитектът Мимар Синан. Родителите му са родени в Широка лъка в Родопите. Той самият идва на бял свят в Мала Азия, където баща му и майка му били завлечени в робство. Първоначално е бил гласен за еничар, но заемайки се със строителство, тази перспектива отпада. Знае се, че е имал няколко братя, които заедно с баща му отказват да приемат мохамеданството и до смъртта си са останали християни. Не са били насилвани от властите заради авторитета на Синан. Знае се, че той е имал постоянна връзка с роднините и им е помагал винаги, когато било възможно. Турският историк Исмаил Хами Денишменд дори успял да установи истинското име на бащата на Синан и то се оказало Христо.
В българският фолклор архитект Мимар Синан е възпят като майстор Манол. Гениалният български архитект е построил над 400 джамии, медресета, мостове, акведукти, керван сараи, дворци, болнични заведения  и гробници. За шедьоври се смятат „Султан Селим джамия“ в Одрин и джамията „Сюлеймание“ в Цариград, в чийто двор е погребан архитектът. Великият българин живял почти сто години, като през това време е преживял петима султани.

 

Калафат Мехмед бил нашенец от Софийско

Великият везир Калафат Мехмед паша също е българин, роден край София. За министър председател на османската държава е бил назначен през 1778 година. Завършва военно политическата си кариера като комендант на Белградската крепост.

Форум