|

Социологът Чавдар Найденов: Нужен е радикален завой към повече държава

България остана без национална сигурност, когато взе да продава територията си на чужденци.

Ако фамилията Бин Ладен все още не притежава част от нашата страна, то е само защото не е пожелала да си купи.

Магдалена ТАШЕВА

Чавдар Найденов е роден през 1953 г. Завършил е философия и социология в Софийския университет, работил в Политологическия институт към БАН, във вестниците „Земя“, „Дума“, „Пари“, „Политика“ и в социологическа агенция Тренд.БГ. Завежда направление „Методология и анализи“ в Агенция за социални и маркетингови изследвания Афис. Автор, съвместно с проф. Димитър Денков на първия рейтинг на българските университети.

 

- Г-н Найденов, „пробив“ или „провал“ на системата за национална сигурност е терористичният акт в Бургас?
- Вече свикнахме с това, че нямаме национална сигурност и затова се чувствам неловко, когато други дискутират дали станалото е „пробив“, „провал“, чий провал е и т.н. България фактически няма национална сигурност. Обширни територии от нашата страна станаха притежание на неизвестни лица. И то още от 2000 година, когато бяха приети закони, според които фирма, регистрирана на Кайманските острови, може да притежава българска земя. Това значи, че ако фамилията Бин Ладен все още не притежава част от българската територия, то е само защото досега не е пожелала да си купи. Скандал може да се вдигне, само ако се разбере, че част от България е собственост на Путин или други руснаци…
- Но ако е собственост на емира на Катар или на султана на Оман, нито една служба за сигурност в България няма да възрази. Имам предвид решението на Борисов да продава на катарци стотици хиляди хектари от Държавния поземлен фонд…
- Но това е само едно от доказателствата за липса на система за национална сигурност. Ние имаме на своя територия чужди бази в неясно какъв режим на екстериториалност. Границите на България съществуват само по ГКПП-тата. Наскоро сайтът „Биволъ“ направи експеримент заедно с френски колеги. Те минаха няколко пъти напред-назад през зелената граница между Турция и България, без някой да ги спре и поне да попита какво правят там. Човек, който е научен да следи дълговременни процеси, веднага би забелязал, че това е тенденцията през последните 22-23 години. Преходът започна с демонтиране на граничните минни заграждения и кльоновете по границите с дотогавашните наши НАТО-вски противници, Турция и Гърция. На мястото на тези съоръжения не дойде нищо – под вечния предлог, че няма пари. Имаше някакви „хай-тек“ шашкънии, като уреди за нощно виждане, с които ни замазваха очите. Но потокът през границите си тече. Това е цялостна тенденция, а не съвкупност от отделни примери.  През 2006 г. аз лично писах, че всеки човек в България може да отиде на автогарата, да остави куфар в багажника на кой да е от заминаващите автобуси и да си отиде вкъщи.  Какво има в куфара – няма значение. Дори една колежка направи експеримент, с което изгуби само един сак. Никакви последици нямаше. Въведен е режим на „разграден двор“ дори за очевидни „меки цели“ за терористите, като например една автогара. Променен е вече манталитетът на хората, които отговарят за националната сигурност. Примерно Цветан Цветанов постоянно говори, че не е имало назначен отговорник за сигурността на паркинга на летище Бургас. Не е имало даже една охранителна камера, която да записва какво става на паркинга, камо ли патрул или специалист по антитероризъм, който да мисли за заплахата.
- Камо ли скенер, който да проверява съдържанието на багажите…
- Или поне да имаше режим, който гарантира, че който остави багаж, веднага след това се качва. Така ще бъдат изключени поне тези, които не желаят да бъдат камикадзе. Всеки може да намери мека мишена у нас и това прави случая в Бургас труден за разгадаване. Това е манталитетът на „демиурга“ на нашата национална сигурност Цветан Цветанов. От другата страна, един израелски топ полицай каза: „Имаме голям пропуск в сигурността в Бургас. Допреди няколко години имахме екипи, които следяха това трасе, но ние ги изтеглихме“. Един израелец се чувства отговорен за терористичен акт, станал с техни граждани на чужда територия, а нашият вицепремиер и министър на вътрешните работи не се чувства отговорен за сигурността на летищата и прилежащите им паркинги на българска територия!
- Какво може да направим като общество, когато правителството казва: „Не знаем колко оръжие има в страната“? Цитирам съобщение на МВР от 26 септември 2011 г….  
- Трябва да си даваме сметка, че в днешната епоха политиците нямат интерес от превенция на престъпленията. Те имат интерес да се явят по телевизията постфактум. Тихата, дълга, систематична задкулисна работа по предотвратяване на престъпленията не носи политически дивиденти.  Дивиденти печелиш, ако се явиш на местопрестъплението, например в  удавеното село след скъсването на дигата, или на мястото, където някаква частна фирма, получила неясно с какви аргументи боеприпаси, е причинила взривове и са загинали 3 души, и там пред камерите да разкажеш какво е станало, кой е виновен и какви мерки ще вземеш в бъдеще. Така трупаш рейтинг. Тук имаме двоен импулс – спестяваш си истинската, тежката, неблагодарната работа по превенцията и, освен това, трупаш популярност от самия факт, че такъв провал е станал. Затова вече толкова години никой не си дава труда да въведе елементарни мерки за сигурност дори по нашите автогари.
- Защо непрекъснато се чака „нашите евроатлантически партньори“ да помогнат за атентата в Бургас? Ако ги нямаше, нима българските служби нямаше да могат да разкрият един убиец?
- Част от разплитането е свързано с отговора на въпроса за мотивацията на вероятните извършители. Нашите служби нямат такива сведения, техният периметър на действие е прекалено стеснен, макар че те и с него не се занимават. Ако имаше истинско сътрудничество, поне 60% от уликите в този случай трябваше да дойдат от държавите, които имат разузнавателни структури в Близкия изток – Израел и САЩ и които познават всички терористични групи и групички, действащи там, техния почерк и пр. Ние вече нямаме своя агентура там.
- Когато зависиш от чужди служби да пазят твоя живот, ти  неизбежно ставаш техен заложник. Какво правим, ако „евроатлантическите партньори“, например Турция, Британия и САЩ, имат информация за разкриване на убийците, но не пожелаят да ни я дадат по някакви свои съображения?
- Взривът в Бургас е провал на новата концепция за национална сигурност, която се наложи след 1990 г. Трябва да сменим философията. Трябва да отчетем големите грешки, които направихме през 90-те години, когато приехме тезата, че държавата трябва да се оттегли от функциите си, от всичко, че колкото по-малко държава, толкова по-добре. Оттам тръгнаха проблемите. Имаме проблем с БДЖ – ами, дай да го продадем, за да не сме отговорни ние. Така продадоха и язовирите, на които сега се късат стените. Същото стана със земята – държавата няма да отговаря и толкоз! Това е манталитет, който вече има своите носители на власт в елита. Всичко това трябва да бъде сменено едновременно, трябва да се смени самият елит и да се направи радикален завой. Властта е отговорност, а не бягане от отговорност и прехвърляне на отговорност към частни субекти.