|

Атанас Мусурлиев, член на Комисията за защита от дискриминация: НС да създаде орган, който да следи за нарушения в КЗД

Липсват финансови документи за дейността на комисията

Михаил КРЪСТЕВ

Атанас Мусурлиев е роден в София на 14 януари 1966 година. Завършва право в Софийския университет през 1991 г. Професионалната му кариера започва като младши съдия в Софийски градски съд. Бил е член-съдия, председател на тричленен състав и до 2004 г. работи в съда. Бил е председател на междуведомствената областната комисия в София по Закона за възстановяване на гори и земи от горския фонд. Работи като адвокат. Сред делата му са и свързани с Комисията за защита от дискриминация. Член от АТАКА на Комисията за защита от дискриминация. Владее английски, руски и чешки.

- Г-н Мусурлиев, след като бяха изнесени толкова данни за нарушения от страна на Комисията за защита от дискриминация за времето, когато председател е бил Кемал Еюп, смятате ли за нужна ревизия на комисията?
- Зависи за каква ревизия говорим и доколко настоящият новоизбран състав на комисията би могъл да поеме функцията на ревизор по отношение на това, което е вършил предишният. Ние не можем да направим друго, освен да прилагаме настоящия закон, в който не е предвиден механизъм, въз основа на който новоизбраният състав на комисията да контролира извършеното от предишния състав.
Същевременно смятам, че Сметната палата би следвало да направи проверка, най-малкото, за спазването на финансовата дисциплина. Как се спазва финансова дисциплина без да се пазят финансовите документи, на мен не ми е ясно. Онова, което ми е известно е, че към 2011 г. е направена проверка от Сметната палата за това, което е правено 2010 г. Проверката за 2011 г. трябва да е минала вече, но не съм запознат с резултатите от нея. Как също така се създава акт на комисията, наречен решение, което решение не присъства в подписана форма в деловодството на институцията, също не мога да ви кажа. За мен това е все едно Народното събрание да даде за публикуване в „Държавен вестник“ закон, без този закон да е гласуван, без в протокола от заседанието на Народното събрание да е отразено с колко гласа „за“, колко гласа „против“ и колко „въздържали се“ е протекло гласуването и екземпляра, който е изпратен за публикация в Държавен вестник, да не е подписан от лицата, които трябва да подпишат екземпляра, за да може той да се публикува.
- Оказа се, че скандалното решение на комисията по доклада за творчеството на Христо Ботев и Иван Вазов е качено в сайта на институцията без да има официално решение от деветчленния състав. Как се е случило това?
- Има назначен човек в администрацията на комисията, който е администратор на електронната страница. Аз не съм администратор, има парола за достъп, на мен тя не ми е известна. Не съм разговарял с този човек. Административното ръководство на Комисията по закон е възложено на председателя. По закон аз нямам правото да се бъркам в правомощията на председателя.
- Т.е. по закон единствено председателят Кемал Еюп е могъл да нареди качването на доклада на официалната страница?
- В закона не пише кой и в интерес на истината, в закона не е предвидено обнародване на актовете на комисията по някакъв начин. Има един акт на комисията, който е устройствения правилник, който тя е длъжна да приеме в определен срок след създаването й. В който правилник би следвало да се третират въпросите – как деветчленният състав взима решения, как се събира, как се гласува, трябва ли за някакъв въпрос да има някакво определено квалифицирано мнозинство и т.н. Няма такъв регламент в сега съществуващия правилник. За сметка на това, правомощията на председателя на комисията са много внимателно описани в правилника. На една елементарна обществена организация, в която се взимат решенията с мнозинство, се отказва регистрацията в съда, когато подобни въпроси не са уредени в устава й. Онова, което е фигуративно казано Устава на Комисията, не съдържа тези норми. Защо? Аз не мога да ви отговоря. За сметка на това от около 2 седмици се опитвам да занимавам колегите си в комисията с необходимостта тези неща да се уредят в правилника. Поне засега не се е стигнало до съгласие, че трябва да ги има. Аз ще продължавам да настоявам, че трябва да ги има.
- Ще бъде ли свален доклада, след като е качен неправомерно, за да не бъде приеман като официално становище на комисията?
- Според мен той не стои като официално становище на КЗД. Проблемът е точно това, че не ясно дали това е официално становище на комисията или е независим доклад, който е публикуван за информация на обществеността. Според мен е по-добре да стои, за да може всеки, който се интересува да прочете целия текст на всяко едно изследванията. Да прочете целия текст на т. нар. решение на комисията. И да помисли със собствената си глава и да вземе решение сам за себе си, това добре свършена работа ли е?
- Ръководителят на проекта Кемал Еюп заяви, че не знае колко струва той, не е чел всички доклади и дори не е наясно какъв хонорар е получил за него. Възможно ли е подобно нещо?
- Според г-н Еюп явно е възможно. Аз не мога да вляза в чужда глава. Не мога да ви кажа вярно ли е това, което г-н Еюп казва, че той не знае или не желае да сподели това, което знае. Това, че е възможно, не означава, че е редно.
Искам да подчертая още нещо. Разбирам, че в един колективен орган понякога е необходимо време, за да се постигне съгласие. Не мога да разбера обаче как така, през 2011г., когато е завършило изследването, не е имало готовност с докладите на експертите, а от март месец 2012 г., на всяко поредно събиране на 9-членния състав на комисията – три общо, е поставян въпроса за този проект и не е взимано решение. Не е ясно от протоколите какво толкова е попречило.
- Партия АТАКА ще предложи проверка от страна на Сметната палата на Комисията за защита от дискриминация. Какво смятате, че още може да се направи, за да се прекрати този тип дейност?
- Може при предстоящото обсъждане в Народното събрание на отчета на комисията за 2011 г. внимателно да се проследи какво и как е работила тя, преди да бъде променен съставът й. Възможно е да се постави на обсъждане, пак в парламента, въпросът – нужно ли е по някакъв начин да се предвиди механизъм за ефективен контрол от някакъв орган – било то в самото Народно събрание, било то в ресорна комисия в Народното събрание или друг орган, но някой, който да контролира КЗД, отделните членове на КЗД, нейният председател дали си вършат работата. Аз не случайно говорих за стилна работа в една определена сфера, възможно е това да се поправи, нужна е воля както в новия състав в Комисията, така и политическа воля от страна на управляващото мнозинство да се наложи някакъв вид контрол.