|

ГЕРБ пристана на ДПС, реже Ботев от учебниците

„Да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище“ дискриминирало малцинствата у нас

Михаил КРЪСТЕВ

 

 

 

 

 

Кемал Еюп (вляво), Лало Каменов и Есем Факри – тримата кадри на ДПС, изготвили доклада за цензурирането на Ботев, Левски и Вазов.

Политическата експанзия в българските учебници продължава с пълна сила с оглед на наближаващата нова учебна година. След като премиерът Бойко Борисов и министрите му от ГЕРБ се натресоха в учебниците по история и дори бяха определени като „важен елемент“ в най-новата политическа история на България, сега на прицел е творчеството на големия български поет и революционер Христо Ботев. Протурската политика на управляващите не подмина и най-големите ни класици, чието творчество било „политически некоректно“ и „внушава негативно отношение спрямо турците и ги представя като поробители и насилници“. Скандалното становище е на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и е взето присърце от водещото издателство на учебници у нас „Просвета“. Стигна се дори до абсурдната ситуация директорът на издателството Йоана Томова да попита членовете на комисията, да махне ли творчеството на Ботев от учебниците по литература. „Да редактираме ли „да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище“, запита тя. Сякаш може да бъде наложена цензура върху най-ценните произведения на възрожденската ни литература, за да могат те да станат угодни на част от политическата класа, която държи повече на добрите си отношения с Анкара, отколкото на българската история. Заличаването й, както и забравата на поуките, които и днес можем да извадим от произведенията на Ботев, Вазов и Славейков, са основна мисия на всички антибългарски правителства, които управляват страната ни през последните години.
Протурската офанзива срещу съдържанието на учебниците, по които ще се обучават българските деца през идната година, започна още в началото на август, когато от КЗД излязоха с резултати от изследване – „Стереотипи и предразсъдъци в учебниците и учебните помагала за учители от предучилищно и основно образование“.

Изследването е още
по-тенденциозно, тъй като е изготвено от трима кадри на ДПС – Кемал Еюп, Лало Каменов и Есен Фикри
В основата му бе именно „политически некоректното“ отношение на учебниците към турци, роми и хомосексуалисти. Последните две групи обаче бяха засегнати слабо, а традиционно основно внимание се обърна именно на турското малцинство и представянето в учебния материал на 500-годишното турско робство по нашите земи. Това едва ли учудва някого, при положение, че КЗД отдавна защитава предимно интересите на една определена етническа група у нас. Неслучайни са и непрестанните атаки от страна на институцията срещу лидера на АТАКА Волен Сидеров, тъй като политиката на националистите се явява в пряк противовес със защитаваното от КЗД толериране на мюсюлманското малцинство у нас.

Произведенията на Ботев могат да бъдат цензурирани, защото внушавали „негативно отношение спрямо турците и ги представя като поробители и насилници“.

 

 

Опитът на КЗД за цензуриране на творчеството на Ботев обаче не мина без обществена реакция. В социалната мрежа Фейсбук веднага стартира национален протест срещу посегателството върху гения на българската литература. Участниците, повечето от които родители, дори заплашиха, че няма да пуснат децата си на училище на 15 септември, ако това стане факт.
Какви примери за некоректно представяне на историческите факти откриват от комисията в учебниците? Още в началото на доклада за извършен анализ „Признак етническата принадлежност и религия“, разглеждащ учебниците за пети и шести клас на трите най-големи издателства у нас се посочва, че ислямската религия е представена „удивително скандално“. В учебник „История и цивилизация“ за пети клас на издателство „Анубис“, в тема №42 – „Ислямът“, „начинът, по който е описана тази религия безспорно създава крайно негативна нагласа у децата, спрямо хората, изповядващи тази религия. Създава се стереотип, че мюсюлманите са личности, на които религията налага да водят войни, наречени „свещени“, да завоюват нови територии, населени с християни и да им бъде насилствено наложена новата религия.“ „Удивително“ скандалните в случая явно са историческите факти, тъй като написаното в учебника се съобразява напълно с тях. Т.нар. „експерти“, изготвили доклада, явно се скандализират от историята и порядките в Османската империя, но това далеч не е проблем на българските учебници. Съобразяването с препоръките им би било изкривяване на историческите факти, в интерес на политическото статукво у нас през последните 22 години.
Абсурдните тълкувания на комисията обаче не спират дотук. В докладите на институцията се обръща внимание и на народната песен „Бил се Марко с турци еничари“. Критиките са насочени към речника към урока, в който се упоменава – „еничари – някогашна османска войска от заграбени и потурчени християнски момчета“. Според доклада исторически по-коректният израз е „приели исляма“ или „помюсюлманчени“, а не използваният „потурчени“. Странно и дори скандално тълкувание на историческата конкретика. Не е нужно да си експерт в областта, за

да направиш разлика между приемането на исляма и
насилственото потурчване

каквато е била практиката при попълване на етническия корпус в османската армия.
От комисията намират политически некоректни текстове дори в урока, който описва съдбата на Св. Свещеномъченик Георги Нови Софийски. Понеже отказва да се ожени за туркиня и да приеме исляма, Св. Георги е измъчван жестоко и накрая е изгорен на клада на 11 февруари 1515 г., на която дата се почита днес от Църквата. Останките му са прибрани в съборната тогава софийска църква „Света Марина“. Скоро след това Георги е канонизиран, а книжовникът поп Пейо написва неговото житие и служба. Според КЗД е нужен допълнителен текст, в който да бъде обяснено, че този подход на насилствена ислямизация е съществувал, но да се подчертае, че не религията е агресивна, а политиката на империята. Подобно пояснение обаче няма да има никаква историческа стойност, тъй като ще изразява мнението на автора на учебника, а не факти от българската история.
В друг текст, свързан с насилствената ислямизация в Османската империя, според експертите трябва да се отбележи, че не само българите са били подложени на нея. „Редно е да се изброят и още поне два християнски народа, които са били в границите на империята, и които са били принудени да приемат исляма. При такава формулировка учениците биха останали с впечатление, че насилствената ислямизация е била едва ли не „лично“ отношение към българите. Необходимо е авторите да обяснят, че действително е имало такава политика на насилствено приемане на исляма и тази политика на империята е била прилагана към всички християнски народи – българи, сърби, гърци в пределите на Османската империя“, посочват от комисията. Това твърдение обаче отново може да бъде оспорено, тъй като пояснението не би имало отношение към конкретния урок. Редно е историята на България по време на турското робство да бъде описана индивидуално, а не във всеки урок да присъстват допълнителни текстове, които отчасти да разсейват вината от историческите престъпления срещу българския народ по време на робството.
Опитите на отделни хора да изхвърлят най-тачените произведения на възрожденската ни литература от учебниците, както и да бъде променена историята ни, не трябва да изненадва никого. Именно този е пътят към тотално заличаване на националната ни идентичност и превръщането на българските деца в маша в ръцете на следващите управници, които ще разчитат на техния глас.

 

Турска пропаганда облъчва третокласници

Третокласниците опознават „държавата на султана“ и нито дума за робството и турските зверства.

 

 

Живият интерес на издателство „Просвета“ към становището на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) относно „политически некоректните“ текстове в творчеството на големия възрожденец Христо Ботев не е случаен. Както в. „Атака“ вече писа, именно чрез учебно помагало на това издателство се прокарва турска пропаганда в българските училища, като нейна цел са децата от трети клас. В учебника за деветгодишните малчугани по предмета „Човекът и обществото“ османско робство няма, за сметка на това има „държава на султана“. В продължение на две страници от учебника на българчетата се обяснява как във въпросната държава българите живеели „спокойно и сговорно“ с османците и как „свободно изповядвали вярата си“. Няма нито ред за кланетата, геноцида над българския народ в Османската империя и борбата му за вяра и свобода. Сигурно и тези текстове са оценени като дискриминационни. Може би цялата българска история дискриминира турското малцинство и трябва да бъде затрита?
Най-дългият исторически урок в учебника е със заглавие „Опознавам държавата на султана“. В уводните редове на урока се съобщава, че „жителите на османската държава били различавани според религията им“. Няма нито дума коя е тази „османска държава“, откъде се е появила на Балканите, защо българите живеят в нея, защо ги управлява султан. За сметка на тези важни уточнения, без които децата не биха разбрали какво всъщност учат, авторите са отбелязали, че: „На християните и евреите било разрешено да изповядват вярата си…“. Уместно обаче е пропуснато да се спомене за етническото прочистване на цели региони в България, кръвния данък и тежките последствия от робството върху българския народ.
Подобни скандални уроци промиват мозъците на българските ученици главно заради липсата на ясни изисквания, по които се изготвят учебниците. Или по-скоро изисквания за достоверност и национална отговорност. Що се отнася до изисквания към все по-голямото турцизиране на учебния материал – такива явно има и продължават да се задават от държавните институции.

 

Левски бил “нарушител на реда”, Вазов “грешал” за турците

Представяме ви извадка от най-абсурдните становища на КЗД за съдържанието на българските учебници:

Упражнение върху „На прощаване“ от Христо Ботев

„При евентуалното възприемане на текста извън историческия контекст, съществува риск за пренасяне на тези отношения от страна на учениците върху техните съвременници.“

„Една българка“ Иван Вазов

„…Турци трябва да са… Тая нощ ще ни изколят…“ Турците са представени като убийци. Цитатът, оставен без необходимия коментар, води пряко към създаване на крайни стереотипи. Нещо повече, анализът на авторите ненужно и небезпристрастно акцентира върху цитати, които, извадени от контекста на разказа, изместват вниманието от високата морално-естетическа стойност на разказа към фона от исторически събития.

Иван Вазов „Опълченците на Шипка“

„Две страни в пряк сблъсък. От едната страна са турците – с всички характеристики на врагове. От другата страна са българските опълченци – с всички характеристики на герои. Авторите на учебника не са направили разграничение между изобразените в художествена форма исторически събития и съществуващи съвременни стереотипи, разглеждащи отношенията между турци и българи винаги като вражески.“

Урок 20 „Движение за българска държава“

„… османската полиция заловила Апостола и съдът го осъдил на смърт“.
„Тази тема е много деликатна, защото Васил Левски е национален герой и при преподаването на урока за Левски и неговото залавяне, трябва да се внимава с етнонимите „османци“ и „турци“. Факт е, че в конкретния случай авторите коректно са използвали словосъчетанието „османска полиция“, а не турска, но смятам, че е редно да има и допълнителен обяснителен текст за това, че османската полиция е изпълнявала служебните си ангажименти, за османската полиция Васил Левски е бил нарушител на реда.“

„Къде си вярна ти любов народна“, текст Добри Чинтулов

„Прочитът на такъв текст, в който турците са представени като врагове, които трябва да се колят, неизбежно ще доведе не само до предразсъдъци, но и до взаимна омраза. От една страна е напълно реална опасността от издигане на съвременни призиви с подобно съдържание. От друга страна – обидата от незаслужено вменяване на историческа вина.“