|

ДПС подготвя нова провокация срещу България

Проектът за промяна в закона за двойното гражданство обслужва Турция

Еню Димитров*

За заслуги към „майката-родина“ Турция депутатът от ДПС Четин Казак бе награден с почетната значка на управляващата ислямистка партия на Ердоган лично от председателя на областното й ръководство в Измир – Йомер Акай (вляво).

 

Наскоро в Народното събрание и неговите комисии се дискутирaха теми, свързани със закони, по които в близкото минало се вземаха прибързани решения за промени. Пореден опит да се вземат такива решения е предложението на депутата от ДПС Четин Казак за възстановяване на българското гражданство и на лицата изселили се в периода 1950-1989 година – по подобие на хората, изселили се в Турция по време на възродителния процес. Макар че и в този случай нещата не бяха добре премислени и обосновани. Защото и те се изселваха в условията на действаща Конвенция за установяване от 1925 година.  Сегашното предложение на Четин Казак е още по-необосновано и неприемливо.
При приемането на закона от 1998 година, предвиждащ двойно гражданство, бяха изнесени много красноречиви аргументи, че изселването не е извършено под натиск.  От всички напуснали страната ни по време на „изселническата психоза“ ( 360 000 души)  до края на 1989 година бяха се завърнали безпрепятствено 110 000 . От началото на 1990 г. до края на септември 1992 г. от страната ни доброволно се  изселиха 140 000 човека. Тези хора бяха насила върнати отново в България в разрез със съществуващите спогодби, които Турция постоянно нарушава. Тя бе длъжна да не им пречи, а да ги приеме. Причините за случилото се обясни тогавашният държавен министър на Турция Орхан Килерджиоглу. Според него новата „изселническа тенденция“, противоречи на „националните интереси“ на Турция. Скоро след това турското правителство затвори границата с България за изселници.
Защо никой от нашите управници не се замисли: А къде е българският интерес, след като Турция води политика за увеличаване броя на турците в нашата страна?! Точно в тон с нея Казак  предлага изселниците в периода 1950-1989 г. и децата им също да получат право в срок от 5 г. българска лична карта. Тоест те да се изравнят с хората с български корени в Македония, Бесарабия, Украйна, Банат и Русия, за които се предвиждат улеснения по обясними причини. Ако това не станело, според него би било дискриминация!
Само  че депутатът от ДПС пропуска три съществени неща: 1. В Македония изобщо е забранено хората да се изявяват като българи; 2. Българите от Банат, Бесарабия, Украйна и Русия са наследници на прогонени от турските поробители хора, установили се там и запазили българската си идентичност въз основа на декрети на такива  личности като Мария Тереза и Екатерина Велика; 3. Турците, изселващи се от България,  правят това като свободен избор, гарантиран от Ангорския договор и Конвенцията за установяване към него от 1925 г., и Спогодбата от 22 март 1968 г. – нарушавани многократно не от България, а от Турция. Конвенцията към Договора от 1925 г. не е изпълнена, но не е и денонсирана в съответствие с чл.11 от нея. Тоест тя е в сила. Чл.2 ал.1 от нея гласи: „Договарящите се страни приемат, че няма да се прави никаква пречка на доброволното изселване на турците от България и българите от Турция“. Тоест тя не е тоталитарен продукт. Подписалият я Симеон Радев не е „тоталитарист“. Клаузите на конвенцията са проникнати изцяло от принципите на реципрочността по отношение правата на гражданите на едната страна на територията на другата, което показва, че договарящите се страни са застъпвали принципа на единственост на гражданството. В противен случай реципрочността би се обезсмислила. Не е тоталитарен продукт и Спогодбата от 1968-1978 година. Тя повтаря и допълва Конвенцията от 1925 г.
С подписване на Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между България и Турция от 6 май 1992 г. значението на този пакет от договори  и тяхната приложимост добиват ново измерение. В абзац 8 от преамбюла на Договора от 1992 г. България и Турция изразяват „своята решимост да съблюдават всички двустранни и многостранни договори, както и други документи и споразумения“.
Впрочем България е сключвала подобни договори с всички свои съседи. Освен това спогодби, подобни на конвенцията от 1925 г. Турция има и с Румъния ,  Гърция и бивша Югославия, а ние – и с Гърция и Сърбо-Хърватско-Словенската държава. Всяка от договарящите се страни предоставя на лицата от инороден произход да изберат в процеса на изселването в другата страна нейното гражданство. Разбира се, без да имат право след това да се установяват на територията на държавата, в която са родени, ако страната, чийто граждани са станали не подхожда реципрочно. Всички цитирани по-горе страни, освен Турция,  спазват стриктно тези клаузи.
Трябва да се отбележи още, че за всеки отделен случай, за всеки изселник има документи в архивите на компетентните български министерства, доказващи, че изселването е ставало по собствено  желание. Нещо повече, има документи, доказващи, че лицата са смятали правото си за изселване като привилегия. Представяли са искания  на свои роднини от Турция, т.е. ползвали са веднъж правото си за изселване по произход. Няма логика те да искат сега отново право за връщане на българското гражданство по произход и не може да се говори за никаква  дискриминация. В турския закон  има привилегии за лицата от турски произход от Ирак, Сирия, Ливан и всички балкански страни, в това число и България.  Всички, ползвали тези права, са били наясно, че избират едно единствено гражданство, защото и тогава, и сега Турция не признава двойното гражданство.

*Еню Димитров е дипломат от кариерата, бивш завеждащ  управление „Балкански страни“ при МВнР.

 

Управляващите у нас постоянно нарушават европейски конвенции

Приетият у нас закон за т. нар. двойно гражданство се оказа удобен инструмент за неоосманските амбиции на Анкара и отлична възможност чрез него тя да се намесва във вътрешните ни работи и  да определя политиката на София съобразно собствените си вкусове. Изборният туризъм от югоизток не секва, не секват и опитите на турската пета колона ДПС да налага законодателни актове в парламента, които обслужват мераците на Високата порта. Въпреки препоръките от Брюксел, управляващите у нас упорито заобикалят европейски конвенции за намаляване на т. нар. множествено гражданство, към които се придържат редица западни държави – членки на Европейския съюз. Законът наистина трябва да бъде променен, но съобразно българските национални интереси, което означава да се премахне двойното гражданство и да се сложи преграда срещу турската експанзия у нас.