|

Икономическата политика на ГЕРБ води до разпад на държавността

България изпада в тежка рецесия, безработицата расте, залива ни тотална мизерия

Димитър В. АВРАМОВ

АТАКА организира мощни протестни акции срещу гибелната икономическа политика на правителството.

 

Преди повече от три години  правителството на Бойко Борисов влезе на „Дондуков“ 1 в София със самочувствието на месия, който щял да издърпа страната от социално-икономическото тресавище и да осигури светло бъдеще за многострадалното мнозинство от народа. Поток от розови обещания връхлетяха електората, който повече от две десетилетия се люшка между собствената си инертност и наивитет и лицемерните заклинания на един куп политически шмекери, овластени безродници и отчайващи некадърници с неизлечима клептомания към националните богатства.  Самонадеяността на кабинета бе приземена още миналата година с поредния критичен доклад на Европейската комисия за България. Преди месец нещата се повториха с унищожителното заключение на Брюксел, че политиката на правителството „няма посока“ и че в редица невралгични области т. нар. реформи са най – обикновена имитация. Или доколкото ги има, те просто усилват хаоса в държавата, която се управлява сляпо и на парче, без стратегическа визия и приоритети на управляващите за нейното развитие в обозримо бъдеще. Логичен резултат от тази политика е икономическа и социална катастрофа, лицемерно представяна ни като макроикономическа и финансова стабилност. У нас „стабилна“ е само масовата мизерия, безпътицата, корупцията и организираната престъпност, разпростряла пипалата си по всички управленски нива под топлата сянка на височайшите си покровители.
Докато премиерът и неговите министри самохвално се удрят в гърдите, чуждите инвеститори се оттеглят от страната, въпреки по-ниските осигурителни ставки, някой данъчни облекчения и мижавите заплати на местните „аборигени“. Надеждите на самовлюбения финансов министър Симеон Дянков, че след тежката криза в Гърция тамошните капитали ще се насочат към нас, се оказаха мираж, същото се отнася и за европейските. За първите шест месеца на годината от България са изтеглени навън 1,43 милиарда евро, а са инвестирани 1,19. Само за февруари сумите са 6 пъти по-малко в сравнение със същия период на м.г. И още: за деветмесечието на 2010-а чуждите капитали са били 1,03 млрд., на следващата намаляват почти наполовина. Неблагоприятната тенденция се запазва и като допълнение към нея държавният ни дълг за 2011-та е нараснал с над 560 милиона евро и той се равнява на 15 процента от брутния вътрешен продукт. Влошаването на икономическата обстановка доведе и до ръст на т. нар. лоши (необслужвани до 90 дни) кредити в банковата система – за първите шест месеца те са 23,55 процента, а за сравнение: в края на м.г. те са 10,7 на сто.
След като правителството успя да прахоса милиарди от фискалния резерв и го доведе до критичния минимум, сега панически търси начини да закърпи продънения бюджет и втренчено в наближаващите парламентарни избори, организира шумни пиар акции, които не могат да нахранят бедстващото мнозинство от „простосмъртното“ население. Поредният спасителен ход „корифеите“ на „Дондуков“ 1 видяха в 100 индустриални обекти, сложени за продажба на сергията от началото на годината. От тях между 5 и 8 процента имат чуждо участие, останалите са български и цената им варира от 1 до 20 милиона евро. В списъка са мебелни, хранително-вкусови и машиностроителни предприятия, зърнени бази, вятърни паркове и фотоволтаични централи. Неотдавна  „търговците“ в кабинета се прицелиха и в пощите, решиха да продадат и държавните дялове в електропреносната мрежа за средно и високо напрежение, „Товарни превози“ в системата на БДЖ… Това всъщност са акции на отчаянието – въпреки ниският си управленски хоризонт някои овластени персони, макар и инстинктивно, усещат, че губят почва под краката си и бленувания от тях втори мандат догодина също ще се окаже мираж. „Атрактивните“ цени, на които за пореден път се разпродава държавата обаче, не помагат, чуждите инвеститори се оттеглят именно заради хаоса,  убийствената бизнес среда,  повсеместната корупция и протежираният „отгоре“ сив сектор, заел над една трета от колабиращата ни икономика.
През миналата година завладеният от нарцисизъм Симеон Дянков
и началникът му Борисов упорито повтаряха смехотворния рефрен, че кризата си отивала от България. И че дори Съединените щати и някои  западноевропейски държави трябвало да се поучат от нашия „светъл“ пример в областта на макроикономическата стабилност. Така е, когато желаното се натрапва на обществото като реалност, когато очевидният провал се покрива с прозрачен розов воал, зад който няма как да се скрие пълната и вредна управленска несъстоятелност на кабинета. Може да си спомним и политическите басни, залегнали в социалната програма на ГЕРБ: „осигуряване на по-добър жизнен стандарт, сигурен и достоен живот на възрастните хора, активни мерки за развитие на човешките ресурси и ограничаване на безработицата, стимулиране на демографското развитие“ и пр.
При сегашната обстановка тези заклинания звучат като подигравка спрямо изтерзаното ни общество. Защото след тригодишното управление на ГЕРБ страната изпада във все по-тежка рецесия, официалната безработица стигна 13 процента, сред младежите е 30 на сто (за скритата не говорим), огромна междуфирмена задлъжнялост, малкият и средният бизнес е в кома, хиляди фалити, замразени доходи и пенсии… Рязък спад на потреблението,  на публичните финанси и на преките инвестиции, ръст на контрабандата, безпрецедентна демографска катастрофа, която топи етносът ни с главоломни темпове, хаос в образованието, здравен геноцид, който ни превърна в най-болната нация в Европа… И  към всичко това – постоянно растящи цени на горивата, на основни хранителни стоки и услуги, на електроенергията. Резултатът: невиждана в новата история на страната мизерия, която изпрати значителна част от народа на границата на биологическото оцеляване.
Многократните призиви и проектозакони на националистите от АТАКА за промяна в статуквото, за отказ от тотално сбъркания социално-икономически модел обаче потъват в безхаберието и агресивната некомпетентност на управляващите. И в склонността им  да обслужват верноподанно чужди, небългарски интереси. А това е политика, която няма нищо общо с разума, тя води до  постепенно заличаване на национална идентичност и до разпад на държавността.

 

Страната се мята в примката на безпрецедентна корупция

В последният доклад на Европейската комисия за България ( от 18 юли) има унищожителни критики, които правителството ни интерпретира така, както дявола чете Евангелието – с идеята да ги тушира, или просто да скрие истината за собствения си провал. Ето част от съдържанието му:
„България не разполага с независими институции в областта на борбата с корупцията, които да имат правомощията и задължението да правят  предложения и да направляват предприеманите действия. Като изключим Националната сметна палата, всички органи в тази област са подчинени на изпълнителната власт. Това ограничава свободата на действие на съответните институции за намеса и осъществяване на независимо наблюдение…
Загрижеността във връзка с корупцията в България има значителни мащаби: 96 процента от българите смятат корупцията за сериозен проблем, а за 68 процента ситуацията в тази област е останала непроменена, или се е влошила спрямо 2007 година. Усещането на обществото ще се промени, едва след като бъдат предприети решителни действия в борбата с корупцията по високите етажи на властта, в която са замесени висши държавни служители и политици. Много малко от делата за корупция по високите етажи достигат до съда, като съдебните процеси текат бавно, с несъразмерно голям брой оправдателни присъди“…