|

Сърбите се подиграха с 50 деца от Босилеград

Волен Сидеров: Ще алармирам ЕС за дискриминация на Белград към българите от Западните покрайнини

Заприн КАРАМИНОВ

Учениците от Босилеград усетиха на гърба си „гостоприемството“ на Сърбия.

Гаврата с българи от Босилеград по сръбската граница продължава. Екип на „Атака“ и телевизия „Алфа“ стана свидетел на поредното дискриминационно отношение на сръбските гранични власти на ГКПП „Олтоманци – Рибарци“ към 50 деца от Западните покрайнини. В събота, 11 август, автобус на фирма от Дупница, превозващ петдесетина ученици и техните настойници от Равда към Босилеград, отново не бе допуснат в Сърбия. Децата бяха принудени да влачат тежките си чанти през „ничията земя“, за да влезнат пеша в сръбско, откъдето ги взе втори рейс, който да ги откара до Босилеград. Екипът ни успя да документира отношението на митничарите, след като изчака на междата между Сърбия и България преминаването на учениците. Към българите в Западните покрайнини отдавна се води такава политика от страна на сръбската официална власт. Само преди броени дни група от 49 босилеградчани бе подложена на същата гавра – автобусът им не беше допуснат в Сърбия нито на отиване, нито на връщане от Китен. АТАКА първа алармира за проблема, като на специална пресконференция двама от организаторите на почивката – Радко и Анета Стоянчови от Културно-информационния център (КИЦ) на българите в Босилеград, разясниха в детайли проблемите, пред които са поставени от сръбските митничари и въобще от сръбската власт.
Междувременно от дълбоко заспалото българско Външно министерство дадоха признаци на живот – според тях подигравката била облечена със законова одежда. Дипломатите ни оправдаха гаврата с чл. 6 на Спогодбата между правителството на Република България и, забележете, „съюзното правителството на Съюзна Република Югославия“ (СРЮ) за международни автомобилни превози на пътници и товари от 2003 г. Текстът, подписан от тогавашния външен министър Соломон Паси, гласи, че български или сръбски автобуси нямат право да осъществяват случаен превоз на пътници с туристическа цел от сръбска територия към България, като обратното се отнася и за сръбски превозвачи. Тепърва АТАКА ще търси отговор на въпроса дали подобно утежняващо живота на българите в Западните покрайнини споразумение има юридическа стойност, при положение, че е сключено с държава, която вече не съществува – утвърдено е с Решение № 11 от 7 януари 2003 г. на Министерския съвет, а СРЮ съществува официално още само месец, до 4 февруари 2003 г., когато се трансформира в уния Държавна общност на Сърбия и Черна гора.
„Ще използвам всички средства, за да алармирам ЕС за дискриминацията на Сърбия спрямо българите в Западните покрайнини“, отсече лидерът на АТАКА Волен Сидеров. Той припомни, че АТАКА единствена обвърза членството на Сърбия в Европейския съюз с отношението й към българите, живеещи в нейните предели.
На същата теза застана и един от основателите на КИЦ-Босилеград Радко Стоянчов. Пред „Атака“ той поясни, че гаврата на границата се основава на „мъртъв договор“. „Използва се измиване на ръцете и за бягство от отговорност на управниците и в двете страни“, категоричен бе Стоянчов. „Освен това тази т.нар. спогодба постоянно се нарушава от сръбските власти, понеже празни и пълни сръбски автобуси всеки божи ден влизат в България“, категоричен бе българинът.

 

Посланикът на Сърбия се скри от вестник “Атака”

Посланикът на Сърбия у нас Александър Църквеняков буквално се скри от въпросите на в. „Атака“ по скандалната гавра с българите от Босилеград. След разговор със секретарката на амбасадора, която не пожела да се представи, стигнахме до уговорка на изпратим въпросите си до посланика по електронната поща. В промеждутъка обаче служителката в посолството запознала Църквеняков коя медия и по какъв повод го издирва. По-късно, когато въпросите вече бяха изпратени, секретарката на Църквеняков ни уведоми, че негово превъзходителство няма какво да каже по темата, защото всичко вече било казано на страниците на българското и сръбското посолство в интернет. В. „Атака“ поиска отговори на няколко простички въпроса:
1. Знае ли за поредицата от „инциденти“ със спрени на ГКПП „Олтоманци – Рибарци“ българи от Босилеград, чиито автобуси не са допуснати на сръбска територия?
2. Гаврата се случи и в събота, 11 август, когато екип на в. „Атака“ и телевизия „Алфа“ стана свидетел как петдесетина деца от Босилеград бяха принудени да прекосят „ничията земя“ пеша, помъкнали тежките куфари. Според вас това нормално ли е?
3. Не мислите ли, че това е пречка пред Сърбия по пътя й към членство в ЕС, защото за отношението на сръбските митничари към българи от Босилеград медията ни ще уведоми Европейския парламент и ще поискаме институцията да вземе отношение по проблема.

Българският автобус за пореден път не беше допуснат на територията на Сърбия.

KИЦ: Правителството да се застъпи за нас

Време е българското правителство да се застъпи за българите в Западните покрайнини. Това гласи официалното становище на Културно-информационния център на българите в Босилеград, подписано от председателя Иван Николов. „На 7 август бяхме информирани от българското посолство в Белград, че наистина автобус от друга държава не може да вземе пътници на територията на Сърбия, без дипломатите да се позовават на конкретен закон. Имайки предвид неубедителните и противоречиви обяснения на сръбските държавни органи, фактът, че КИЦ – Босилеград досега многократно е ползвал услугите на български автобусни фирми за подобни мероприятия, както и обстоятелствата, в които живее българското население край границата, КИЦ смята, че отношението на сръбските митнически власти е провокативно с цел оказване на натиск срещу културно-информационния център и българското население в Босилеград. Неразбираемо е как една страна, която се кандидатира за членство в ЕС, може по такъв брутален начин да се отнася към своите граждани, които, освен всички други трудности и проблеми, нямат редовен автобусен превоз, който да ги свързва не само с България, но даже и със Сърбия и Македония. КИЦ за пореден път информира българската общественост и българските държавни институции за изключително трудните условия, в които живее българското население в Западните покрайнини и призовава българското правителство да се застъпи пред сръбските власти за по-човешко и толерантно отношение към българските организации и българското население край границата.