|

Тъмната страна на Лунната одисея

Флотилия от НЛО осветявала първите стъпки на Армстронг върху естествения ни спътник?

Магдалена ТАШЕВА

Нийл Армстронг е роден  през 1930 г. във фермата на дядо си в Охайо. От малък мечтае да полети към звездите. Взема уроци по летене и получава удостоверение за пилот преди да е получил шофьорска книжка. Участвал е в Корейската война. Летял е и с кораба „Джемини“. На 82 години той почина  след операция на сърцето.

 

На 25 август почина Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната.
Името му ще живее в историята докато свят светува заедно със знаменината фраза, която изрече на 20 юли 1969 г., пускайки внимателно крак от стълбицата на „Аполо“ 11 в лунния прах. „Една малка стъпка за човека, но гигантски скок за човечеството“, изрече тогава Лунният Адам.
Малко след това на Луната стъпи и полковник Едвин (наричан Баз) Олдрин, докато Майкъл Колинс ги чакаше на орбита в кораба-майка. Оттогава още 10 души стъпиха на повърхността на нашия естествен спътник. През 1974 г. САЩ обявиха, че отменят вече подготвените полети на „Аполо“ 18, „Аполо“ 19 и „Аполо“ 20 и слагат край на програмата. Около тази програма и нейното необяснимо прекратяване има много загадки и противоречия, за които

ни НАСА, нито пък Русия или друга от космическите сили имат желание да обяснят

Колкото повече времето минава, толкова по-силен става стремежът на хората да разберат истината. Неизвестността подхранва въображението и то намира отдушник в продукции като „Аполо 13″ с Том Ханкс в ролята на командира Джим Ловел, който представя една много опростена и смилаема за масовото съзнание версия на полета. През 2011 г. излезе хорор филмът „Аполо 18″, според чиито сценаристи мисията „Аполо 18″ не е била отменена, а екипажът е бил оставен да загине на Луната заради онова, което е видял и разбрал. Модулът им се прилунява, 3-та американски астронавти тръгват да обикалят с лунохода, в един кратер намират мъртъв съветски космонавт, после ги нападат извънземни същества, които ги заразяват с неизвестни вируси и след всичко това НАСА и Белият дом решават, че тримата не трябва да се върнат на Земята. Обявено е, че полетът е отменен. Малко след това тримата астронавти които е трябвало да летят с него, Натан Уокър, Джон Грей и Бен Андерсън, са обявени за загинали в автомобилни катастрофи и други инциденти от такъв характер, че тленните им останки не позволяват идентификация. Филмът, макар и силно критикуван, се опитва да даде отговор на загадката „Аполо“.
Защо Армстронг до края на живота си отказваше твърдо и непреклонно да даде каквато и да било информация за прилуняването и връщането на Земята, за онова, което е видял на естествения ни спътник, отказваше да изрази мнение за многото слухове, спекулации и теории, обгръщащи Лунната одисея на човечеството? Той не написа мемоари, не консултира нито един филм или научен труд за американската програма „Аполо“. А можеше да натрупа милиони, дори и ако само бе обиколил света с цикъл от лекции, или ако беше издал една книга, независимо на каква тема. Вместо това Лунният Адам отказваше даже вестникарски интервюта. След като напуска НАСА, той десетилетия наред преподава инженерство в Университета на Цинцинати. Не се е отзовавал дори на поканите на НАСА за юбилейни другарски срещи на космонавтите, припомнят днес колегите му. Той остана черна кутия до последния си миг. Защо?
Официалното обяснение е, че Нийл Армстронг е човек с изключителна скромност и изпитва неприязън към светската суета и парите. За разлика от своя другар Баз Олдрин, който стана медийна звезда и нерядко изпада в положението на шоумен, например когато в уж документалния филм „Аполо 11: неизвестната история“ (Apollo 11: The Untold Story) на „Дискавъри ченъл“ разказва как до Луната ги следва НЛО под формата на два успоредно разположени елиптоида или как на излитане от Луната вратата на модула „Ийгъл“ заяла и той я поправил с химикалката си („with my ball-point pen“).
Мълчанието на Армстронг стана още по-подозрително, след като САЩ обявиха, че от 700 киноленти, заснели всичко с помощта на бордовата камера на „Ийгъл“, 698 са … изчезнали.  Според официалното обяснение в НАСА употребили тези висококачествени ленти, за да записват други неща. Накрая и самите ленти изчезнаха. Единственото устройство, с което биха могли да бъдат разгледани, също  не съществува вече. То се пазеше в Центъра за космически полети „Годард“, който бе закрит и ликвидиран поради недостиг на средства за поддържането му.
Що за небрежност – да унищожиш единственото устройство, на което потомците ще гледат оригиналните записи от първите стъпки на Човека по лунната повърхност?! И да потурчиш някъде 698 ленти, запечатали този подвиг? Има нещо гнило в НАСА, наистина, а хипотезата, че документалният архив на мисията „Аполо 11″ е запечатала няколко от малките зелени човечета и/или техните космически корабчета, накацали по ръба на кратерите, е само една от възможните.
Американците вярват много повече на другата

възможна хипотеза -
че „Аполо 11″ никога
не е кацал на Луната

И за това има сериозни аргументи.
През 1990 г. един американец се хвана здраво да проучва всички материали за полета, включително всяка секунда от записа на прилуняването, прожектиран на огромен екран в една от залите на НАСА, и всеки детайл от публикуваните след това стотици фотографии. Ралф Рене, тогава 47-годишен самоук инженер и изобретател, цяла седмица гледал оня запис, на който Нийл Армстронг спуска крака си на лунната повърхност, но вместо да се трогне от знаменитото изречение „Една малка стъпка на човека и гигантски скок на човечеството“, мислел за друго – как е възможно американският флаг да се вее от вятъра, след като на Луната няма атмосфера и, следователно, не може да има вятър?! Защото филмът показва именно това – националният флаг плющи на вятъра!
Впрочем един от фотоапаратите гледа нагоре как Армстронг стъпва на Луната, което значи, че фотографът е лежал на лунната повърхност, току до стълбичката. А нали Армстронг е първият? Налягането в скафандъра е по-голямо, отколкото във футболна топка. Как астронавтите са могли така леко да движат ставите си? Така започнала „одисеята“ на Ралф Рене из дебрите на големите фалшификации в овладяването на Космоса и по-конкретно – на корабите „Аполо“ и техните прилунявания. Накрая той стигнал до твърдото убеждение, че американци никога не са стъпвали на Луната. Гигантският скок на човечеството е лъжа и измама! Което също може да обясни защо 698 филма, уж запечатали мисията, са изчезнали, центърът „Годард“ – закрит, а имуществото му – ликвидирано. Аргументите му бяха изложени в книгата „Как НАСА изпързаля Америка“.
Ралф Рене не е сам. Бил Кейсинг – през 60-те години шеф на отдел „Публикации“ в заводите, изработили двигателите на космическия модул, извел “Аполо” на орбита, издаде книгата „Измама за 30 милиарда долара: Никога не сме стъпвали на Луната“. Особено ценни са анализите на Дейвид Пърси – телевизионен продуцент и експерт по аудиовизуални технологии, член на Кралското фотографско общество, който посвети на проблема труда си „Тъмна Луна“ и направи документален филм „Какво стана на Луната“. Барт Сибрел направи филма „Смешни работи по пътя до Луната“, посветен на същата хипотеза. Чарлз Т. Хокинс изложи фалшификациите в „Как Америка фалшифицира прилуняванията“. Към тях се присъедини и французинът Филип Льоро. Привърженици на хипотезата, че

прословутото прилуняване е постановка, снимана
някъде из пустинята
Невада или в някое студио
са Ян Лундберг – техник в компанията „Хасенблад“, производител на фотоапаратите, с които двамата космонавти Нийл Армстронг и Баз Олдрин, са снимали на Луната. Д-р Брайън О’Лиъри – учен и член на екипа космонавти, който се е готвил за полет в космоса, но го напуснал, смята, че поне някои от снимките са фалшиви. Британецът Маркус Алън, издател на списание „Нексус“, казва: „Снимките на лунохода „Ийгъл“, с който двамата астронавти се прилуниха, не доказват, че те са стъпили на Луната. Да стигнеш до Луната не е кой знае каква трудност – руснаците го направиха още през 1959 г. Големият проблем е да сложиш хора там“. И, разбира се, д-р Дейвид Гроувс, който е работил по някои от снимките и установил, че са правени на изкуствено осветление и лампата е била на разстояние 24 до 36 см от фотоапарата.
Няколко години след полета, на един прием, Баз Олдрин е попитан какво е усещането, когато ходиш по Луната. Той избухнал в неконтролируем плач и избягал от залата. И това не е единственият случай, когато този астронавт изпада в емоционален срив по тази тема, припомнят съмняващите се.
„Всичко започна през 1961 г., когато Русия изстреля Юри Гагарин в Космоса и остави паникьосаната Америка далеч зад себе си – да й диша праха в космическата надпревара. На спешно съвещание в Конгреса президентът Кенеди предлага САЩ да се спасят от позора с пилотирана мисия до Луната и още тогава казва, че ще задели за нея $40 милиарда – невероятна сума за онова време. Така бе родена голямата измама. Няма други доказателства, освен снимките и кинофилма. Телевизионният филм е пълна трагедия“, казва Ралф Рене. И добавя: „НАСА не подаде сигнала на телевизионните канали. Кара ги да снимат екрана в залата. И това, което имаме днес, е именно запис на картината, прожектирана на този екран. На него не може да се направи никакъв анализ за достоверността на ставащото“.
За разлика от него, фотографиите са с изумително качество и тази разлика най-много го шокирала в началото. Астронавтите са направили хиляди кадри, всеки с невероятно майсторство, въпреки космическата радиация, които би трябвало да унищожи филмите. Те многократно са вадили филма от фотоапарата и зареждали нов, сменяли са филтрите нагласявали са фокуса и блендата, винаги идеално, без нито една грешка, което е просто невъзможно с ръкавиците, които носят и костюмите, пълни с въздух под налягане.
Пърси обръща внимание  на разположението и формата на сенките във фотографиите, които са нелогични, а понякога и абсурдни. Такива сенки могат да се получат, но при използване на много светлинни източници и проектори.
А единственият светлинен източник на Луната в онзи момент е Слънцето. И нещо особено характерно – както и да се движат космонавтите, на всички фотографии американският флаг и думите „Съединени американски щати“ на емблемите на техните скафандри са винаги ярко осветени, дори и когато всичко останало в този момент около тях тъне в мрак. Защо е трябвало да се правят фалшиви кадри за събитие, ако то се е случило наистина?

 

Кой посрещна “Аполо” 11 в Морето на спокойствието? 

Баз Олдрин на Луната. Във визьора на шлема му се оглеждат Нийл Армстронг, който прави снимката и лунният модул „Ийгъл“.

 

 

Преди 43 години на 16 юли „Аполо“ 11 излетя от Земята и 4 дни по-късно се прилуни. Милиони хора по цял свят следяха денонощно по радиостанции или на допотопни черно-бели телевизори първия пилотиран кораб до Луната. Зад гласовете на коментаторите те чуваха неразбираемите фрази от обмена на съобщенията между базата в Хюстън и тримата астронавти. Две от фразите, изречени на 19 юли, прозвучаха на специалистите, следящи полета, като нормално запитване за информация. Зад тях обаче бе скрита тайна, която Баз Олдрин разкри едва през 2006 г. И тя е, че  „Аполо 11″ не е бил сам в космоса.
Екипажът попитал къде се намира корабът спрямо третия модул S-IVB, който ги изстреля към Луната. След няколко минути Хюстън отговорил, че модулът се намира на 11 хиляди километра. „В такъв случай онова, което виждахме в илюминатора, не можеше да бъде S-IVB – разказва Олдрин. Защото в илюминатора виждахме близко разположено тяло с полукръгла форма, което се движеше по елиптична траектория. Майкъл Колинз реши да го огледа по-добре през телескопа и наистина, оказа се, че това не е тяло от нашия кораб“.
Астронавтите решили да не съобщават това в базата, а да разкажат за него след като се върнат на Земята и то на секретен брифинг.
Какво можехме да сторим? Да закрещим „Момчета, някакъв обект се движи встрани от нас! Не знаете ли какво става?“ Много хора слушаха разговорите ни с Хюстън, най-различни хора. Бояхме се, че някой може да реши да прекрати мисията по някаква глупава причина. Затова решихме да попитаме къде се намира S-IVB“.
Според радиолюбители в Австралия, уловили сигнала, след втората си стъпка на Луната Армстронг казва, че вижда силна светлина, излизаща от единия от кратерите. Тук, според записа, наблюдаван на екрана в НАСА, връзката рязко прекъсва, но радиолюбителите са чули какво казва астронавтът. „Кои са те? Кои са? Знаете ли кои са? О, Господи! Никой няма да ни повярва. Тук сме, добре сме, всичко е наред с нас, но имаме посетители! Казвам ви, тук има други космически кораби. Наредили са се по ръба на кратера!’
След завръщането им на Земята астронавтите бяха приети от президента Ричард Никсън на борда на самолетоносача „Хорнет“. Те разказали на ръководителите на полета за всички фази на наблюдение на обекта. В НАСА решили да не ги огласяват. Доктор Дейвид Бейкър, главният научен ръководител на мисията, обяснил, че НАСА може да изпадне в смешно положение и накарал астронавтите да поемат задължението да не разгласяват тайната.