|

Уникално откритие на националист разкрива величието на Древна Плиска

Стъклено съкровище със златни орнаменти без аналог в света откри екипът на депутата от АТАКА проф. Станислав Станилов

Петя ВАЛЕНТИНОВА

Каменната площадка с площ 1 дка вероятно е създадена като езически храм от Владимир Расате, а по-късно става арена за спортни игри.

 

Находка без аналог в света до момента е на път да открие чудесата на Древна Плиска пред света. Заслугата е на екип с ръководители депутатът от АТАКА проф. Станислав Станилов и археологът Андрей Аладжов. След десетилетия работа върху археологическия резерват Плиска проф. Станилов и колегите му успяха не просто да потвърдят с разкопки данните за някогашното величие на древната ни столица. Откритите от тях реликви и съоръжения вече започват да вълнуват света, доказвайки, че Древна

Плиска е била не само
най-големият град в
Средновековна Европа

а е представлявала и своеобразна люлка на европейската цивилизация по това време. За това свидетелстват както монументалните строителни съоръжения, открити в древния град, така и уникалните културни находки, доказващи величието на предците ни, живели по тези земи.
Буквално преди седмици екипът археолози откри невиждано до момента стъклено съкровище с инкрустирани на него златни човешки фигури. Находката е датирана от края на 9-ти и началото на 10-ти век. Съкровището е открито в яма с дълбочина 2,70 м., разказа за в. „Атака“ съръководителят на експедицията Андрей Аладжов. Той обясни, че откритието се състои от общо 20 стъклени плочки с диаметър 2 см. и дебелина половин милиметър, като най-ценни са 6 от тях. „Те са с формата на пул за табла и са сложносъставни – посочи Аладжов.- Особено ценното обаче е, че

върху тях са инкрустирани златни
човешки фигури

заобиколени от лозови листа“, описа реликвите археологът. 6 от 20-те орнаментирани със злато плочи изобразяват мъжки фигури, облечени в персийски стил, а последната е с две фигури – мъж, облечен с къси панталони и ризнически колан, който държи за ръка жена, пременена в хитон (женска рокля по онова време), уточни той. По всяка вероятност плочките са се използвали за украса на бокали, ковчежета и църковни книги в края на IХ и през Х век, смятат изследователите. Малко вероятно е да са се носели от хора, тъй като са доста масивни и тежки. По думите на Аладжов, фината изработка не е характерна за местните майстори от онова време. Според него плочките най-вероятно са изработени в Константинопол и са били ценен дар за аристократ или владетел. За това свидетелства и дълбочината, на която са открити – пазени са много стриктно, убеден е Аладжов. „Едно е сигурно, съкровището няма открит аналог в света“, категоричен е той.
Ямата, в която е открито стъклен
ото съкровище, е част от елипсовидната каменна площадка, открита през 2005 година от същия екип. Тя се разполага на терен от точно 1 дка (998 кв. м.), дълга е 37 метра в посока север-юг и 33 в посока изток-запад. Изградена е от 4446 камъка, наредени върху льос в 8 редици с разграничаващи ги фуги, които образуват пътеки. Площадката е датирана отново от края на 9-ти и началото на 10-ти век, вкопана е около метър под земята, била е оградена с дървена ограда с височина 1 м. 50 см. На източния й вход е имало порта, а от северната страна – трибуна. Цялото съоръжение е изградено от камък, дърво и глина. За предназначението му екипът откриватели има любопитна теория. Според Аладжов в края на 9-ти век площадката вероятно е представлявала езически храм, в който големият син на княз Борис I – Владимир Расате, е опитвал да възстанови езическите култове и традиции. В подкрепа на тази теория са купища от животински кости и специфични керамични съдове, предназначени вероятно за различни религиозни ритуали от езическата практика, убеден е Аладжов. Според него обаче през десети век площадката променя предназначението си. „Имаме сериозно основания да считаме, че от храм тя се е
превърнала в арена на спортни игри и мероприятия. Точно затова е служела и изградената през този период дървена ограда – за да изолира зрителите от арената на състезанията“, обясни археологът.
На същата площадка екипът на проф. Станилов и Аладжов откриват друго съкровище – златно. То се състои от 6 златни монети, които били собственост на великият византийски император Константин Х – Дука. Историята разказва, че през 1062 година той отсича голямо количество златни монети, за да откупи Добруджа от номадското племе на узите, които окупирали територията по това време. „Откритите от нас монети са точно от 1062 година. От едната им страна (лицевата) е изобразен Иисус Христос, а на задната е императорът със скиптъра му“, разказа още Аладжов. По думите му, това е единственият открит досега монументален археологически паметник в Древна Плиска. „Преди три години решихме да спрем работата по обекта и го оставим открит за туристите. Получихме финансиране от историческия музей в Шумен, за да експонираме обекта, да консервираме камъните, да затревим около обекта и да сложим информационна табела, за да ориентираме туристите. После започнахме да го демонтираме и тогава попаднахме на ямата, в която открихме съкровището“, обясни Аладжов.

 

Външният град на Плиска, опасан с огромни каменни стени, е бил с площ
23 кв. км – 2 пъти и половина по-голям от Константинопол по това време.

 

Дотук с историята на новата уникална по рода си археологическа находка на проф. Станилов и екипа му. Следва логичният въпрос – а сега? Андрей Аладжов разкри, че Станилов вече разговаря с

американски професор,
който е проявил интерес

за съвместна работа в уникалния археологически резерват. „Искаме да консервираме и осветим откритото от вътрешния и външния град на Плиска, за да го покажем с гордост пред света. Започнали сме работа по археологическа карта на външния град, на която ще нанесем всички открити и известни досега обекти. Искам само да уточня, че външният град на Плиска е с площ 23 кв. км., докато Константинопол през 9-ти век е бил едва 7 кв. км.“, разкри Аладжов. Което значи, че древната ни столица е била два пъти и половина по-голяма от византийската! „Искаме на градоустройствената схема да се нанесат всички квартали, болярски имения и църкви от този период. Засега знаем за над 50 християнски храма. Отделно Плиска е разполагала с модерни за времето си водопроводи и канализации. Била е един голям град с най-разнообразни съоръжения, характерни за късноримската архитектура“, обясни Аладжов и допълни, че ако всичко върви по план, към 10-15 октомври Плиска ще разкрие новите си тайни пред света. После с допълнително финансиране ще се търси международно популяризиране на археологическия резерват, съхранил високата култура на предците ни. „Трябва света да види, че ние сме били една изцяло войнствена нация. Напротив- имаме уникално наследство от произведения на изкуството, смятани за недостижими по това време. Светът трябва да разбере важната роля на Плиска в историята на Средновековна Европа“, убеден е Аладжов.

 

   Десетилетия, отдадени на великата столица

 

Проф. Станислав Станилов от АТАКА е посветил над 30 години от кариерата си на тайните на Древна Плиска.

 

Депутатът от АТАКА Станислав Станилов е отдал вече над 30 години от научната си кариера в търсене и откриване на древното величие на Плиска. До момента професорът, който е и зам.-председател на националистическата партия, е изследвал ходници на престолницата, голяма част от вътрешния град, култовите и дворцовите сгради в него, както и монументалните крепостни стени на Плиска. Откритата преди няколко години каменна площадка отново обогатява представите за древната ни столица. „Става дума за един изключителен за времето си престолен град“, категоричен е проф. Станилов. За каменния площад, открит северно от Цитаделата на Плиска, професорът казва: „Находката е уникална. Може би става дума за светилище от времето на Расате Владимир. Анализът показва, че площадът е бил устроен за еднократно използуване – примерно езически помен за избитите от княз Борис боили и техните семейства? Може би това е мястото, където били посечени?“, предполага националистът още при откриването на площадката. „Старобългарската археологическа култура от езическия период превъзхожда съседните по място и време култури главно със своя монументален строителен израз. Казано иначе, културите на сърби, румънци, унгарци, руснаци и т. н. през VIII-IX век нямат останки от устроени държавни центрове, където дворцови и храмови постройки да формират единен ансамбъл, обслужващ държавната власт в лицето на владетелския Двор. Такъв център (Константинопол) имат само ромеите, наричани днес византийци, чиято държава наследила римската империя, а също и франките, днешните германци и французи (Аахен), които пък имали обща империя“, разказвал е многократно проф. Станилов.
Депутатът от АТАКА продължава с работата по Плиска, като вече се работи и в посока популяризиране на обекта и отварянето му за света. По него обаче има още десетилетия работа, които ще разкрият още неподозирани тайни на историята, категоричен е проф. Станилов.

Форум