|

Икономистът проф. Боян Дуранкев: ГЕРБ вади антиевропейски бюджет за ново обедняване

Следващият кабинет ще трябва да спасява дупката в хазната

Адрияна НИКИФОРОВА

Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 година в София. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство,  където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. – професор. Изпълнява длъжността главен секретар в УНСС.

- Проф. Дуранкев, какво виждаме при първи прочит на проекта за бюджет за 2013 г.?
- Това, което е най-важното за България, е темпът на икономически растеж, който е заложен и ако за света за следващата година се предвижда 3,6% темп на растеж, то за България той е 2%. Това означава, че икономиката на България ще изостава както от световните тенденции, така и от средното развитие на самия ЕС.
Второто нещо, което е интересно в този бюджет, е, че по принцип се запазва данъчната и фискалната политика, онаследени от тройната коалиция. Така че в това отношение се забелязва, както се нарича на популярен финансов език индигова стратегия от страна на ГЕРБ по отношение на данъците.
Третото нещо е, че докараната по този начин дясна политика от тройната коалиция продължава да се доразвива и да отива още по-надясно. Данъците, които се предвиждаха и регионалните минимални заплати и облагането на пенсиите на пенсионерите – идеи, които бяха подхвърлени в публичното пространство от представители на ГЕРБ, са точна илюстрация на отсъствието на ясна данъчна стратегия и опити за бъркане с едната държавна ръка във всички джобове на избирателите. Докато в други страни има необлагаем подоходен минимум, диференцирани данъчни ставки по ДДС, то България остава с единен данък десятък, включително и на най-бедните слоеве от населението, тези които имат по 100 лева в сметките на своите спестявания. Така че анемичен икономически растеж, скучен бюджет и крайно дясна политика, от която може да се очакват тежки последици за българската икономика.
На първо място продължаване на отлива на по-младите, по-образованите и по-интелигентни слоеве от населението, поради отсъствието на добри условия на живот.
На второ място – увеличаване на дела на безработните, и то трайно безработните.
И на трето място – допълнително разтваряне на Индекса на Джини, а именно съотношението на най-бедните и най-богатите в полза на най-богатите. Може би, като финал, бюджет на европейска страна, правен по не европейски начин.
Единственото положително, което може да се каже, е, че бюджетът се смъква под 3% дефицит и продължава в това отношение да бъде в рамките на т.нар. добри практики, но той е добра практика за ЕС и лоша практика за най-слабо развитата страна на ЕС, а именно България.
- Ще успее ли правителството да реализира заложените приходи? Министър Дянков твърди, че повишаването на пенсиите ще дойде от повече ДДС в хазната. Това реално ли е?
- Наблюдава се растеж на цените на основните видове стоки. По-високите цени на стоките, съответно водят до по-високи приходи по линия на ДДС. Така че това, което се взема от левия джоб на гражданите, след това частично ще бъде върнато в десния джоб. Но това не компенсира в никакъв случай инфлацията за последните три години и разминаването на възнагражденията между държавния  и частния сектор. Другата тенденция, която може да се очаква е отлив на специалисти от държавния сектор    към по-високо платения частен сектор. Допълнителен резерв за правителството, независимо кое ще бъде следващата година, е потенциал за настъпление към сивия сектор, от който е възможно да се привлекат много по-високи приходи за бюджета, отколкото от повишаването на цените. Но тук имаме избирателни подходи към съответните бизнесмени. Правителството ще управлява до средата на годината, така че до тогава вероятно ще може да реализира голяма част от годишните приходи. Основната тежест обаче ще бъде от септември до края на годината или с тази тежест ще бъде натоварено следващото правителство.
- АТАКА предложи минимална заплата от 1000 лева и минимална пенсия от 500 лева. Отговорът на управляващите е пари няма? Няма ли наистина пари за по-високи доходи на българина?
- Едно нещо са обещанията, които направи ГЕРБ в предизборната си кампания, а друго са реалностите. Всички българи си спомнят обещанията, които бяха направени за европейски заплати. Най-неприятното е, че такива заплати засега правителството не може да реализира и българите се нареждат с най-ниска минимална работа заплата в ЕС. Нещо повече, в различните страни минимална работна заплата понякога са в пъти по-високи отколкото българската. Тази тенденция през 3-те години на управление на ГЕРБ води до другата наблюдавана тенденция – увеличена миграция на българи към по-развитите страни. А оттук и по-големи проблеми пред икономиката на България, тъй като хора с ниски доходи и без отлично образование трудно се вписват в новата информационна икономика – икономиката на знанието. От нищо не се прави нещо. Така че, увеличението на доходите е в значителна степен заслуга на сегашното правителство и в много малка част на кризата в ЕС. Но необходимостта в следващото правителство от рязко увеличение на минималните доходи ще бъде най-голямото предизвикателство, наред със смъкването на процента на безработните, тъй като в България и процентът на безработните е изключително висок. С други думи, гледайки към бъдещето на България е необходим растеж 5-6% поне средно годишно, смъкване дела на безработните под 4-5% и средно годишен растеж на минималните доходи в размер на 8-10%. Всичко това зависи от следващата коалиция, но има потенциал.
- До какво ще доведе предложението на правителството да се въведе 10% данък върху лихвите? Кой губи и кой печели от такъв данък?
- Първо, не е сигурно, че гръмовержецът ще одобри този данък, той още не се е произнесъл. Има подобни европейски практики в другите страни-членки на ЕС, но там става въпрос и за нещо друго – необлагаем минимум в рамките на годината, докато тук става дума за облагане на всички лихви, което не е европейска практика. И последно, ако правителството искаше да прокара европейски данъчни практики, то трябваше да започне с премахването на плоския данък, въвеждане на необлагаем подоходен минимум на член от  семейството и облагане на най-богатите с 30-40% и повече годишно. Включително въвеждане на данък „Лукс“, примерно, ако някой има повече от 5 – 8 апартамента. Допълнително правителството можеше да въведе и друга европейска практика – диференциран ДДС, в който да се намали данъкът по линия на стоките от първа необходимост и да се увеличи по линия на стоките на лукса. Това би позволило много по-добре да се напълни бюджета, без да се засягат интересите на 2/3 от българите с най-ниски доходи.
- Застрашени ли са спестяванията на българите, имайки предвид доклад на „Стандарт енд Пуърс“, че чужди банки изтеглят парите си от клоновете в Източна Европа?
- Няма гарантирани по света докрай влогове и спестявания. Може да се каже, че на този етап БНБ държи по-здраво юздите, отколкото в други страни. Но същевременно излизащата информация в някои специализирани сайтове подсказва, че има български банки с проблеми. Но проблемите, поне засега не са от типа застрашаващи влоговете на всички граждани, а освен това има и държавна закрила на влоговете.
- Какво да очакваме през 2013 – българинът ще става ли все по-беден?
- При растеж под 2% годишно и при по-висока инфлация за основните продукти и услуги, българинът не може да очаква някаква изключителна радост и положителни емоции. Но поне 1,5-2% от българите, според данните, имат потребление без ограничение, така че те отдавна са решили своя проблем. Големият проблем е при 2/3-българите, които едва свързват двата края, а тези 2/3 са основните гласоподаватели, въпросът е дали политическият пазар ще предложи необходимата им стока, която ще реши проблемите.