|

Сирийските “бежанци” – в Катар и Саудитска Арабия!

Тръбите от иранския Южен Парс до Латакия и Баняс на Средиземно море са причина за войната

Магдалена ТАШЕВА

Сирийските“ бунтовници са ислямска сган, която избива сирийското население с турско и саудитско оръжие.

 

 

Те били вече 100 363, твърди Анкара. И това бил само официалният брой на „легалните бежанци“.
В Турция обаче нахлули още 40-50 хиляди „нелегални бежанци“, които наели квартири в Хатай, Антакия и даже Истанбул. От един месец полицията ги издирва, обискира квартирите, в които са се настанили и им връчва предизвестие да се върнат в лагерите, или да напуснат Турция в срок от 20 дни.
Според репортажите на Си Ен Ен и Прес ТВ от 13-те лагера по турско-сирийската граница, в тях живеят сирийски „бунтовници“ и техните семейства. Засега никой не може да каже с точност колко десетки хиляди неидентифицирани чуждестранни лица са нахлули в Турция и са се пръснали по градовете. Защото те крият идентичността си.
Репортерът на Си Ен Ен Айвън Уотсън се среща с тях в един апартамент  в Антакия. Там го чакат 3 мъже и също толкова покрити жени в шалвари, плюс 7-8 деца. Интересно защо мъжете се представят като „Абу Ахмед“, „Абу Джихад“ и пр., а редакторът изписва имената им на екрана в кавички. Нали имат редовни паспорти? Нали уж са „бежанци“, т.е. цивилни лица, а не „бунтовници“?  (Виж „Syrian refugees in Turkey: Police are forcing us from homes“, CNN, October 3, 2012)
Истната е, че това са ислямски терористи, извели семействата си от Сирия. Затова се идентифицират с партизански псевдоними, каквито са „Абу Ахмед“ и „Абу Джихад“. „Абу“ значи „баща на“. Например Абу Джихад означава „баща на Джихад“, Абу Хашем е „баща на Хашем“ и пр.
За незапознатите с тази десетилетна традиция на ислямския тероризъм ще припомним, че партизанският псевдоним на Ясер Арафат беше Абу Амар. Днешният палестински президент Махмуд Абас е все още известен с терористичния си псевдоним Абу Мазен.
Та, както си седи на креслото в турския град, поредният „Абу Едикойси“ обяснява пред Си Ен Ен, че не е свързан с Ал Каида, но иска Сирия да стане „ислямска държава, защото народът й е мюсюлмански“. И е недоволен, че правителствата в Европа не му помагат. „Защо не ни дават забранена за полети зона?“, пита „бежанецът“ Абу Едикойси.
„Забранена за полети зона“, както видяхме през 90-те години в Ирак и през 2011 г. в Либия, е евфемизъм за външна военна интервенция. Под формата на осигуряване на „хуманитарни коридори“ в забранената за полети зона НАТО изтрепа от въздуха над 20 000 цивилни либийци и предаде на бунтовниците Муамар Кадафи и сина му Мутасим – да ги изнасилят, разкъсат и убият. Абу Едикойси не е глупак, той знае какво да иска.
В друг репортаж на Прес ТВ от лагера край град Хатай журналистът разговаря с 3 бунтовници от „Свободната армия“.
„Върнахме се в този лагер да си починем за 2-3 дни и отново заминаваме за Сирия“, казват те и благодарят на турското правителство, че се грижи за тях. Пътят от този лагер до Сирия е само 3 км – един от многото маршрути, по които джихадистите влизат и излизат, когато си поискат. И по-точно, когато армията на Сирия ги подгони и трябва да се скрият някъде.
Журналистката Мика Ямамото (агенция „Джапан прес“), която бе убита със снайпер през август, влезе в Сирия именно по един такъв маршрут с група въоръжени терористи на „Свободната армия“ – създадената и въоръжена от Турция банда главорези.
По същите планински пътеки от Турция в Сирия влезе и журналистът на Би Би Си, който откри в една база на бунтовниците огромни сандъци с оръжие с етикет „Кралство Саудитска Арабия“. (Виж ‘Saudi weapons seen at Syria rebel base“, BBC, October 8 2012). Оръжието е купено от Украйна през 2010 г. Произведено е в заводите в Луганск. Тоест, Саудитска Арабия е купувала оръжие за военната интервенция в Сирия още година преди гражданският протест в Дараа да бъде обявен от САЩ за начало на „арабската пролет“ в тази страна.
Че Турция, Катар, Саудитска Арабия, САЩ, Британия и Франция рекрутират „бунтовници“, т.е. джихадисти от Афганистан, Пакистан, Йордания, Йемен, Либия, Египет, финансират и въоръжават тази сбирщина, за да всеят ужас и шок сред сирийското население със зверствата, които тя върши и да внесат разкол между сирийските шиити, сунити, алевити, християни и кюрди, е ясно отдавна. Пък и при съвременните средства за наблюдение от сателити е вече невъзможно да внасяш в чужда държава тонове оръжия, плюс десетки хиляди хора и това да остане незабелязано.
На 2 август т.г. Ройтерс съобщи, че Турция, САЩ, Катар и Саудитска Арабия са оборудвали секретна военна база, от която командват войната на сирийските бунтовници срещу легитимното правителство в Дамаск. Позовавайки се на анонимни източници агенцията информира, че агенти на ЦРУ оказват активно съдействие на бунтовниците срещу правителството на Башар ал Асад. От Турция те им предоставят оръжия и боеприпаси, закупени със средства на Катар и Саудитска Арабия.

Иракско-сирийската тръба Киркук-Баняс, която САЩ разрушиха през 2003 г.

 

Центърът се намира близо до град Адана, на около 100 км. от границата със Сирия, ръководи се от турски офицери, а катарците и саудитците изпълнявали само „спомагателни функции“. Техническата част била поверена на американци. Те отговарят за доставката на оръжия и боеприпаси директно на сирийските бунтовници. Инициатор на създаването на тайния център на територията на Турция бил саудитският крал.
На 23 август британският в. „Мирър“ тиражира информацията, че „ЦРУ въоръжава Ал Каида в Сирия с ракети „Стингър“.
Агенти на ЦРУ са контрабандирали в Сирия 14 ракетни установки „Стингър“, с които бунтовниците да могат да свалят самолетите на режима на Башар Асад. Ракетите „земя-въздух“ са вкарани в Сирия през границата с Турция. За тях частично е платила Саудитска Арабия, информира авторът на статията Крис Хюз, цитирайки свой източник в разузнаването.
У чуждестранните джихадисти, заловени и убити от армията на Сирия, са намирани и израелски автомати и муниции, френски и израелски касетъчни бомби (вероятно донесени от Либия заедно с либийските „бунтовници“, които режат глави и хвърлят от покривите цивилни лица, защото са държавни служители). Обилно е турското оръжие.
(Виж „More than 100 Foreign Fighters Killed in Syria on Thursday“, NSNBC, 21 September 2012)
Както вече всички знаем, мунициите, изстреляни от сирийска територия към турското село Акчакале, които убиха 5 души, са… натовски. Става дума за 120 милиметрови снаряди, които са на въоръжение в армията на Турция.

Сирия не разполага
с такива муниции,
нито с натовската артилерия за изстрелването им

След изпращането на самолета Ф4 в сирийското въздушно пространство на 25  май т.г. и след „атентата на Хизбулла“ в Бургас на 18 юли, изфабрикуваното нападение срещу село Акчакале бе третият явен опит на Анкара да си осигури легитимен казус за нахлуване в Сирия и да въвлече НАТО в пълномащабна война срещу Сирия-Иран-Русия.
Какво следва от щрихите, които нахвърлихме дотук?
Следва, че от 18 месеца САЩ, Британия, Турция, Катар и Саудитска Арабия извършват военна интервенция в суверенната държава Сирия. Те вкараха на територията й не по-малко от 50 хиляди джихадисти (по думите на един от техните главатари), които тероризират населението й с коли-бомби, рушат инфраструктурата й, избиват брутално нейните лоялни граждани, опожаряват църкви и шиитски джамии, грабят собственост. Естествено е при това положение хората да бягат. И бежанските потоци тръгнаха.
Сега същите държави, които ги предизвикаха, искат от Европа да поеме „бежанците“, сред които не по-малко от половината са вече споменатите джихадисти и техните семейства! Особено нагла е държавата, която стана плацдарм на агресията – Турция.
Преди дни турският министър по европейските въпроси Егемен Багиш заяви в интервю за в. „Ди Велт“, че Евросъюзът трябвало да приеме „сирийски бежанци“. Анкара призова и Съвета за сигурност на ООН да създаде „защитени буферни зони на сирийска територия“. До момента призивът не е получил отговор, просто защото в Съвета за сигурност не всички са идиоти и мерзавци. Номерът с „буферните зони“, т.е. погранични ивици в Сирия, включително и населените с кюрди региони, които да бъдат окупирани от Турция, няма да мине. Нито пък някоя държава-членка на ЕС ще вземе самоубийственото решение да си вкара Ал Каида на територията.
Пита се обаче защо Европа трябва да приеме бежанците, а не Катар и Саудитска Арабия, които заедно с Турция предизвикаха бежанската вълна? Откъде накъде Европа? Катар и кралството на Сауд са богати държави, могат да построят 10-15 бежански лагера. В Катар и Саудитска Арабия живее сунитско, дълбоко индоктринирано население, каквито са „бунтовниците“, и „бежанците“ в Сирия. Тоест, пристигайки в Катар и Саудитска Арабия, сирийските бежанци ще имат тъй необходимата верска съвместимост с местното население.
Особено нагли са опитите на Турция да вкара тази сган в България. (Виж карето). Чрез устата на една шушумига, представяща се за „говорител на Свободната сирийска армия“ (тази “армия” няма говорители!), у нас се подготвя почвата за създаване на „единни лагери за сирийски бежанци“ в Странджа, по границата с Турция.
Дойде време да се готвим за протестна вълна срещу поредната турска агресия. Защото, когато вече пристигнат тук, ще е късно за протести и гражданско неподчинение. Тогава ние ще трябва да бягаме от България с една раница на гърба, както сирийските християни днес бягат в Армения и Ливан.

 

Младенов, колко ти плаща тази ислямска шушумига?

Легитимният бизнес на сириеца Осама Башир е търговия с дрехи втора употреба. Живее в Бургас и твърди, че е дошъл в България като политически емигрант през 80-те години.
Само че през 80-те години единствените политичекси емигранти, които бягаха от Сирия, бяха ислямистите, подгонени от президента Хафез Асад. И престъпниците, естествено. Кое от двете е Осама Башир, не е ясно (А може би и двете?).
Днес той е разхождан като мечка из казионните медии да обяснява какви „демократи“ са сирийските бунтовници и особено „Сирийската свободна армия“.
На 21 септември ислямистът направи още една крачка. „Българското правителство трябва да помисли за сирийските бежанци, защото иде зима“, заяви нагло шушумигата, на която България така безкритично е предоставила убежище и сносен живот. Репортерката не попита откъде накъде българското правителство, а не турското, катарското или саудитското трябва да се грижат за „бежанците’. Нито защо не отидат в Катар и Саудитска Арабия да прекарат зимата, там е топло и при това ще бъдат сред свои. Но и това не е всичко.
„От името на Свободната сирийска армия“ Осама Башир поиска от външния министър Николай Младенов да осигури „единен лагер за сирийските бежанци в обезлюдените села на Странджа“. Не бивало да се пръскат из страната, трябвало да бъда компактна група и непременно до границата с Турция.
Очевидно е, че изявлението му е било предварително съгласувано с Николай Младенов – същият, който загуби сън и апетит от грижа за сирийските бунтовници. Че даже им спретна тайна среща в Правец, за да ги запознае с някой-друг агент на МОСАД и МИТ.
Но не само Младенов работи за Ал Каида в Сирия.
На конгреса на ердогановата партия (29-30 септември) в Турция вътрешният министър Цветанов обеща да свали охраната на държавните граници на България и да я замени с „българо-турски екипи“. За първи път в българската история турци ще пазят границата ни! Тоест, ще получат възможност да вкарват колкото „бежанци“ си поискат.

Залогът са маршрутите на петрола и газа

Сирия бе обявена за държава от „оста на злото“ още от Клинтън и Буш-младши по една проста причина. Най-кратките и рентабилни маршрути на иранския петрол и газ минават през нея, за да стигнат до Средиземно море, т.е. до Европа.
През 2003 г., при нахлуването в Ирак, американците бомбардираха газопровода, свързващ иракския град Киркук със сирийското пристанище Баняс. Но през 2007 г. иракският премиер Нури ал-Малики даде реконструкцията на тази тръба на руската компания „Стройтрансгаз“. Поръчката беше за $1.5 милиарда. През 2009 г. стана ясно, че компанията се отказва, но Малики е упорит. При посещението си в Москва пред 10-тина дни той не само подписа договори за покупка на руско оръжие за $4.2 милиарда, но заяви на Путин, че иска всички руско-иракски проекти в енергетиката, включително и тези, датиращи отпреди американското нашествие през 2003 г., да бъдат възродени. И пак руска ще бъде компанията, която ще ремонтира и пусне в еслпоатация газопровода Киркук-Баняс.
В проект са още поне 3 тръби за петрол и газ от Ирак до сирийското крайбрежие, твърди агенция „Блумбърг“. На 25 юли 2011 г. в. „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че Иран, Ирак и Сирия са подписали договор за строежа на друг, отдавна замислен газопровод на стойност $10 милиарда. Той тръгва от най-голямото находище на природен газ на планетата – Южен Парс, което Иран и Катар са си поделили. После минава през Ирак и стига сирийското пристанище Латакия (недалеч от което се намира и руската военна база в Тартус). В договора, подписан от тримата министри на енергетиката, Багдад и Дамаск се ангажират да купуват големи количества ирански газ.
Това плодотворно сътрудничество изхвърля от геополитическата игра Турция и намалява силно значението на Катар.
Анкара мечтае да стане незаменим и незаобиколим енергиен мост между азиатските залежи и европейския им пазар. Тя строи гъста мрежа от тръби, купува отвсякъде колкото може повече енергоизточници и ги продава на изхода като свой ресурс, по цени, каквито Ердоган определи. Катар строи флот от танкери за втечнен газ, който е безбожно скъп и едва ли ще се конкурира с руския газ. Още по-малко с иранския, ако той все пак стигне до Средиземноморието.
За да елиминират конкурента си Дамаск, Анкара и Доха прекараха тръбата Киркук-Джейхан така, че да заобикли Сирия. Но споразуменията между страните от шиитската ос Сирия-Ирак-Иран осуетиха мечтите за турска енергийна хегемония и направиха тръбата до Джейхан излишна.
Дори и да заобиколят Сирия тръбите от Катар трябва неизбежно да минат през Ирак. Само че Ирак вече „не слуша“. И американските марионетки Турция и Катар остават с пръст в уста.
Това е и причината за войната срещу Сирия. Целта е там да бъде инсталиран сунитски ислямски режим, който да предостави сирийската територия на Турция и Катар за прокарване на тръбите, а Иран да бъде изолиран.