|

Златица излиза на бунт срещу отровите на “Дънди прешъс”

Канадците незаконно разтоварват концентрат с високо съдържание на арсен на метри от гарата и къщите на хората

Заприн КАРАМИНОВ

Стоян Шиеков (вдясно) е един от най-непримиримите в Златица срещу отровите на „Челопеч Майнинг“.

 

Жителите на град Златица са готови на бунт срещу фирмата „Челопеч Майнинг“ ЕАД, дъщерна на канадската компания „Dundee Precious Metals“ („Дънди прешъс метълс“) заради отровите, с които залива града им. Хората са тотално обезверени от продължаващото над 15 години разтоварване на меден концентрат с високо съдържание на арсен, от който зад граница канадците извличат златото.
Kонцентратът се изсипва на ж.п. гарата в Златица, само на метри от най-близките къщи. При изсипването му в товарни влакови композиции се разпиляват огромни количества арсен, който попива в почвата и водите и оттам трови всичко и всички в региона.
Оправданието на фирмата – концесионер, която експлоатира на най-голямото златно находище в Европа – Челопеч, е, че нямали своя товарна гара, затова ползвали гарата на Златица. Били в процес на построяването на свое товарно депо – лъжа, която от доста време пробутват на златичани. И така вече над 15 години тровят безогледно хората, вместо да отделят средства за построяването на своя гара. Същевременно обаче според наши информатори канадците печелят по около 5 млрд. лева на година от нашето, българско злато, което потъва зад граница (виж карето).
Заради безобразното погазване на куп закони, хората в средногорския град са готови на крайни действия, ако канцерогенният терор от страна на чуждата компания най-сетне не бъде прекратен. Поради опасността от високото му съдържание на арсен този тип концентрат е забранен за преработка у нас и канадците го изнасят в завода си в Цумеб, Намибия, на 430 км северно от столицата Виндхук, който е специализиран за преработката му, по признание на изпълнителния директор на „Челопеч Майнинг“ инж. Никола Христов пред медиите. Екип на телевизия „Алфа“ и вестник „Атака“ провери на място какви и колко са нарушенията на канадската компания, която се държи така, сякаш работи в страната на папуасите – място без закони и ред, където можеш да правиш каквото ти хрумне. Че на хората тук канадците гледат като на индианци потвърдиха самите златичани. За арсеновия проблем са сезирали кого ли не – омбудсман, президент, прокурор и още, и още… Никаква реакция. Затова и пред екипа ни хората от Златица призоваха държавата най-сетне да си свърши работата и да забрани на канадската компания да превозва медния концентрат от рудника в Челопеч до ж.п. гарата на Златица, където се изсипва на товарни композиции (собственост на конкурентната германска фирма „Аурубис“, произвеждаща мед (черна и рафинирана) и сярна киселина???). После вагоните откарват медния концентрат на порт Бургас, откъдето с кораб опасният товар заминава за Намибия. Убедихме се, че при транспортирането му обаче, което се случва през 3-4 дни – когато се събере достатъчно материал за извозване – десетки камиони на „Челопеч Майнинг“ разсичат Златица, натоварени догоре с канцерогенния меден концентрат, който е с консистенцията на пясък със сив цвят. Някои от камионите, за ужас на хората от Златица, дори не бяха покрити с брезент, за да се предотврати поне донякъде разпиляването на сместа по градските улици. А превозването му се оказа също толкова незаконно, колкото и разтоварването. Още на входа на Златица има пътен знак, който забранява движението по улиците на града на камиони над 16 тона. Въпреки това тежащите по 30-40 тона машини безпроблемно пресичат Златица от край до край. Затова и пътищата на града са като след война, затова и къщите на хората са с пропукана мазилка, затова и пада дограмата и се чупят прозорците, затова и зеленчуковите градини раждат сини от концентрата плодове, а домашните животни масово абортират… Изсипването на медния концентрат на железопътната гара в Златица, за съжаление, вече дава своите отровни плодове -именно това е причината днес в училището на Златица да има 16 (!!!) деца, родени с увреждания. Затова и школото е оборудвано със специален асансьор, който да помага на малчуганите да стигнат до класната стая. Който обаче в момента е повреден.
Поредното нарушение на закона от канадската компания е отстоянието, на което се намират най-близките къщи от незаконната рампа, която използват „Челопеч Майнинг“. Според закона работата с опасни вещества като арсен трябва да е на най-малко 1000 метра от най-близките къщи. В случая разстоянието е не повече от 50 метра! Това обаче не пречи на чуждата компания вече 15 години да разтоварва отровите и да печели милиарди долари за сметка на здравето на хиляди българи.
Ножът наистина е опрял до кокала в Златица. За наш късмет в деня, когато с очите си се убедихме какво понасят хората тук, бе планувана извънредна сесия на ОбС. Екипът ни присъства на инфарктната сесия, на която местните хора дойдоха, за да поискат за пореден път спиране на камионите и край на разтоварването на медния концентрат на метри от домовете им. На срещата дойде и изпълнителният директор на „Челопеч Майнинг“ инж. Николай Христов, което накара златичани да бъдат откровени. Единствената точка от дневния ред беше именно транспортирането на опасния меден концентрат. Вместо диалог по темата обаче, се наслушахме на бюрократични обещания за нов подход в извозването, на обещания за нови начини за обезопасяване на трасето, за прегради по маршрута на камионите, които да отделят хората от отровите. При все, че златичани не искат нищо друго, освен тотално прекратяване на убийствената в буквалния смисъл практика.
(Следва)

ТАБЛИЦА

Чл. 3. Производствените и стопанските дейности в зависимост от отделяните вредности и технологията на производствените процеси се обособяват, както следва:
1. I група с хигиенно-защитна зона най-малко 3000 м;
2. II група с хигиенно-защитна зона най-малко 2000 м;
3. III група с хигиенно-защитна зона най-малко 1000 м;
4. IV група с хигиенно-защитна зона най-малко 500 м;
5. V група с хигиенно-защитна зона най-малко 300 м;
6. VI група с хигиенно-защитна зона най-малко 100 м;
7. VII група с хигиенно-защитна зона най-малко 50 м.
III. Хигиенно-защитна зона – 1000 м
19. Производство на полупродукти за синтез на багрила за бояджийската промишленост (анилин, нитробензол, нитроанилин, хлорбензол, нитрохлорбензол, фенол, бета-нафтол, хаш-киселина, пери-киселина, фталов анхидрид, антрахинон и др.).
20. Производство на сажди и газосиликати.
21. Преработване на природен и нефтен газ; компресорни станции по трасето на газопроводите.
22. Производство на газ (светилен, генераторен) от отпадни и природни продукти – въглища, торф, мазут, градски отпадъци и др. – с капацитет 25 000 – 50 000 куб. м/час.
23. Производство на амоняк от суровина природен газ.
24. Производство на метанол от природен газ.
25. Производство на калцинирана сода по амонячния метод.
26. Самостоятелно производство на хлоропренов каучук (без собствено производство на хлор).
27. Производства, свързани с отделянето на арсен и неорганичните му съединения.

 

Чужденците плюят на българските закони

Някои от машините на чуждата компания дори не са покрити с брезент и така разпиляват огромни количества канцерогенен концентрат из цяла Златица.

 

Чуждата компания, която експлоатира най-голямото златно находище в Европа – „Дънди прешъс“ чрез дъщерната си фирма „Челопеч Майнинг“, буквално плюе на българските закони, при това без абсолютно никакви последствия. Става дума за скандалното разтоварване на меден концентрат с високо съдържание на арсен, което попада под ударите на наредба №7 на Министерството на здравеопазването, касаеща хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (виж таблицата). Тя разделя производствените и стопанските дейности в зависимост от отделяните вредности и технологията на производствените процеси на седем хигиенно-защитни зони, които определят разстояние до най-близките жилищни сгради съответно от 50 до 3000 метра. Именно в зоната от 1000 метра попадат и производства, свързани с отделянето на арсен и неорганичните му съединения. Такъв е случаят с ж.п. гара Златица, на която „Челопеч Майнинг“ товарят канцерогенния си меден концентрат вече повече от 15 години, а властта си затваря очите, защо ли?! Само на метри от нелегалната рампа започват къщите на хората и гаровата площадка на железницата. Адвокат Стоян Шиеков, който беше нашият гид из Златица, обясни, че нищо не помага – ни подписки, ни петиции, ни сигнали до институциите. „Фирмата ни убива всеки ден, нищо не се променя. Нито едно правителство не се нае да прекрати това престъпление над Златица“, ядоса се юристът. Според него целият общински съвет си затваря очите за отровите на канадската компания, затова и положението от 15 години не е помръднало. „Затова разчитаме на вас, медиите, дано вие предизвикате промяната“, надява се адвокатът.