|

Герберски чадър пази турска фирма, завлякла наши строители

Потърпевшите ще съдят Плевнелиев и Павлова за спряно правосъдие

Адрияна НИКИФОРОВА

Заради това рязане на лентички, български фирми изгоряха с 1,1 млн. лв.

 

Турска фирма бушон прибира над 14 милиона евро, дадени от Брюксел на България за изграждането на пречиствателна станция в Стара Загора. Не само че турската фирма се облажва с европарите, но истинските строители на обекта – български фирми подизпълнители остават с пръст в уста. Турците не им плащат заработеното. Скандалът тече вече три години, в които българските фирми си търсят правата по съдебен ред. Сагата започва в далечната 2004 г., когато турско-немският консорциум „Хейткамп-МАСС“ се урежда да строи пречиствателната станция в Стара Загора. Първоначалната стойност на обекта е 10.943 млн. евро и по договор той трябваше да бъде завършен и да влезе в експлоатация през 2007 г.
Впоследствие обаче една от фирмите участнички в консорциума обяви фалит и работата беше стопиранa. Усилено се заработи отново през 2010 г. и след няколко отлагания сегашното официално откриване стана едва през 2011 г.

Обектът междувременно поскъпва драстично

общата стойност на строителните работи стига до 14 226 818 евро.
Проблемите с проекта по програма ИСПА не свършват само с драстичното му поскъпване.
Още през 2009 г. един от партньорите „Строителна компания Загора“ подава сигнал до Комисията за борба с корупцията в парламента, че консорциумът не е платил на четири български фирми за извършени услуги. При направена проверка от турски съдебен изпълнител пък станало ясно, че „Хейткамп-МАСС“ е създал свой виртуален подизпълнител – турското акционерно дружество „Интер иншаат ве префабрик“, чието имущество се състои единствено от стар автомобил, климатик и компютър.
Когато българската фирма подава жалба в съда, сметките на подизпълнителя са запорирани, но се оказват празни. Строителите не се отказват и 3 години водят съдебна битка. На всички инстанции съдът признава, че турско-немското сдружение е извършило редица нарушения и съзнателно е избрало подизпълнител-бушон.

Далаверата започва с протекцията на БСП и се замита от ГЕРБ

Още през 2009 г. съсобствениците в Холдинг Загора – Ирина Динева, Антон Андронов и Митко Динев обявиха, че са завлечени от турска фирма подизпълнител на

 

Турската фирма гордо е сложила името си като изпълнител на проекта.

 

Пречиствателната станция за отпадни води на Стара Загора, която се изгражда по програма ИСПА. Те алармират за добре разработена схема за източване на пари от държавния бюджет и от европейски проекти.
Това е корупционна схема за ограбване но българската държава и покрай нея каквото успеят да ограбят и от български фирми. Тези турски фирми са докарани и привилегировани от БСП, твърди  Митко Динев.
Главен изпълнител на обекта е немско-турският консорциум Хайткамп – МАСС (Heitkamp – Mass). Той е избран през 2005 г. През 2002 г. е проведена първата процедура за избор на изпълнител и тогава за победител е определен консорциум, в който участва Холдинг Загора с френски партньор. След месеци, обаче, с измислени и несъдържателни мотиви, процедурата е отменена и е избран турският консорциум. В нарушение на процедурите, той е сключил договор с подизпълнителя Интер Иншаат Ве Префабрик от Турция. Той от своя страна наема старозагорски дружества за доставка на строителни материали и за строителните дейности, на които и до момента длъжни над 1,1 млн. лв.
Българските предприемачи са завели дела, спечелили са ги и има изпълнителни листове, но се оказва, че турската фирма няма имущество, с което да покрие задълженията си. Съдебен изпълнител в Турция констатирал, че дружеството има само 2 стари коли, 3 компютъра, климатик и принтер.
Оказва се, че българската държава е разрешила на подобна фирма да бъде подизпълнител за 8,5 млн. евро.
Също така става ясно, че дружеството няма никакъв ресурс да изпълни поръчката – нито техника, нито един човек не е назначен на трудов договор.
Съдружниците в Интер Иншаат Ве Префабрик – Мехмет Гюнгюр и Сенджер Еркая, са регистрирали в края на 2005 г. свое дружество Интер България в Стара Загора. То е работело и на обекти в други градове по програма ИСПА и също дължи пари на български фирми. Освен това фирмите Интер в Турция и в България са присвоили от българската държава и от европейската програма поне 2 млн. лв. ДДС, твърдят ощетените.
Според бизнесмените, едва ли има и наложени санкции на изпълнителя на пречиствателната станция за просрочените срокове, предоговаряни с анекси с тогавашния зам.-министър на регионалното развитие Димчо Михалевски.
Реакцията на сегашното и предишното ресорно министерство гласи: „че не признава за основателно вземането, върху което се налага запора, защото интересът от финализирането на проекта бил съществен за Република България „и е несъизмерим с обезпечителната нужда на отделни юридически лица“.
Така всъщност регионалното министерство, управлявано първо от сегашния президент Росен Плевнелиев, а по-късно от Лиляна Павлова възпира правосъдието в полза на българската фирма. В друг подобен случай Плевнелиев прилага друг метод. Става въпрос за изграждането на магистрала „Люлин“ и засегнатите подизпълнители там. „Пътна агенция все още дължи на изпълнителя една значима сума и ако общината поиска обезпечение по реда на обезпечителното производство по ГПК – върху тези суми би могъл да бъде наложен запор и същите да бъдат използвани за отстраняване на щети, описани в споразумението на 12 април“, казва тогавашният министър.
Когато става въпрос да приложи същия закон за турската фирма, която строи пречиствателната станция в Стара Загора, министерството на три пъти дава категоричен отказ. Главен мотив в отказите е, че ще се осуети успешното завършване на проекта. Или разбирай – шумното рязане на лентички, за да се покажат министрите и премиерът Борисов по телевизията. И това, разбира се, става факт – на 21 април 2011 г. Борисов и Плевнелиев гордо откриват една от най-дълго строените пречиствателни станции у нас. За българските фирми, извършили фактическото строителство, повод за празник няма. Техните сметки остават празни. Сега потърпевшите са решени да съдят тогавашния министър Плевнелиев и наследничката му на поста – Лиляна Павлова.

 

Новата станция пълна с дефекти

30 дефекта са открити в новата станция в Стара Загора.

 

Макар че при рязането на лентата е шумно рекламирана като последен писък на техниката, новата пречиствателна станция на Стара Загора има заложени технически пропуски още при проектирането. Това твърдят от ВиК дружеството, което от година и половина стопанисва обекта.
Инсталацията трябва да улавя метана от мръсните води. Газът захранва когенератор. Енергийната ефективност куца – няма достатъчно метан и месечната сметка за ток е над 40 хиляди лева.
ВиК дружеството ще ангажира учени от БАН, за да подобри процеса. Това ще стане след Нова година, когато изпълнителят, който е и проектант, трябва да предаде обекта окончателно. Не е ясно дали ще отстрани и констатираните 30 дефекта, тъй като той е взел от министерството почти всичките си 14 милиона. Финалното плащане е едва 20 000 евро. Това става ясно от последните писмени обяснения, които МРРБ даде. Министерството пише, че няма пари за превеждане на частния съдия изпълнител, а и не признава вземанията за основателни, защото липсва пряк договор между консорциума и строителя.
Работата на новопостроената Пречиствателната станция за отпадъчни води на Стара Загора, изградена по програма ИСПА, е другата основна причина за високите сметки за ток на местното ВиК.
Заради недобре обмислената в проекта схема на изпомпване на отпадъчните води в станцията, отделящия се газ метан не стига до съоръжението за когенерация. „Причината е, че метанът се отделя по-рано и излита в атмосферата“, посочва инж. Райков. По проект произведената електроенергия от съоръжението за когенерация трябваше да покрива изцяло разходите за ток на цялата пречиствателна станция. Сега обаче те са за сметка на дружеството.
ВиК – Стара Загора, планира да подобри технологията на съоръжението, но това ще стане най-рано в началото на следващата година. Причината е, че дотогава пречиствателната станция е в гаранция и се ръководи от фирмата-изпълнител на проекта.
Подобрената ефективност на водопреносната система и вкарването на собствени водоизточници позволи на ВиК – Стара Загора, да намали доставяната скъпа вода от Червенаковския водопровод от Сливен за района на „Марица-изток“ от 100 л/с на 40 л/с.