|

ГЕРБ ликвидира болницата в Девин

Медиците масово напускат, три общини остават без здравни грижи

Маргарита ВЪРБАНОВА

Със затварянето на болницата в Девин без здравни грижи остават жителите на три общини: Девин, Доспат и Борино.

 

Общинското здравеопазване се срива. Болниците в общините Трън, Елена, Полски Тръмбеш, Дряново, Кула (в ликвидация от 2010-а), Радомир, Бобов дол, Тервел и Брезник тази година окончателно изчезват от болничната карта. До края на 2012-а броят на затворилите ще нарасне двойно, прогнозират от БЛС.
Типичен пример за фалит на общинска болница е лечебницата в Девин. С месеци вече се точи решаването на проблема. Ако медицинското заведение затвори врати, без здравни грижи ще останат жителите на три общини: Девин, Доспат и Борино.
Първоначалната идея на министър Десислава Атанасова беше твърде ексцентрична: болницата в Девин да стане филиал на Военномедицинска академия в София, на правителствената болница „Лозенец“ или на болница „Св. Георги“ в Пловдив.
Директорът на ВМА ген. Стоян Тонев веднага отхвърли варианта. Действително академията е изпратила медици в Девин, но е било през лятото, като част от проект в помощ на възрастни хора, които нямат достъп до здравни грижи и това няма връзка с проблемите на общинската болница.
Нещо повече, и от нормативна гледна точка изпращане на екипи в Девин би било доста трудно за осъществяване, защото академията е принципал на Министерство на отбраната, а общинските болници – на Министерство на здравеопазването.
Най-доброто решение е в Девин да се открие филиал на държавната смолянска болница, заяви тогава Атанасова. Общинският съвет реши да се учреди дъщерно дружество на държавно ниво. „Най-добрият вариант е в Девин да бъде разкрит филиал на смолянската болница. Тя е финансово стабилна и от географска гледна точка е най-близо до Девин. Лекарите от смолянската болница могат да консултират на място пациентите. Трябва отново да се осмисли това решение“, заяви министърът.
Впрочем такъв модел на консенсус между държавната и общинската власт е общинската болница в Оряхово, която е с 2 млн. лв. задължения. Там, с решение на ОбС и на Съвета на директорите на болницата във Враца, е разкрит филиал и вече две отделения работят.
Проблемите с болницата в Девин не спират до тук. Стана ясно още, че общинският ръководител на ГЕРБ в Девин Диана Чаушева е освободена от длъжност. Чаушева, която е и съветник в местния парламент, ръководеше контактната група за възстановяване на болницата. Тя заподозря, че я освобождават заради разногласия с Даниела Дариткова, шефката на здравната комисия в НС. Чаушева подчерта, че Дариткова е знаела за проблемите на общинската болница в Девин още от 2010 година, но до момента не са взети никакви мерки. Това за мен е изненада и подозирам някакви лични елементи, коментира още Чаушева по повод освобождаването си.  За нея най-доброто решение е лечебницата в Девин да стане дъщерно дружество на някоя от областните болници. В Девин още чакат министър Атанасова да каже към коя болница ще се прикрепят. Колкото повече се отлага решаването на проблема, толкова по-сериозни ще са последиците. Един от тях ще е трудното намиране на медицински кадри, които да работят в областта.
Защо болницата в Смолян да вземе лечебницата в Девин? Защото там е най-голямата инвестиция за годината -  7,5 млн.лева. Лечебницата има капацитет, кадри и апаратура. Тя може да се погрижи за жителите на Девин, Доспат и Борино, ако част от специалистите й редовно посещават девинската болница.
Истината е, че общинската болница в Девин фалира. Тя е натрупала дългове за 2 млн. лева, които не може да обслужва. Решението да стане държавна и да заработи отново като филиал на смолянската болница се отлага. Докога? Може би докато и последният медик си намери работа другаде. Тогава и последният жител на трите общини ще остане без достъп до медицински грижи и ще бъде принуден да пътува до най-близкия голям град, за да ги получи. Да пътува до Смолян. Решението е пред очите на управляващите. Странно защо те се мотаят още. Прецедент има, 133-годишната болница в Оряхово миналата година беше принудена да затвори заради дългове за 2 млн. лева. Държавата тогава не се ослушва и прехвърли оряховската болница към МБАЛ Враца.

 

Лечебниците масово трупат дългове

Дълговете на болниците растат, парите не потъват в джобовете на обикновените медици.

 

Задълженията на държавните и общинските болници са повече от 340 млн. лева. Тези дългове се трупат на фона на ежегодното увеличаване на бюджета за здравеопазване. През 2013 г. Националната здравно осигурителна каса ще разполага с 2,7 милиарда лева, а здравното министерство – с 368 млн. лв. За сравнение през 2005 г. бюджетът на касата е бил близо 3 пъти по-малък (950 млн. лева). Данните говорят за едно. Пари има, но те не отиват по предназначение. Болниците в България в голямата си част се управляват неефективно, публичните ресурси изтичат и се преразпределят по невидими пътища към нечии джобове? Кой печели от системата? Лекарите недоволстват заради ниското заплащане, пациентите недоволстват от лошото обслужване. Единствено мениджмънтът на болниците – този, който разпределя парите от бюджета и клиничните пътеки, е доволен.
Необходима е целенасочена политика за подобряване на управлението на болниците.
Инициативата на правителството да направи държавни отделни общински болници не решава  проблемите със слабия мениджмънт. Това е преливане от пусто в празно. Всяка година все повече пари от националния бюджет отиват за здравеопазване, но качеството на здравните грижи не става по-добро. Решението е лекарите във всяка болница сами да избират ръководството си, а не то да се назначава от МЗ или от общините. Така те ще държат директорите отговорни за управленските решения и разходването на бюджета. Медиците ще знаят, че успехът или провалът на тяхната болница зависи от самите тях. Въвеждането на прозрачна процедура ще осигури конкуренция между потенциалните кандидати за директори, а с нея ще се повиши и качеството на мениджмънта.