|

ГЕРБ превърна бюджета за здраве в бакалски тефтер

Системата се срива, закриват се болници, лекарите бягат

Маргарита ВЪРБАНОВА

Бюджетът на НЗОК за догодина на Симеон Дянков не отчита бележките на съсловните организации, на пациентите и на работодателите и не е съгласуван в съвета за тристранно сътрудничество.

 

Парите за здраве догодина ще бъдат само 3,3 млрд. лв. или 4,1% от БВП, което е 10,9 на сто от общите разходи на държавата. Те са с едва 63 млн. лв. повече в сравнение с тази година. С тези пари не може да се осигуряват качествени здравни грижи.  „Не приемаме, че в бюджета за здравеопазване не е предвидено покачването на минималната работна заплата и пенсия за 2013 година“, подчертават представители на съсловните и пациентските организации. Те са категорични, че не е законосъобразно и прехвърлянето на дейности от здравното министерство към НЗОК, защото това е незачитане на решението на Конституционния съд, който преди няколко месеца обяви противоправността на трансферите от НЗОК към МЗ, подчертавайки че не е редно със здравноосигурителни вноски да се финансират държавни дейности по здравеопазване. Организациите поискаха увеличаване на средствата за здравеопазване минимум до 5% от БВП за 2013 година. Управляващото мнозинство обаче си гласува бюджета на Националната здравноосигурителна каса за догодина такъв, какъвто беше предложен от финансовия министър Симеон Дянков.
Това стана след дълги спорове и остри реплики в пленарната зала. Бюджетът по приходите и трансферите ще е на обща сума 2, 710, 276, 000 лева. Трансферите от МЗ са за здравнонеосигурени лица и включват: дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания; дейности по амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания; интензивно лечение; един профилактичен преглед и изследвания за всички здравно неосигурени жени. Здравната вноска остава 8 процента, запазва се в сила и съотношението на здравната вноска между работодател и работник 60 на 40, като минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се остава 420 лева.

Българинът плаща най-много от джоба си в аптеката, това което покрива здравната каса е в пъти по-малко отколкото в другите страни.

 

Останалите от предишни години собствени средства на касата от 59 милиона лева обаче предизвикаха спор в пленарната зала. 50 милиона от тях са от предвидения трансфер от 100 млн. лева от НЗОК към здравното министерство. Депутати от опозицията поискаха да се актуализира с тях бюджета на НЗОК за тази година или да се дадат за профилактика и диагностика догодина.
Чуха се гласове, че това не е бюджет, а бакалски тефтер. Аргументите не впечатлиха управляващото мнозинство, то отказа да разисква проблема и  не прие нито едно предложение на опозицията.  Бюджетът на НЗОК се хареса само на управляващите.
От финансирането на касата, от здравеопазването са недоволни и извън парламента. Например съсловните организации и пациентите.  Но не само те. Григор Димитров от Българската стопанска камара (БСК) коментира, че бизнесът (работодателите) и осигурените участват с 67% в бюджета на НЗОК, но въпреки това този бюджет не е минал през Националния съвет за тристранно сътрудничество, което е нарушение на Кодекса на труда. В бюджета на НЗОК има 3.5 млн. лева за НАП, която събира вноските и при лоша събираемост би трябвало да има санкции за приходната агенция. Но това не се случва.  Достатъчно е да припомним, че в момента има 1,7 млн. души, които са неосигурени, и броят им непрекъснато расте. „Държавата плаща средно по 19,20 лв. на всяко осигурено от нея лице, а бизнесът средно по 50 лева. Осигурени от бизнеса са 2,1 млн. души, а от държавата – 4.5 млн. души. В същото време 65% от разходите на НЗОК са за осигуряваните от държавата“, посочва Димитров. Проблемът е обаче, че от няколко години държавата внася в НЗОК 941 млн. лева за категориите, които тя осигурява като деца, пенсионери, инвалиди. През този период средният осигурителен доход се е увеличил с 40%, а средната пенсия с 30 на сто. Само че държавата не е актуализирала вноските си. „Министерството на финансите си позволява да подхвърля една сума, без да дава обяснение за нея. В НЗОК не се знае колко души пенсионери трябва да бъдат обслужени, колко деца. И се казва – оправяйте се с тези хора“, разясняват ситуацията от БСК.
Като обсъждаха бюджета за догодина, народните представители решиха, че НЗОК определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишен прогнозен план за обем дейност и стойност на разходите, разпределени по месеци. При необходимост планът се коригира от Надзорния съвет на касата на всяко тримесечие по предложения на управителя. Разпоредбата обаче е твърде спорна.  Никой не може да прогнозира от какво и колко ще са болните, за да се залага „обем дейности“. „Явно от ръководството на касата са се превърнали в екстрасенси и предварително знаят от какво ще боледуват хората през следващата година, и то по региони, за да определят лимит на клиничните пътеки“, коментираха депутати и обвиниха управляващите, че техните „галени деца“ са новите частни болници в София, а малките общински болници са „доведените деца“.
От Българския лекарски съюз са категорични: няма да подпишат Националния рамков договор (НРД) за следващата година и един от аргументите е точно този текст за обема дейности. Проблем е затварянето на малки болници, тихомълком са закрити вече десетина, вариантът те да се превърнат в спешни центрове или в клиники за долекуване не сработи. Трябва да се знае, че ако няма НРД, няма и механизъм, по който предвидените пари да бъдат усвоени. Лечебните заведения, сключили договор със здравната каса, ще трябва да представят годишен и периодични финансови отчети за изпълнението на дейностите, платени от НЗОК. Така пише в закона за бюджета на касата. Как ще се случи обаче, ако БЛС откаже да подпише рамковия договор за догодина? Оттам вече поискаха уволнението на управителя на НЗОК Пламен Цеков заради неспособността му да защити интересите на здравоосигурените български граждани.
Да припомним, към момента болниците имат дългове от 328 млн.лв., а в републиканския бюджет и в бюджета на НЗОК не са предвидени средства за покриването им. На обществото също не са представени разчети за реалните средства, които ще се изразходват за здравеопазване през 2013 година  И този бюджет на касата е изработен при липса на реформаторски подход в здравната система, което предполага висока степен на неефективност при разходване на средствата. Липсва и държавна политика и конкретни действия за намаляване на броя на здравнонеосигурените. Без реформи, без съгласие със съсловните и пациентските организации, без подписан Национален рамков договор, така ще започне 2013 г. за здравеопазването. А това означава: свит достъп до лечение, ново закриване на малки болници, миграция на лекари и сестри. По-малко и по-некачествени грижи за пациентите. Това можем да очакваме от бюджета за здраве догодина.

 

Д-р Димитър Ленков, главен секретар на БЛС: Цял випуск медици годишно емигрира в търсене на по-добра реализация

Димитър Ленков: Този мизерен бюджет обрича на закриване малки болници, а другите ще затънат в дългове.

 

Българският лекарски съюз не подписа Националния рамков договор за догодина в здравеопазването, защото не сме съгласни с парите, които се отпускат като бюджет на Националната здравноосигурителна каса и съответно разпределението им по пера. Увеличението е изключително малко. За следващата година се предвиждат 2, 7 млрд. лв. като бюджет на НЗОК. Ако трябва да направим разбивки по пера, за първична извънболнична помощ са 176 милиона лева, за специализирана извънболнична помощ 178 милиона лева, за болничната помощ 1, 253 млрд. лв., за медико-диагностична дейност 71 милиона лева. Крайно недостатъчно, като се има предвид намерението на Министерството на здравеопазването дейности, които до този момент са финансирани от бюджета на министерството да бъдат прехвърлени към бюджета на касата: ваксини, фондът „ин витро“, интензивни грижи, амбулаторно наблюдение на психиатрично болни… Това не дава възможност на българските лекари да получат подобаващото им се възнаграждение за висококвалифицирания си труд и те търсят по-добра реализация в чужбина.
Цифрите непрекъснато растат: преди три години бяха 350 човека, за миналата година са към 500, тази година се очаква да емигрират 600 лекари. А завършват около 600, т.е. може да се каже, че цял един випуск напуска България в търсене на по-добра реализация и по-добро обществено признание, ако щете. Защото българските лекари се наслушаха на обещания, на празни думи. На българските лекари им омръзна да бъдат мачкани, да бъдат бити и физически даже. На българските граждани продължава да им се говори, че здравеопазването у нас е безплатно. Само искам да кажа, че България е страната с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване – 4,1 на сто. По данни на Евростат средно 27-те страни на ЕС заделят 7,5%. Румъния например 6,2 процента.

 

Проф. Станислав Станилов: АТАКА иска прогресивeн подоходен данък “Здраве”

Бюджетът за здраве за 2013 г. е неолиберален, затова от него не може да се очаква да осигури необходимите средства за лекарства. Миналата година бяха вдигнати малко парите за здраве, но те винаги ще бъдат недостатъчни. Защото бюджетът се формира на базата на една уравновиловка, че всички трябва да плащат едни и същи здравни осигуровки. А пари могат да се съберат в касата само, ако здравните вноски имат прогресивно подоходен характер. Има и друг начин за осигуряване на средства – да бъде въведен данък „Здраве“, също прогресивно подоходен. Не се плащат здравни осигуровки, а направо се събират парите от този данък и се внасят в здравната каса, която ги разпределя. Всичко останало, което се приказва, е в рамките на този неолиберален бюджет.
Управляващите не слагат ударението върху главното в цените на лекарствата в България, цените, на които хората купуват от аптеките. И при тройната коалиция, и сега има пролука в закона, която може да се използва за образуване на много дълги вериги от аптеки, пазарът се монополизира и цените се вдигат произволно. Освен това има монополи и по вертикала. Въпреки някои законови мерки, производителите на лекарства могат да правят фирми за търговия на едро и след това да откриват аптечни вериги за търговия на дребно. То по принцип е забранено, но има пролуки, които го разрешават. Не е така в редица европейски държави, благоденстващи за разлика от нас. Например в Швеция  всички аптеки са държавни, частният аптекар наема държавна аптека и работи при условия поставени от държавата. В Германия един аптекар може да има най-много две аптеки, а при нас един има право на 4 аптеки и след това има и пролука в закона, през която той може да направи верига и да стане монополист. Това би трябвало да се пресече.

 

Само Сърбия е по-зле от нас в Европа

Сърбия е единствената държава, която се нарежда след нас по качество на здравеопазването в Европа. Това заяви д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация по повод неравенствата и различията в здравните системи на европейските държави. Според него основните проблеми в отделните държави са достъпът до терапия и качеството на здравните услуги, както и правата на пациентите.
Д-р Хасърджиев потвърди тезата, че страната ни отделя най-малкия процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Последни сме и при нивата на реимбурсация за повечето лекарства. По думите на председателя на пациентската организация, когато българинът влезе в аптеката, заплаща най-висок процент от джоба си спрямо гражданите в съседните страни.
Оказва се, че българите заплащат над 50% от парите за терапията си, докато в Дания например, гражданите имат годишен лимит на средствата, които доплащат, и той не трябва да надвишава 200 евро. В България за някои лекарства пациентите дават тази сума за един месец.