|

Парите за високи пенсии са в мината “Кремиковци”

България да използва ефективно подземните си богатства, вместо да ги раздава на чужденци, искат наши учени

Заприн  КАРАМИНОВ

Ако се експлоатира правилно от държавата, не от чужденци, „Кремиковци“ може да даде ресурс за повишаване на доходите, категорични са българските учени

В миналия брой разкрихме, че в хвостохранилището на поликомпонентното находище „Кремиковци“ е заровено съкровище за 19,1 млрд. лева във вид на неизвлечени полезни изкопаеми и метали! Това обяви за пръв път пред в. „Атака“ световноизвестният геолог проф. д-р Вълко Гергелчев. Експертът обаче обясни, че самото находище не се използва ефективно, понеже се добиват само два елемента от всичките налични. А то има ресурс да даде в републиканския бюджет парите за по-високи пенсии, например. „Кремиковци“ със своите 275,5 млн. тона рудно съдържание се отнася към групата на големите находища дори според американската класификация, като в рудата се съдържат и 6,2% манган, 18% барит ,0,14% мед и 0,40% олово.
Няма никакво съмнение в голямата икономическа ефективност от разработването на Кремиковското поликомпонентно находище, категоричен е проф. Гергелчев. Още повече, че при определянето на Кремиковския руден възел участва и Искърската златно-поликомпонентна рудна зона. Ако пък се потвърдят прогнозите за златното съдържание на находището от 1 грам на тон, то общата печалба от „Кремиковци“ далеч ще надхвърли прогнозираните до момента от екипа на Гергелчев 190 млрд. лева! За да се случи това обаче следва да се направи металогенно-прогнозна карта на рудния възел, ясен е проф. Гергелчев. И напомни, че такава карта е била предложена още през 1990 г. от неговия колектив в секция „Рудни полезни изкопаеми“ при Научноизследователския институт по полезни изкопаеми при Комитета по геология, но без резултат. Ако това беше прието, „Кремиковци“ нямаше да бъде разпродадено за 1 долар на Валентин Захариев. Припомняме, че това е най-успешната сделка на бизнесмена – придобиването на „Kремиковци“ АД за един долар. 7 години по-късно Захариев продаде комбината за над 100 милиона долара. През 1995 г. проф. Гергелчев е поискал да направи такава прогнозна карта в писмо до Валентин Захариев, но бизнесменът не е поискал да се осъществи идеята. Професорът добави, че прогнозите за наличието на злато в рудата на Кремиковци, което до момента не се добива, се основават на научни доказателства. Пример – освен на геолого-структурната позиция на находището, прогнозите за злато се базират и на установената от екипа му геохимична връзка между желязото и златото, потвърдена от канадския учен Бойл. Прогнозите за съществуването на злато в находището „Кремиковци“, което при едно бъдещо експлоатиране може да започне да се извлича, се базират и на факта, че във всички наши железорудни находища има злато поради връзката им с базалтоидния магматизъм. Според експерта ако беше изработена металогенно-прогнозна карта на печалбата от всички основни и допълнителни компонента в находището, щеше да се увеличи прогнозата за запасите на „Кремиковци“ и можеше да се докаже наличието на злато. Като пример той даде учени, участващи в екипа по разкриване на икономическата ефективност на „Кремиковци“ – геологът на рудника, днес ст.н.с. от БАН, Желязко Дамянов и главният обогатител инж. Димитър Стоянов. Инженерът е разработил прогнозна карта за хвоста на „Кремиковци“, от която става ясно какво е количеството на желязото и барита. „Аз не съм включил тяхната стойност в числото 19,1 млрд. лева, което означава, че в хвостохранилището са заровени повече пари“, обясни проф. Гергелчев.
Като огромна спънка един от най-добрите ни геолози коментира закриването на звената, които се занимаваха активно с тази наука. След т.нар. демократични промени през 1991 г. Комитетът по геология става Комитет по геология и минерални ресурси. Същият обаче беше закрит с постановление на МС №362 от 7.10.1997 г. по времето на Иван Костов. За негов правоприемник бе определено МОСВ. Така реално днес България няма никаква структура, която да се занимава с геология, държавата абдикира като цяло от този отрасъл. Днес Министерски съвет е върховният орган за управление на подземните богатства. Той одобрява разрешенията за търсене и/или проучване и предоставя концесии за добив по предложение на компетентни по Закона за подземните богатства държавни институции. Които по една или друга причина отиват основно в чужди фирми.
Според Гергелчев много съществен проблем при „Кремиковци“ е неправилното усвояване на находището. При активната експлоатация от 1963 г. до 1995 г. неправилно са добивани само желязо и барит. Истинската икономическа ефективност на „Кремиковци“ ще се постигне, когато започне добив на всички главни и второстепенни компоненти. Важно е и друго – ако се вземат всички елементи, в това число и оловото, няма да има никакво замърсяване, успокои проф. Гергелчев. По думите му в момента има такава японска технология, а и западноевропейска, които позволяват това да се случи. Дори със сегашната технология може да се добива олово, сребро, манган и мед.
Най-добре е обаче да се добиват всички елементи, в това число и златото, отсече експертът. Той обоснова искането си и с факта, че досега при добив до 2 млн. тона годишно предприятието е давало работа на 30 хил. работници. Ако се започне добив на всички елементи работните места може да се увеличат с нови 60 хиляди, изчисли Гергелчев.

 

Държавата да съживи сектора, зоват експерти

За канадците от „Юромакс Рисорсис“ България не е суверенна държава, а територия за сондажи и добив на злато.

Държавата да съживи рудодобива, призоваха български геолози, геофизици, минни инженери, сред които откриваме имената на проф. д-р Вълко Гергелчев, д-р Венелин Велев, д-р Детелин Дачев, инж. Христо Христов и др. Според тях във време на световна икономическа и финансова криза единственият бърз начин за справяне с бедността е скок в използването на стратегическите минерални ресурси на България. Територията на нашата страна е една от най-богатите в Европа на златно-сребърни ресурси, термо-минерални води и някои строителни, химически и индустриални суровини, чийто добив ще извади България от блатото на мизерията. За да се случи това обаче има поне едно задължително условие – да се създаде Национална геоложка служба – геолого-проучвателна агенция към Министерски съвет, която да обслужва няколко министерства, както е например в Румъния. Тук е мястото и на научна лаборатория по стратегическите ресурси, която да се занимава с прогнозиране и проучване.
Проф. Гергелчев обясни пред „Атака“, че вечното оправдание на управляващите – няма пари за държавен рудодобив, може да се избегне с използване на ценните метали в хвостохранилищата у нас. В отпадъчните руди на „Кремиковци“ има повече от 19 млрд. лева дори без да са включени желязото и баритът, а в хвоста на „Челопеч“, други 7 милиарда! „Канадски и австралийски акционери ми поискаха списък на няколко десетки хвостохранилища, почти всички съдържащи злато, сребро, платиноиди и редица други скъпоструващи компоненти. Интересно, защо на чужди фирми им е изгодно да добиват всички компоненти от остатъчните руди в хвостовете, а на България по незнайни причини това не е изгодно?“, риторично попита ученият. Следователно, според него, първо държавата трябва да се заеме с добива на останалите метали в хвостовете, най-големите сред които са Кремиковци, Кърджали, Рудозем, Медет, Асарел, Златоград, Мадан, Средногорци и други. С получените финансови постъпления ще могат да се увеличат пенсиите, при това съвсем законно и справедливо, защото в хвоста са парите на работещите преди десетилетия в тази индустрия българи, днес пенсионери, които имат най-голямо право на тези пари. За съжаление голяма част от средствата сега отиват незаконно в джоба на чуждестранни акционери, отсече проф. Вълко Гергелчев.

 

Даваме на канадци ново златно находище

Карта на откритото от наши учени находище край Трън, което геоложко откритие сега канадците си приписват. Така ще могат без проблеми да изкопаят златото.

 

Кабинетът на ГЕРБ ще удовлетвори исканията на поредната канадска компания да вади българско злато от земните недра, при това само на 80 км от София. Това стана ясно преди дни, когато канадският консорциум „Юромакс Рисорсис“ обяви, че бил открил „българския Клондайк“ край благоевградското с. Бабяк, намиращо се близо до Разлог и Якоруда. Чужденците се натъкнали на „значителни златни залежи“ в района. Жилата е била проучена в дълбочина от 500 до 1300 метра. Пробите от златната жила и останалите индустриални минерали са изпитани от сертифицирана лаборатория. Компанията има договор за концесия в региона, която покрива територия от 101 квадратни километра на 80 км от София. Канадската компания работи единствено в България, Македония и Сърбия, където притежава право да проучва залежи от злато и други основни метали. Припомняме, че точно преди година – през декември 2011 г., канадската компания „Евромакс Сървисиз“ поиска от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма регистриране на геоложко откритие на злато в района на Трън. Това съобщи Ивайло Илиев от дирекция „Природни ресурси и концесии“ в икономическото министерство. Регистриране на геоложко откритие на злато е поискала и фирма „Трейс Рисорсиз“, но за района на Ракитово, Пазарджишка област. И двете фирми са дъщерни компании на канадската „Юромакс Рисорсиз“. По предварителни данни край Ракитово имало 7 тона злато и 100 тона сребро, а край Трън само златото се оценява на около 100 тона. Проблемът е, че и на двете места не канадците са направили геоложкото откритие, регистрирано с лека ръка от кабинета на ГЕРБ. От години нашите учени са наясно, че и на двете места има злато. Проф. Гергелчев коментира, че специално за Ракитово той самият е дал доклад в БАН за наличието на злато. „Даже сътрудник от тази канадска компания ми призна, че в Ракитово работят по моите проучвания“, обясни експертът. А това пък означава, че чужденците не са направили геоложкото откритие и затова не могат да претендират за регистрация на търговско такова, което пък да им трасира пътя към концесия за добив.

 

Форум

Коментирай

3 коментара за “Парите за високи пенсии са в мината “Кремиковци””

  1. Християнин казва:

    Кога ще се потърси отговорност на бившият Премиер http://btvnews.bg/bulgaria/politika/kostov-se-zareche-da-tarsi-smetka-na-gerb.html който е сключил първите концесии,не в интерес на Родината ни,а сега нагло критикува и иска още власт?

  2. Геолог казва:

    Световноизвестният учен е толкова известен по света, че в която и да е търсачка, независимо от начина на изписването на името му на латиница, излизат не повече от 4 резултата. Всички са цитати на негови статии в други статии. Ей заради такива професорчета ни загина и науката, и добивната промишленост. Ако бяха толкова кадърни, всички предприятия щяха да са като Асарел и Елаците. А не сега да се чудим кой да плаща заплатите на миньорите.

Weboy