|

Партията на Касим Дал е новият троянски кон на Анкара

Демокрацията у нас се използва като параван за сепаратизма на турски партии

Димитър В. АВРАМОВ

Преди няколко дни отцепниците от ДПС  Касим Дал и Корман Исмаилов учредиха в София Народна партия „Свобода и достойнство“ – ново политическо изобретение на управляващите в Анкара неоосманисти и тяхната доморасла агентура. Жонглирането с демократични понятия всъщност е параван за сепаратизма срещу българската държава, който обслужва единствено имперските амбиции на Турция.

 

В нашата политическа менажерия се появи още едно образувание – Народна партия  „Свобода и достойнство“, чиито  идеолози и поръчители от Анкара и тяхната агентура у нас мътят от няколко години. Основни фигури в нея са отцепниците от ДПС  Корман Исмаилов и бившата дясна ръка на Ахмед Доган и негов сподвижник в нелегални  диверсионни организации преди 1989 г. -  Касим Дал. На учредителната конференция в София негова милост не пропусна да напомни за възродителния процес (интерпретиран със задължителната доза лицемерие и бягство от истината) и обяви прозрението си, че България не била еднонационална, защото  нацията ни  е мултиетническа. Ето защо в партията му можели да членуват хора с различен произход, включително цигани,  евреи и дори  помаци, определяни от Високата порта като „родопски турци“. Така преповтори диктуваната от югоизток теза на доскорошния си началник Доган, че у нас живеели „несъвместими една с друга общности“, което логично води до автономизирането на т. нар. смесени райони. В нормалните страни това се нарича сепаратизъм и се наказва като престъпление срещу държавата, но ние не попадаме в тази категория, след като позволихме турската пета колона в продължение на 22 години да постави под свой контрол цели области – от Кърджали до Лудогорието и Североизтока.
Новоизлюпената партия щяла да бъде общонационална, обявиха шумно създателите й, ползвайки прозрачната мимикрия като параван за истинските си цели – добре познат прийом и на ДПС, привличайки в редовете си неколцина мекерета и наследници на ибрикчията Кирияк Стефчов. В същото време гостите от чужбина бяха подбрани селективно- поклонници на Аллаха от Косово, Македония и Черна гора, делегация от Турция начело с Халюк Кепек – главен секретар на управляващата Партия на справедливостта и развитието, който прочете и знаменателно за внимателните наблюдатели послание от премиера Реджеп Ердоган. В залата се кипреха и някои други „забележителни“ персони: известната със слабостта си към исляма и Високата порта Антонина Желязкова, лидерката на провалилата се „царска“ партия НДСВ – Христина Христова, и бившият председател на НС Огнян Герджиков, който в тогавашното си качество обичаше да почива с една дузина свои роднини и приятели на турския курорт „Индже кум“ (Ситен пясък) на разноските на депутати от Меджлиса.
Височайшето присъствие от югоизток бе достатъчно ясен знак, че бащите на новата формация са в Анкара. Тя бе зачената преди няколко години, когато дълго прикриваните междуособни войни в ДПС избиха в открита конфронтация и размяна на нелицеприятни епитети. Преди последните президентски и местни избори някои градове бяха залети с агитационни материали срещу  велможите на ДПС. Дружката на Доган бе анатемосана като „човешко бедствие“, депутатът Хасан Хаджихасан бе „Мухата Це-це“, Йордан Цонев – „мишок“, а колегата му Али Осман Имамов не представлявал „никого, освен себе си“… Пред екраните се появи и Касим Дал, за да ни каже всеизвестни истини: че са създали „едно зло“ (ДПС), че лидерите му са корумпирани, държат се като феодали  и се отнасят към хората като с „крепостни селяни“… Че дори са фабрикували своеобразна имунна система  „за онези, които злоупотребяват с властта“… Накрая съжали, че през последните двадесет и няколко години напразно е митологизирал Доган.
Всичко това е вярно, но „разкаянието“ на Дал бе твърде закъсняло и достатъчно неискрено, защото през тези години той бе съучастник на лидера си и другите му приближени в ерозирането,  разграбването и шпионирането  на българската държава в полза на югоизточната ни съседка.. Да припомняме ли неговото участие с Доган в т. нар. Турско национално-освободително движение (ТНОДБ) преди 1989 г. – подривно -диверсионна организация, пряко ръководена от специалните служби на Анкара. Не бяха ли те заедно, когато се кланяха пред паметника на безкрупулните убийци на жени и деца край Буново, обявени от ДПС за „турски герои“?… Пак той и компания изпълняваха послушно директивите на Високата порта за турцизиране на българомохамеданите и масираното нахлуване на исляма у нас, който вече маркира половината от територията на страната.
Доган и цялата му кохорта добре осребриха предателствата си срещу нашата държава, но се оказаха достатъчно компрометирани пред обществото и станаха вече неудобни за имперската стратегия на Турция. Тя се нуждаеше от рокада на фигурите и от нов политически инструмент за въздействие върху политиката на България. Така Дал се оказа фаворит на управляващите неоосманисти в Анкара и на нейните специални служби, с чиито представители неведнъж си уреждаше тайни срещи у нас и край Босфора. Последваха няколко симптоматични визити на високопоставени персони от югоизток. Бившият външен министър, а сега президент – Абдула Гюл, организира  нерегламентирана по дипломатически път среща в Кърджали с лидерите на ДПС, без участието на Доган. При посещението си у нас през октомври 2010 г. премиерът Ердоган  предпочете една забулена в мъгла среща с Касим Дал, а на въпрос защо е пренебрегнал Доган отговорът бе смехотворен: не му достигнало „технологично време“. В следващите месеци на новия фаворит целенасочено бяха организирани още няколко срещи отвъд Босфора – с президента,  премиера и председателя на Меджлиса,  с изселнически организации в Измир и Бурса. Състоя се и полуконспиративната  среща на Бойко Борисов с Ердоган в правителствената резиденция „Долмабахче“ – там бе и Дал по изричната покана на домакина. А като израз на особено благоволение,  приблизително по същото време той бе и на погребението на майката на турския министър-председател.
При тези визити несъмнено са обсъждани подробностите около създаването на формацията „Свобода и достойнство“ на Касим Дал и Корман Исмаилов и евентуалното й бъдещо коалиране с ГЕРБ,  чиято  туркофилска политика става все по-слугинска и безразсъдна. Прочее Бойко Борисов също не пропусна да приветства създаването й, като се надявал „тя да бъде поредната партия, която да помага за демократичното развитие на България“. Само че късогледите политически слепци на „Дондуков“ 1 и 2 в София няма как ( а и не искат) да проумеят, че демокрацията не означава загуба на суверенитет, покровителство над сепаратизма и срив на държавността – неизбежна последица от съществуването на турски националистически партии като ДПС и новото  политическо изобретение на стратезите в Анкара и техните послушници у нас.