|

Плевнелиев направи слугински поклон пред Турция и унизи България

Националният нихилизъм стана политика на управляващите в София

Димитър В. АВРАМОВ

Васалната визита на президента Плевнелиев в Турция започна с добре репетирания от него поздрав към почетната рота „Мархаба аскер!“

Фамозното официално посещение на президента Росен Плевнелиев в Турция приключи с гръмки обещания за общото ни „светло“ бъдеще с държавата на новите османлии. Воаяжът му ни напомни за една отличителна черта на нашия набеден политически „елит“ – нихилизмът, освен съпътстващите го по правило войнстваща  глупост,  некомпетентност и васален манталитет. Нихилизмът се култивира дълго и в последните двайсетина години се персонализира в разни овластени недоразумения, въжеиграчи, брутални келепирджии и дори гангстери по етажите на управлението. Резултатът е вулгарно денационализиране в поведението и в мисленето (доколкото го има) на онези, които  нашият сбъркан до абсурд модел слага в ръцете им кормилото на опосканата ни държава.
При срещите си отвъд Босфора сегашният ни държавен глава успя единствено в едно: да внесе свой принос в  нихилизма и в нарастващото неуважение на обществото ни спрямо институциите и техните злополучни представители. На работен обяд с турски компании, по време на разговорите си с управляващите в Анкара, или на брифинг с журналисти, чувахме една и съща смехотворна словесност, която по своето слугинско усърдие да се хареса на домакините би засрамила и евнусите в султанските хареми. От нея разбираме, че Турция била „глобална икономическа сила“ и всички се съобразявали с нея, ние – също. Между двете страни имало „изключителна добронамереност, добросъседство и доверие“, прехласва се Плевнелиев и това било сигнал за бизнеса. През март догодина се подготвял голям форум за „директно свързване“ на българските и турските фирми“. Компаниите „Тюрксел“ и „Тюрк Телеком“ искали да вложат сериозни инвестиции у нас и „нашето правителството и институциите със сигурност се радват на този факт“ …Какво от това, че  национална ни сигурност може да бъде застрашена, ако Анкара сложи ръка върху такава система като телекомуникациите…
Но това са подробности за изпадналия в сервилна еуфоричност обитател на „Дондуков“2 в София. Трябвало „да се кооперираме в енергетиката, инфраструктурата, строителството, земеделието, производството на храни, туризма. Искаме интеграция и свързаност“… Така гостът повтори почти дословно част от агресивната неоосманска доктрина  на тандема Ердоган- Давутоглу за пълно икономическо интегриране на бившите вилаети под скиптъра на Високата порта с идеята да бъде реанимирана империята на султаните. Потенциалът е огромен, говори пламенно злощастният ни държавен глава и със словесно-мисловната стилистика на бивш комсомолски секретар уверява тамошните си слушатели, че имаме „голям успех в износа. Имаме индустриална зона, страната ни е индустриална сила, с индустриална култура…Имаме план и нови политики, знаем какво търсим, искам да видя нови фабрики  у нас, в тази връзка много силно отеква дългосрочната визия на България“ (!? – б. Д. А.)…
После разбираме, че изграждането  на високоскоростна железница между двете страни било за нас „въпрос на чест и отговорност към Европа и пред света“. Енергийното сътрудничество – също, и не само България, но и цяла Европа била благодарна на Анкара, че „тя работи за диверсификацията на източниците и трасетата на континента“… И, разбира се, поласкан от тези неспирни вероподанни метани, президентът Абдула Гюл, отвърна, че ако страната ни изпитва нужда от енергийни източници, те нямало да останат безучастни… Сигурно е така – след като турско-американската агентура у нас прави всичко възможно , за да блокира строежа на АЕЦ „Белене“, югоизточната ни съседка ще строи три атомни централи, за да ни натика утре в своя енергиен капан…

„Диалогът“ между Бойко Борисов и държавния глава е илюстрация на възродените у нас Байганювски политически нрави.

 

Президентът Плевнелиев  изненадващо се изживя и като богослов и едва ли не пълномощник на папата и вселенския патриарх, обявявайки се за обединение на европейските църкви „в едно общо семейство“. Не стана ясно как ще обедини православието, католицизма, протестанството и отделни течения в християнството, но пък чухме още едно негово прозрение: религиите на Балканите трябвало да се съберат, християни и мюсюлмани -също, и да работят за интеграция, защото „не само България и Турция, но и светът е малък… Трябва да бъдем достойни, единни, силни“( Велики Боже! – б. Д.А.)…
Всичко това явно не бе достатъчно и гостът даде воля на отчайващата си некомпетентност и политическо късогледство ( има по-точно определение, но ще го пропусна) и пред излизащия на английски „Хюриет дейли нюз“. Турция има страхотна визия, от която ние се възхищаваме, и България била нейна врата към Европа,  заяви със сервилно умиление негова милост. Тя работела не само за благоденствието на своя народ, а полагала усилия „да заеме място в търговията на кръстопътя между Азия и Запада. Нейният успех бил важен за нас, „ако икономиката й става по-богата, същите процеси ще настъпят и в България“…Целта на Плевнелиев се оказа „да работи за Балкани без граници“, затова правителството строяло мостове и магистрали, за да се …“свържем със съседите не само физически, но и културно“. Така сме щели да свържем „и икономиките си, и регионите, и визиите си“. Трябвало да паднат всякакви ограничения ( включително и визовите) и те да бъдат заместени от пълна интеграция, за която работели и… турските сериали, излъчвани от някои наши т. нар. национални телевизии. София дори се канела да постави някои „добри идеи“ в европейския дневен ред, които ще са от полза и за югоизточната ни съседка. Заключителен акорд на цялото това скудоумие сложи безумното съждение на президента, че Турция е „мека сила в световен мащаб и няма неоосманска политика“… Дори цитира нелепо Мустафа Кемал Ататюрк: „Модернизирай, отвори се към света и не просто следвай, а води!“… Само че забрави ( или може би не знае) , че  политиката на първия републикански президент на Турция е била асимилаторска, жестока до варварство към нетурските народности и експанзионистична спрямо България.
По същото време докато Плевнелиев се упражняваше в слугинско словоблудство,  някои западни медии се надпреварваха да сипят укори към управлението на Реджеп Ердоган, а „Ди велт“ цитира едно от последните му изявления: „Ние сме движени от духа, създаден от империята на османците и трябва да бъдем там, където са били нашите предци“…Дори призовавал младежите да следват примера на османските военни победи срещу християнските държави. Освен това налагал цензура и бил готов да накаже продуцентите на сериала „Великолепния век“, защото не представял по подобаващ начин победите на сатрапа султан Сюлейман Първи. По този повод „Ди велт“ напомня , че далечният му наследник на трона Абдул Хамид имал неестествено голям нос и затова заповядал думата „нос“ да не се появява във вестниците. В същия дух медията иронично посъветва турския премиер “ да се вгледа по-критично в собствения си орган за обоняние“…
Целият този срамен, унизителен за България политически водевил сега ни се натрапва едва ли не като дипломатически успех. И няма защо да търсим корените на националния нихилизъм в историята. През последните 23 години след криминалния преход той избуя до критична за нашата държавност степен, намести се удобно по властовите етажи и ни  напомня думите на един мъдър човек, казани преди доста години: „Проклятието за България  е, че в тежки за нея моменти, много рядко на управленското кормило са заставали истински държавници и политици“…

 

Неоосманизмът е официална доктрина на Анкара

Докато президентът Росен Плевнелиев сипе сервилни възхвали за Турция и демонстрира пълна некомпетентност за нейната неоосманската политика, Анкара години наред изпълнява добре разработена стратегия в тази посока. За ограмотяването на българския държавен глава ще цитираме отделни пасажи от изявленията на идеологът й – външният министър Ахмет Давутоглу:
- „Как Турция гледа на Балканите? Ние искаме нов Балкански регион, базиран върху икономическата взаимозависимост и сътрудничество, интеграция, куртурна хармония и толерантност. Такива бяха  Османските Балкани. Ние ще възстановим този Балкан, защото османските векове на Балканите бяха история на успеха…. Kаквото и да става  в този регион, или в Кавказ и Близкия изток, то е наш проблем. То е част от нашата външна политика, тя ще наложи ред в тези региони, ще ги реинтегрира и както по времето на Османската империя ще ги превърне в център на световната политика…В Анкара очертах един кръг с радиус 1000 км около моя офис. В него попаднаха 23 страни. Всички те са наши роднини и чакат нещо от нас. Ако начертая кръг с радиус 3000 км, в него влизат 72 страни, към които имаме стратегически, т. е. исторически дълг“.
-“Не трябва да се забравя, че съдбата на Османската империя бе предначертана на Балканите. Турция не може да бъде влиятелна нито в постигането на регионалните баланси, нито в общите международни отношения, ако не е в състояние да изгради зони на влияние в този регион“.
- „Турция повече няма да чака  да бъде поканена на световната политическа маса, няма да стои в периферията и сама ще определя кой да бъде поканен на нея и на кой стол да седне. Ако ще се гради нов световен ред, основният камък ще бъде положен от Турция“.

 

Кабинетът на Ердоган е “лидер” по репресии срещу инакомислещите

Неуместно ухиленият ( с повод и без повод) български президент не пропусна да демонстрира слугинския си манталитет и пред министър-председателя Ердоган.

 

Овластеното лоби на Анкара у нас се прави на глухо и сляпо, когато авторитетни учени и правозащитни организации ( включително и в Турция) говорят, че правителството на Реджеп Ердоган се превръща в репресивна хунта и рекламираните от него „демократични реформи“ всъщност са прозрачна политическа козметика. Под ударите й попадат всички инакомислещи, без значение какво място заемат в обществената йерархия – учени, писатели, журналисти, депутати, правозащитници, магистрати. Забраняват се неудобни за управляващите организации – като Партията на демократичното общество, а нейните представители в парламента са подложени на различни гонения и наказателно преследване. Кабинетът и неговите поддръжници в Меджлиса приеха преди време специален закон (5271), който погазва грубо свободите и правата на гражданите. Не много отдавна едно изследване на Националния съюз на адвокатските колегии показа ужасяваща картина: за няколко години в следствените арести са задържани над 350 хиляди човека, без предявено обвинение и по правило – подлагани на инквизиции и различни издевателства. Не е случайно, че вече няколко пъти хиляди политически затворници обявяваха гладни стачки, продължили с месеци. Турция се оказа и своеобразен лидер в Европа по подадени жалби  в Международния съд по правата на човека в Страсбург (над 12 хиляди) и в последните години бе принудена да изплати обезщетения от 100 милиона долара на пострадалите от нейното репресивно законодателство и политика.