|

Разпадът на турската държава започва от Кюрдистан

България става съучастник на Турция в мръсна война срещу Сирия

Димитър В. АВРАМОВ

Вече 28 години кюрдските партизани нанасят тежки удари на огромната турска армия.

 

Шумно прокламираната (и твърде коварна) доктрина на турския премиер Ердоган и неговия външен министър Давутоглу за „Нулеви проблеми със съседите“ се извъртя на 180 градуса и показа истинската си същност – да обслужва единствено турските великодържавни интереси. Тя се прояви спрямо Дамаск в момента, в който президентът Башар Асад даде неофициална автономия на северните райони, а по същото време бе създадена и  коалиция (Върховен комитет) между сирийските кюрди и сънародниците им в административно самостоятелната област Северен Ирак с лидер Масуд Барзани. Споразумението между тях за „съвместно управление“ бе подписано на 11 юли и перспективата да се появи независима кюрдска държава взриви спокойствието на Високата порта, която освен това съзнава, че ефектът на доминото може да се задейства и в нейните югоизточни региони. Там сблъсъците на огромната й армия  с партизанските съединения на ПКК не секват вече 28 години и пращат по дяволите

илюзията на турските генерали и техните политически съучастници

че могат да поставят многомилионния кюрдски народ на колене с насилия. Въпреки убийствената цензура, някои  медии тиражираха мнението на редица общественици и специалисти. Изтъкнатият учен Ихсан Дагъ запита далеч не реторично: “ Турция трябва да изясни най-сетне позицията си по проблема, вместо да изпраща противоречиви сигнали: готова ли е за кюрдска държава, която е мечта на много хора?… Погледнете и вижте, че първата независима кюрдска държава изниква на неочаквано място – в Сирия“… А дипломатът от кариерата и шеф на Центъра за изследване на икономиката и външната политика – Шинан Юлген, признава: „Кюрдската работническа партия (ПКК) стана фактор в начина на мислене на Анкара“…
Анкара съсредоточава бойни части на границата със Сирия, подготвяйки се за поредна агресия срещу суверенна държава.

 

Уви, управляващите там неоосманисти не могат да се освободят от параноичното си разбиране, че конфликтът може да се потуши с военни средства. Само през тази година те са провели около 1000 бойни операции срещу партизаните без съществен успех, но с трагични резултати – над двеста загинали служители по сигурността и войници, много повече са ранените. Не помагат нито бронираните армади от танкове, нито ескадрилите от хеликоптери и яростните бомбардировки с модерните Ф-16, чиито

жертви обикновено се
оказват мирните жители на кюрдски села

отсам и отвъд границата със Северен Ирак. А през юли турски войски влязоха и на сирийска територия, на около 100 км от икономическата столица Халеп, и тази инвазия „странно“ съвпадна с атаките на опозиционните сили и чужди наемници срещу града. Прочее няма нищо странно – каналите за контрабандно снабдяване на т. нар. Сирийска свободна армия (в която участват  отряди на Ал Каида и всякакви главорези) минават през турска територия и се контролират от специалните служби на Анкара със съдействието на ислямските фундаменталисти от „Мюсюлмански братя“.
Следващият ход на Високата порта бе да инспирира напрежение с Дамаск и да търси подходящ претекст да нахлуе на чужда територия, разчитайки на подкрепа от НАТО. Не бе случаен и скандалът със сваления неотдавна турски самолет Ф-4Е , чиято мисия, според информирани, била да изпробва ефективността на сирийската противовъздушна отбрана. Последва и трагичният инцидент със снаряд, който уби няколко човека близо до границата и за случая автоматично бе обвинен режимът на Асад.Чуха се обаче и гласове, че това е провокация на опозиционните сили, дирижирана от Анкара и напълно в тон с провежданата от нея стратегия на напрежението. По-късно тя обяви повишена готовност на своята армия и започна масирано прехвърляне на бойни части, съпроводено с поредното войнствено изявление на Ердоган, който изплю камъчето : „Ние няма да толерираме съюз на (гравитиращата около ПКК – б. Д.А.) сирийска Партия на демократическия съюз и тамошната кюрдска опозиция. Ако е нужно, ще предприемем и военна операция“. Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън пък не пропусна да подкрепи стратегическия си съюзник и наперено заплаши, че те нямало „да позволят Сирия да се превърне в база на ПКК“… По късно турският премиер поиска от НАТО да му предостави още противоракетни комплекси „Пейтриът“, мотивирайки се лицемерно със нарастваща заплаха от Дамаск. И дори около границата да бъде създадена зона забранена за полети. „Ние имаме право да се снабдяваме с всякакъв тип оръжия, за да се защитим от сирийската опасност“, допълни го в същия стил президентът Абдула Гюл. Всъщност това бе

перфиден опит управляващите в Анкара
да въвлекат алианса

в своята геополитическа игра, да предизвикат намесата му за свалянето на режима на Башар Асад и в крайна сметка да бъде елиминирана всяка възможност за създаване на независима кюрдска държава – с цената на ново кръвопролитие и опасността от широкомащабна война в региона.
Междувременно отговорът на Мурад Карайълан, лидер на ПКК, бе незабавен и достатъчно ясен за ястребите в нашата югоизточна съседка: „Ако Турция нападне сирийските кюрди и създадените от тях институции, трябва да очаква от нас  много жестоки мерки  на нейната територия“… Последва и реакция от Москва срещу желанието на Анкара да милитаризира границата и да се впусне в авантюра с непредвидими последици. „Това е  тревожен сигнал, заяви официалният говорител на руското външно министерство Александър Лукашевич. Нашият съвет към турските колеги е да използват своя потенциал и влияние върху сирийската опозиция, за да може по-скоро да започне диалог между враждуващите сили, а не да се показват мускули и ситуацията да се тика в опасно русло“. Подобна бе и позицията на руския заместник – външен министър  Сергей Рибаков: “ Мисия на НАТО в региона ще доведе до ескалация на конфликта и трябва да се търси политическо решение“… Онези, които стоят зад самонадеяните закани на Ердоган и компания, би трябвало да разчетат и посланието на Лихдар Брахими, представител на ООН за невралгичния регион:“ Кризата в Сирия рискува да експлодира навън – в Израел, Турция, Ливан. Страната може да се превърне в следваща Сомалия, където свързани с Ал Каида бойци и военачалници воюват срещу режима“…
В цялата тази опасна геополитическа вихрушка се намеси и българското правителство чрез комично самонадеяният външен министър Николай Младенов. Преди време ( не без инструкциите на Вашингтон) той покани у нас представители на т. нар. сирийска опозиция. После подкрепи нейното крехко, подкрепено с финикийски знаци и оръжие, обединение на срещата в катарската столица Доха. Междувременно

анемичният ни държавен бюджет отдели 51 милиона лева

за военни мисии зад граница, започна и подготовката на два батальона за евентуалното им участие в агресия на НАТО срещу уж суверенна Сирия. Така България може да се окаже  съучастник на Турция в една мръсна война, зад която стоят имперските амбиции на управляващите в Анкара неоосманисти и жандармският рефлекс на САЩ, обявили преди време целият свят за зона на техните жизнени интереси.

 

Кюрдите искат самостоятелни административни области

Атаките на турски бойни хеликоптери срещу бази на кюрдските партизани често завършват по този начин.

 

През последните години заплахата от териториален разпад на турската държава се засилва, ако съдим по случващото се в югоизточните райони на страната. Десетилетната (политическа и въоръжена) съпротива на кюрдския народ в защита на своята национална идентичност и човешки права става непреодолим фактор срещу асимилаторската и репресивна политика на официална Анкара. Показателен сигнал за това бе и организираният бойкот на учебната година преди време, организиран от Партията на мира и демокрацията – наследник на забранената от властите Партия на демократичното общество. По същото време конгресът на ПМД прие „Модел за обявяване на автономия на Турски Кюрдистан“, който включва програми в различни области – икономика, политика, екология, правосъдие, сигурност, администрация, култура, дипломация. Документът предвижда на територията на страната да бъдат обособени около 25 самостоятелни кюрдски административни области със собствен флаг, управлявани от местни парламенти. В тях ще бъдат възстановени кюрдските имена на улици и селища и по същество – цялата нетурска топонимия. Освен това е разработен и проект за кюрдска конституция, в която отсъства член 66 от сегашния основен закон на югоизточната ни съседка, според който всеки неин гражданин, независимо от произхода му, е обявен за турчин.
Управляващите  неоосманисти в Анкара нарекоха всичко това за „покушение срещу държавата“ и политиката на репресии продължи с нова сила. По този повод генералният секретар на ПМД Селяхаттин Демирташ заяви, че правителството на Ердоган,  „не е в час“, и че „нищо не може да спре справедливите и легитимни искания на кюрдския народ“.

 

Репресиите са норма в политиката на Ердоган

Жертви на масираните турски бомбардировки обикновено са мирни жители на кюрдски села отсам и отвъд границата със Северен Ирак.

 

Правителството на Реджеп Ердоган става все по-нервно, съзнавайки, че опитите му за тотален контрол върху обществото се провалят. Репресиите срещу неудобните ескалират, в момента над 8000 студенти, журналисти, политици и активисти на кюрдското движение за защита на човешките права, включително и трима депутати, се намират в затвора. Сто журналисти са зад решетките, само защото работят в критични към кабинета медии или пък членуват в Съюза на кюрдските общини – това е достатъчно, за да ги обявят за терористи. Според генералният секретар на турската медийна асоциация Дениз Ергюрел „колегите в страната, които пишат по кюрдския въпрос, рискуват много“. Показателен пример е и случилото се с групата „Доган яйън“, издател и на високотиражния вестник „Хюриет“. Няколко години тя не пести критиките си към ислямисткото правителство и бе наказана с добре нагласена данъчна ревизия, след която трябваше да заплати 2,2 милиарда евро. В резултат собственикът Айдън Доган обяви, че се отказва от медийния бизнес.
През тази година стотици политически затворници и 6 кюрдски политици, обявиха гладна стачка, продължила 68 дни. Тя бе подкрепена от огромна демонстрация в Диарбекир, посрещната от властите със сълзотворен газ и ареста на десетки хора. В същото време стана известно, че само през миналата година в затворите  са изпратени 2 600 деца и юноши. Те са обвинени в тероризъм,  защото са хвърлили камък по време на протести, или са присъствали на погребението на някои член на ПКК. За около 4 години  съдилищата са осъдили 4000 деца на възраст между 12 и 17 г. Изтезанията и гаврите са обичайно явление, хиляди кюрди сред мирното население са обявени за безследно изчезнали, в Югоизточна Турция постоянно се разкриват масови гробове. Междувременно тамошната Темида поиска 55 години затвор за известната правозащитничка Лейла Зана, независим депутат в Меджлиса, избрана с подкрепата на Партията на мира и демокрацията. През 1995 г. тя бе номинирана за Нобелова награда, а заедно с това получи и най-високото отличие на Европейския парламент – наградата „Сахаров“.