|

Рождество Христово е начало в духовната история

Да си подаряваме подаръци на Коледа е западна традиция

Диана ТОДОРОВА

Рождество Христово е един от най-големите църковни празници в християнския свят, на който честваме рождението на Сина Божий Иисус Христос. Рождество е не само граница във времето, то е празник и начало в духовната история на човечеството.
В православната традиция Рождество Христово е предшествано от 40-дневен Рождественски пост – от 15 ноември до 24 декември. В навечерието на Рождество се отслужват Царски часове. Всенощното бдение започва с Велико повечерие, по време на което се изпява пророческата песен „Яко с нами Бог“.
Бъдни вечер – денят преди същинския празник, преминава в строг пост. Това е и традицията, която най-много българи спазват до ден днешен. Останалите обичаи започват да се видоизменят с времето, а Коледа добива все по-комерсиален вид – окичени витрини, скъпи дрънкулки и медиен смут около пазаруването. С една дума – показност. Днес хората свързват Рождество Христово най-вече с богатата трапеза, скъпите подаръци, разпускането по заведения и повечето почивни дни, които се събират. Все по-малко от нас се замислят за истинската същност на празника. Определението за Коледа днес е семеен празник, на който си пожелаваме повече здраве и щастие и на който ядем до пръсване, сякаш утре ще останем гладни… Като че ли

Коледа се е превърнала в пиршество

някъде там губим най-изконното, на което традицията ни учи. А именно християнското у себе си и бляна утре да бъдем малко по-добри.
Но на такива светли празници хората забравят за истински важните неща в живота. Уж спазваме някакви обичаи, но те стигат до постните гозби на Бъдни вечер, а в някои семейства дори тази част липсва. За повечето от нас същността на Коледа е раздаването на подаръците. Но по нашите земи подаръците между близки и приятели като коледна практика са нововъведение. Те до съвсем скоро не са били включени в коледната традиция, а не са били и част от българското народно празнуване. C Коледа са били свързани някои подаръчни практики, като даровете от влъхвите на младенеца – злато, тамян и миро (символ на земна и свещеническа власт и на възкресение). Да си подаряваме подаръци на Рождество е западна традиция. И дядо Коледа – също. Интересно е как най-познатите ни неща за най-светлия християнски празник са заимствани от Запада.
Всеки си представя Дядо Коледа като дебел, усмихнат червендалест старец с бяла брада, облечен с червени дрехи в комплект с всичките му еленчета, джуджета и щуротии. Легендата разказва, че Дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия. Първообразът на „съвременния“ белобрад старец е създаден от зъболекаря Клемент Кларк Мур през 1822 г. в поемата „Разказ за посещението на свети Николай“. През 1931 г., Хадон Сандблом – художник по рекламата на Кока Кола, започва да работи върху кампанията „Санта Клаус също пие кока кола“. И изведнъж се получава така, че тази компания е създателката на Дядо Коледа, който всички ние познаваме и чийто образ е навсякъде по празниците.
Търговците отдавна са превърнали легендата за Добрия старец в машина за пари. И понеже сме консуматорско общество, всяка година магазините спекулират с коледната измама, наричана световна традиция. Затова накъдето и да се обърнем, от октомври месец още виждаме само дядо коледовци, чуваме едни и същи празнични песнички, а огромни надуваеми еленчета и надписи за коледни разпродажби, ни приканват да купуваме.

Традицията може
да бъде толкова
измамна

Уж установена от незапомнени времена, изпитана от времето мъдрост, а всъщност е безсмислена практика, чиито първоначални основания отдавна сме забравили, или пък тактично ни обработват, за да мислим по определен начин. Кои са те? Големите световни компании, разбира се, които имат сметка ние да купуваме все повече и повече. И тогава празникът се превръща в пошлост. Да празнуваме истински, да празнуваме с душите си, скъпи съотечественици, и нека празникът на православието озари България.

 

Благотворителността е най-удобната реклама

Както всичко останало, така и благотворителността започва да добива показност. Тези, които помагат около Коледа, правят реклама на самите себе си, защото за повечето „благодетели“ най-важната цел е добрите им деяния да бъдат показани на широката общественост. Най-често движещият мотив на състрадалците е да бъдат видени, чути и признати.
Интересно е как благотворителността гравитира около най-светлия християнски празник. Може би се разчита, че тогава хората са завладени от коледния дух и биха се възхитили на всеки, който покаже доза състрадателност. Така започва да се спекулира с „коледните чудеса“ и „нека да дарим поне миг щастие на сираците и бездомните“. Това е най-удобният момент някои хора да се изтъкнат. Но, който иска наистина да дари от сърце, няма да търси цялата тази публичност, овации и благодарности. Този човек ще остане доволен единствено от това, че е помогнал на някого! Пък нека това да стане и на Коледа.