|

Учени искат нови закони да бранят подземните богатства

Експертите посочиха далаверите на концесионерите, даващи основание за разваляне на грабителските договори

Заприн КАРАМИНОВ

В момента голяма част от златодобива е в ръцете на чужденци, което трябва да се спре със закон, настояват експертите.

Екип от четирима български учени поискаха да бъдат приети нови закони, които да опазят българските подземни богатства от посегателствата на чужди корпорации. „Върховният закон в България – Конституцията, недвусмислено казва в чл. 18. (1) „Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост“. Въпреки това за голямо съжаление силно деформираната законова и подзаконова база у нас през последните десетилетия даде възможност за недопустими нарушения, граничещи с извращения в механизмите за реализация на тази конституционно обезпечена държавна собственост в интерес на българския народ“. Цитатът е извадка от сигнал на проф. дгн Вълко Гергелчев, д-р Венелин Велев, д-р Детелин Дачев и д-р Петър Петров относно стратегическите и другите минерални ресурси, много важни за решаване на икономическата криза в България.

Сигналът е  изпратен до българските институции, президента и премиера

с цел да събуди държавническото отношение по проблема с експлоатацията на  подземните ни богатства отстрана на чужденци и наши олигарси. Учените припомнят, че овластени и икономически силни личности си позволяват да се разпореждат с природните минерални богатства и с крайбрежната плажна ивица като с частна собственост. Особено тревожно е положението със стратегическите минерални ресурси, които е недопустимо да бъдат предоставяни за експлоатация и даже за износ на чуждестранни инвеститори. От друга страна българските инвеститори не разрешават търсещо-проучвателните работи, но ползват информацията от предишните геоложки проучвания, алармират българските учени. Като типичен пример за неразумна експлоатация са златорудните находища. Нещо повече, пишат експертите, дори добивът и износът на златото от българските находища може да се квалифицира като огромно престъпление спрямо целокупния български народ.

Според екипа, подал сигнала, основните нарушения на правилата са следните:
1. Експлоатационните работи в находището „Челопеч“ и бъдещите в „Хан Крум“ (Ада тепе), Крумовград се реализират без цялостни и годишни технически проекти, с което грубо се нарушава чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ).
2. Няма предвидени хоризонтални и вертикални минни изработки, което занижава средните дебелини и златните съдържания. Затова ние настояваме да не се разрешават концесии за търсене само със сондажи, защото прогнозират по-малки запаси.
3. При изключване на златото от други съпътстващи медните оловно-цинкови, живачни и други руди, то съдържанието на злато се увеличава от 2,2 г/тон на 4-4,7 г/тон при елиминиране на по-бедните на злато руди и така силно намаляват изчислените запаси от 34 на 20 млн. тона или ограбване само на най-богатите руди.
4. Да се потърси съдебна отговорност за недекларираните доходи от нефлотираните други основни елементи (цинк, олово, живак, сяра, германий) и допълнителни компоненти (сребро, галий, индий, талий и много други), като за „Челопеч“ за 2010 г. печалбата е 1 млрд. 154 млн. лева, а за България са дадени само 6,6 млн. лева, т.е. 0,17% от общата печалба, а не както е според концесионния договор – 3%.
5. Златно-медният концентрат от находището „Челопеч“се изнася в металургичен комбинат на канадската компания „Дънди прешъс“ в Намибия без никакъв митнически контрол

какво точно се изнася, колко и какво точно губи България

6. Голяма загуба за България е унищожаването на пиритния концентрат, защото в него се съдържа злато над 14 грама на тон, както и редица елемнти примеси. Против всички правила на експлоатация с пиритния концентрат се запълват отработените места.
7. Престъпление е унищожаването на остатъчната руда след флотация, като с нея се запълват отработени места в рудника. В някои случаи златото в отработената руда достига до 1 грам на тон, а общо в хвоста на „Челопеч“ има метали на стойност 7 749 800 000 лева!
Следователно, зоват българските учени, за да се тушират тези престъпления срещу България, са нужни законови промени.
1. Минералните ресурси е нужно да станат национално богатство, не частно, не държавно, от което следва да се приеме Закон за националните богатства както е във Франция, например. От печалбите пък да се финансират достойни пенсии и заплати, науката, изкуството и културата.
2. Необходим е и закон за опазване на и развитие на стратегическите ресурси в България – злато, сребро и платиноиди, тъй като държавата ни е една от най-богатите страни в Европа, притежаваща прогнозни ресурси от злато над 20 000 тона. Това ни задължава да създадем

Българска златодобивна компания

По този начин ще спасим подземните ни богатства, раздадени на чужди компании при съмнителни обстоятелства.
3.Колониалното ограбване и посочените по-горе престъпления, в които България се явява като колония, а не като страна от ЕС, намаленото изплащане на концесионните такси, удържането на пари за превоз на концентрата до Намибия, глоба за съдържанието на арсен, износът на златото ни, което не се позволява дори в колониалните африкански държави, унищожаването на пиритния концентрат и хвоста от флотираната руда са тежки престъпления, които трябва да бъдат разследвани и наказани.
4. Посочените по-горе нарушения на правилата за експлоатация при отработването на златно-поликомпонентното находище „Челопеч“ изискват да се създаде Инспекция по охрана на земните недра, защото такива драстични нарушения не е известно да са практика в нито една страна по света.
5. В Закона за националната собственост на минералните ресурси строго да се забрани вносът на такива, които имат изчислени промишлени запаси и тяхната експлоатация ще е в пъти по-евтина от вноса от чужбина. Пресен пример за това е сключването на договор с фирма „Пентахаус“ за внос на обогатен уран, въпреки че имаме доказани запаси от уран, които могат да захранват четири блока на атомната ни централа за цели 50 години напред. Същото се отнася за вноса на жилен кварц от Украйна за завод в Сливен от известен наш  бизнесмен, при положение че България разполага с милиарди кубически метра жилен кварц. Това също е минус за нашата икономика.
6. В същия закон забраната следва да обхване неметалните ресурси: индустриални, химични, строителни и бижутерийни суровини и да се възстановят рентабилните заводи за преработката им.
7. В същия закон да се забрани предоставянето на големите уникални находища на български или чужди добивни фирми.

Тези рудници трябва да
бъдат национални

защото са поликомпонентни и ще дават огромни печалби при извличането на всички елементи.
8. Законът да забрани отдаването на хвостохранилищата на флотационните фабрики на други фирми освен държавни. В хвоста на Кремиковци например има компоненти за над 19 млрд. лева, но за жълти стотинки бе продаден на украински бизнесмен, който изнася хвоста във вид на плочки, от което държавата губи милиарди.
9. Да се създаде Геолого-проучвателна агенция, която да възроди рентабилния рудодобив. Само България не разполага с подобна институция в целия ЕС! Тя трябва да бъде директно към Министерски съвет, но ще обслужва няколко министерства.

Златото на Ада тепе е открито преди десетилетия, но канадците спечелиха концесия уж с направено от тях „търговско откритие“, което не е вярно.

 

Следователно, категорични са българските учени, ако подземните богатства са национални, ние няма да плащаме на никого и само тогава ще имаме независима енергийна ресурсна база. Само добивът на злато до 20-40 тона на година за 1-2 млрд. лева може не само да ни изведе от кризата, но и да повиши значително общото благосъстояние на българите: заплати, пенсии, здравеопазване, образование и култура. Както прави например Португалия, да не говорим за Франция…

 

Пиратските концесии да бъдат дадени на съд

Медният концентрат от мината в Челопеч се товари на гарата в Златица и отпътува за Намибия. Никой не знае колко и какво напуска пределите на България.

 

Пиратските концесии, получени чрез кражба на данни от геолого-проучвателни работи на наши учени, да бъдат дадени на съд. Това пискаха проф. Вълко Гергелчев и д-р Детелин Дачев в сигнал до премиера Бойко Борисов, председателя на НС Цецка Цачева, вицепрезидента Маргарита Попова и бившия вече главен прокурор Борис Велчев. Сигналът е подаден в края на май 2012 г., но и до днес няма отговор от институциите. В него учените настояват да се санкционира присвояването на информация, добита от български учени, с цел получаване на концесия за добив. Обикновено това става от чужди фирми чрез български експерти. Пример за такава кражба на данни е концесията за „Хан Крум“ (Ада тепе), което е разкрито още през 80-те години на 20-и век с прогнозна площ А-II-24 и оконтурено с изчислени запаси от 72 тона ресурсно злато. Днес обаче българският филиал „Болкан минерал енд майминг“ на канадката фирма „Дънди прешъс метълс“ го обяви за свое търговско откритие, за да получи концесия. Това обаче не отговаря на истината. Друг пример за присвояване на данни са златорудните находища „Петелово“, „Ракитово“, златорудната зона „Велинград-Панагюрище“ и др. Същата практика за непризнаване на предишни геоложки открития на българските геолози се прилага и при находищата с конвенционален газ. Например находището при с. Девенци е открито още през 30-40-те години, като първото съобщение за газоносно перспективна структура прави Богдан Монов през 1974 г. на конференция в Монтана. Не по-малко скандален е случаят с газоперспективните структури в плиткоморската част на Черно море, дешифрирани от спътникови снимки на „Салют“, но през последните години обявени като търговско откритие на чужди фирми. Очертава се и скандална ситуация с обявената неотдавна за концесионен конкурс плиткоморска площ срещу село Бяла и гр.Обзор, в която още през 1977 г. Детелин Дачев дешифрира от космически снимки огромна площ с диаметър 25 километра нефтогазопреносна структура, която при сондаж през 1982 г. дава газ. Ще имат ли дебелоочието нашите колеги да търсят търговско откритие за западните фирми, на които слугуват, завършват сигнала си проф. Гергелчев и д-р Дачев.