|

Анкара отново рекетира Европейския съюз

Политически маневри и ултиматуми влязоха в арсенала на Високата порта

Димитър В. АВРАМОВ

Турското правителство на ислямиста Реджеп Ердоган отново се опитва да изнудва Брюксел с демонстрация на „засилващ се евроскептицизъм“ в страната и опитите си да търси алтернатива в други географски ширини, извън недолюбвания от него и компания „християнски клуб“. В Анкара разчитат на поредния рекет, за да смекчат нежеланието на редица западни столици да видят голямата мюсюлманска държава като член на ЕС.

Правителството на Турция направи поредната си политическа маневра, за да принуди Брюксел и някои други държави от Европейския съюз да се отнесат по-благосклонно към евентуалното членство на югоизточната ни съседка в общността. При срещата си с руския президент Владимир Путин  министър-председателят Реджеп Ердоган поискал страната му да бъде приета в Шанхайската организация за сътрудничество.  В замяна Анкара щяла да преразгледа своята кандидатура за ЕС, който имал редица недостатъци и трябвало да се търси друга алтернатива, каквато е ШОС, учредена през 2001 година. Участници в нея,  освен Русия и Китай, са Казахстан, Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан. В белгийската столица продължавали да се колебаят, въпреки че 80 процента от преките инвестиции в турската икономика идват от запад, а вносът от там е над 40 на сто. Евроскептицизмът в мюсюлманската държава нараствал и според последни проучвания около две трети от нейното население предпочитали смяна на посоката – на изток.
Впрочем внимателните наблюдатели отдавна са забелязали двойствеността във външната политика на Високата порта и стремежът й да лавира между Брюксел и мюсюлманския свят в Близкия изток и Средна Азия, който тя иска да обедини под крилото си, изживявайки се като регионална суперсила. Особено след инспирираната отвън т. нар. Арабска пролет, довела на власт в някои арабски страни близките до сърцето на Ердоган ислямски фундаменталисти – между тях „Мюсюлмански братя“ и салафитите в Египет. Неотдавна в свойствения си невротичен стил той нарече ЕС „окаян съюз“  и замрази отношенията си с него заради ротационното председателство на Кипър. При официалното посещение на министър-председателя в Германия последва и ултиматум: ако Турция не бъде приета  като редовен член в общността до 2023 година (стогодишнината от създаването на републиката) тя окончателно ще се откаже от каквито и да било преговори.  И докато Ердоган се опитва да рекетира иначе недолюбвания от управляващите в Анкара ислямисти „християнски клуб“, фасадната демокрация отвъд Босфора продължава да се пропуква. Покрай изненадващото за някои уволнение на четирима министри (на вътрешните работи, на културата и туризма, образованието и здравеопазването) малко встрани от общественото внимание останаха някои симптоматични за обстановката там събития – част от стратегическата схема за последователно сриване на светските устои в държавата. Студентски протести срещу политиката на премиера и кървави сблъсъци между демонстранти и полицията разтърсиха страната през последните дни. Нещата ескалираха и след като (по молба на Анкара) НАТО разположи зенитните комплекси „Пейтриът“ по турско-сирийската граница.
По същото време ударите срещу светските принципи разшириха мащабите и посоката си, придобивайки понякога доста екзотичен и не безобиден вид. Със заповед на Турския съвет за научни изследвания е забранено публикуването и продажбата на книги, в които се говори за еволюционната теория в развитието на човечеството, създадена от Дарвин. Същата забрана е наложена и върху изследванията на Джеймс Уотсън, Ричард Докинс, Стивън Гулд, Ричард Левонтен и други учени, защото те влизали в противоречие с каноните  на  фундаменталистите, маскирани зад проповядвания от управляващата Партия на справедливостта и развитието и нейният лидер Ердоган политически ислям. Всъщност това е религиозна цензура, която в един хубав ден може да мотивира и създаването на религиозна полиция по подобие на някои шериатски държави в Близкия изток.
Свой принос към „демократичните“ стандарти на Високата порта внесе и Съветът за висше образование. Там пък решили да предложат на Меджлиса законопроект, според който преподавателите и студентите  трябвало да се обличат “ в съответствие с техните политически и религиозни убеждения“. Логиката на този документ е прозрачна: не само да върне задължителните забрадки на жените във вузовете, но да наложи и символите на радикалния ислям – бурки и хиджаби… Пак в същия тон е и друго изобретение на овластените поклонници на Аллаха: на децата се подаряват таблети, ако посещават редовно… джамиите и участват в не по-малко от 180 молитви.
Паралелно с всичко това репресивната държавна машина разширява обсега си и действа безотказно. След ареста на стотици интелектуалци, бизнесмени, журналисти и висши офицери, обвинени в опит за преврат срещу прпавителството, същата санкция застигна и бившия шеф на Генералния щаб  Исмаил Карадайъ. Според контролираната от управляващите прокуратура той имал пряко участие в т. нар. парламентарен преврат (под натиска на военните), свалил от власт коалиционното правителство на Турция през 1997 година заради „риск от разпространение на религиозен фундаментализъм в страната“. В случая има една съществена подробност: в тогавашния кабинет участва и лидерът на Партията на благоденствието и духовен учител на премиера Ердоган -  ислямистът Неджметин Ербакан. Ученикът явно не е забравил това и навярно е решил, че е настъпил моментът за възмездие срещу противниците на Шериата, което пролича и при драстичните рокади във висшите ръководни нива на армията през последните години. За да се стигне до там, че в противоречие с традицията начело на Генералния щаб да застане верният на премиера началник на жандармерията Неджет Йозел.
А за да няма никакви илюзии за политиката на управляващите, в края на миналата година Партията на справедливостта и развитието внесе в Меджлиса предложение за превръщането на Турция в президентска република. Изборите за държавен глава ще бъдат догодина и основен кандидат и почти сигурен победител ще се окаже Ердоган. Така светската държава ще бъде притисната до стената, а вратите й ще се отворят още по-широко пред Шериата.