|

Аню в позата на щрауса

Армията постоянно губи бойни способности, на военния министър не му пука

Венцислав ЛАКОВ, Народен представител от ПГ АТАКА,
Член на Комисията по външна политика и отбрана

Аню Ньойски стана най-ненавиждания министър на отбраната в новата история на България.

 

Няколко месеца преди парламентарните избори военният министър Аню Ангелов обяви тотална война на всички. Девизът на о.р. генерала е библейско-ленински – „който не е с нас е против нас“. В позата на щраус възпитаникът и бивш шеф на Военната академия „Г. С. Раковски“ пренебрегна правилата на стратегията и тактиката, и си откри фронтове срещу всички – политици, военното ръководство на армията, военнослужещи и техните семейства, ветерани и бивши военни.

Обяви война и на всички
български патриоти

милеещи за българската войска. При тези свои маньоври министърът се опитва да бъде като щраус – крие главата си от проблемите, все едно, че те не съществуват. При такава защита Ангелов прилича на Остап Бендер на шахматния турнир във Васюки, където „гросмайсторът“ убедително губи всички партии.

Първото патриотично шествие на българското офицерство се състоя на 14 октомври 2012 г.

 

Тази седмица Ангелов обяви, че не признава за легитимна единствената професионална организация на военните – офицерската легия „Раковски“. В ръководството й повече от половината били пенсионери и не представлявали интересите на истинските военни, аргументира се министърът. Повод за гнева му стана насрочения за 23 февруари от легията протест по повод съсипването на армията и орязването на социалните права на военните. В същото време една от най-усърдно пазените държавни тайни се оказа колко са военните пенсионери в чиновническия щат на МО. Сега българският данъкоплатец издържа най-скъпата администрация в страната – тази в МО, където огромен процент от цивилните служители са военни пенсионери, получаващи едновременно максималните пенсии и високи заплати на държавни служители с надбавки, начислени върху общия им трудов стаж. Самият министър също попада в тази категория.Аню Ангелов със сигурност се оказа най-мразеният от подчинените си  военен министър след демократичните промени.  Не случайно военните му лепнаха прякора „Аню Ньойски“, защото за тригодишното си управление той сведе армията до численост под ограниченията на Ньойския договор. За първи път в българската история министърът не се поколеба да ореже армията под 33 000 души, каквото е било ограничението от Ньой. С поправките в Кодекса за социално осигуряване, които той внесе под натиска на финансовия си колега Симеон Дянков и които мнозинството гласува бе нанесен поредният удар на Българската армия.
Заради недомислицата, наречена „пределна възраст за пенсиониране“ войската ни беше обезкървена повече и от най-страшната битка. Напуснаха 658 офицери и още повече сержанти. Всичките – омерзени от своя министър, който не направи нищо, за да ги защити. По-лошото е, че с този процес се прекъсва приемствеността в армията. Заради недомислицата на Ангелов останахме без подготвени пилоти, механици и командири със специфични специалности. Аню, естествено се опита да излезе чист от скандала, като обясни, че подадените рапорти за напускане били въпрос на личен избор.
По този повод Началникът на отбраната ген. Симеон Симеонов коментира тази седмица пред столичен всекидневник, че „хората искат сигурност за службата, която пряко дава отражение и върху личния им живот. Защото какво се получава: от 20 г. сме свидетели на реформи, реформи, които обаче се израждат само в съкращения“. Генералът потвърждава, че решението за пределната възраст е взето „на тъмно“, само от политическото ръководство МО, без то да се съобрази с военните. „Докладната записка за пенсионната възраст бе връчена на цялото военно ръководство малко преди началото на заседание на Съвета по отбрана. Тогава ние предложихме да има преходен период от 1-2 г., но не се прие“, казва ген. Симеонов.
Един от мотивите, с който се оправда министър Ангелов е, че парите не стигали, затова и се налагало да има още съкращения. Той побърза да се похвали, че военните били получили 9-процентно увеличение на заплатите, за разлика от колегите им МВР. Военният шеф нарочно пропусна да уточни, че

инфлацията през трите
години на замразени заплати надхвърля 12 на сто

и всъщност увеличение няма, а става дума за непълна компенсация на доходите на военнослужещите. Гаврата с тях продължи и миналия месец, когато се оказа, че обещаната компенсация от 9 на сто не се е случила, заради забавено постановление на Министерския съвет. Надеждата е, че сега парите ще бъдат изплатени след 20 февруари.
В същото време, напук на изявленията на премиера  Бойко Борисов, че в държавната администрация бонуси няма да има, военният министър тихомълком е раздал допълнителни възнаграждения по служебни и трудови правоотношения за над 140 хил. лева. Сумата не е голяма, но въпросът е в принципа и съответно в нарушаването му от шефа на МО. По този скандал Аню Ангелов трябва да отговоря на мой въпрос в Народното събрание, но засега отлага с бюрократични хватки явяването си на парламентарен контрол.
Като опитен апаратчик и възпитаник на съветската военна школа, министърът на отбраната гледа всякак да избяга от отговорност за вземаните от него решения. Всичко започна с приемането през 2010 г. на т. нар. Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на република България. Тогава АТАКА подкрепи документа, защото в него бяха заложени правилни перспективи за развитието на армията ни. В Бялата книга обаче има едно хитро условие – за да се осъществят целите, заложени в нея, държавата трябва да отделя за нуждите на отбраната не по-малко от 1.5 % от брутния си вътрешен продукт. Такъв е и ангажиментът ни към НАТО. Това не се случи в нито една от следващите години, в които управлява ГЕРБ. И министърът спокойно си измива ръцете с парламента, който не му гласувал достатъчен бюджет. Опитите на АТАКА и на опозицията да промени това срещаха яростен отпор от страна на управляващото мнозинство.
Вместо да търси изход от ситуацията, политическото ръководство на МО продължи да харчи нецелесъобразно. С щедра ръка бяха подписани неизгодни и скъпи договори за поддръжка и обслужване на самолетите „Спартан“, за експлоатационни ремонти на вертолетите „Кугър“ и автомобилите „Мерцедес“.
В същото време не бяха заделени необходимите средства за ремонти на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24 и самолетите Су-25. Доста от тези машини бяха продадени на безценица, а парите потънаха неизвестно къде. Случиха се и куриози – трите стари фрегати, закупени от Белгия, в момента имат само по едно действащо оръдие и никакво ракетно въоръжение. Повече от половин година щурмовите самолети в Безмер стояха на земята заради дребна гербаджийска далаверка с доставката на пиропатрони за катапултните им седалки. Едва след намесата на АТАКА в парламента част от щурмовите Су-25 полетяха отново.
Наглостта на министъра достигна своя връх миналата година, когато той, въпреки кризата и недоимъка, предложи България да купи трета ръка изтребители F-16 за 700 млн. лева. При това „летящият скрап“ трябва да бъде взет без конкурс, без търгове, без офсетни програми за инвестиции на продавача в българската икономика. Само и само да се харесаме на САЩ. И в този скандален проект министърът ще избяга от отговорност- предвидливо той промени закона така, че решението да бъде взето от Народното събрание, за да не може после да му бъде потърсена отговорност.
Пак заради интересите на Големия брат, акцентът в подготовката на армията бе върху създаването на т. нар. Маневрени батальонни бойни групи“. Вече имаме една сертифицирана такава група – по същество това е пушечно месо, предвидено за участие в мисии зад граница. В процес на подготовка са още две такива бойни части.
Това е доказателство, че слугинажът пред САЩ е по-важен за министъра и управляващите от националните ни интереси и отбраната на страната. Продължава наливането на български левове в бездънната каца, наречена „мисия на ИСАФ в Афганистан“. Въпреки, че предизборно и заради настойчивостта на АТАКА за изтегляне, контингентът ни там се намалява е ясно, че управляващите са готови

да продължат участието
ни в чужди авантюри

Доказателствата са в бюджета – там отново има 53 млн. лв., заделени за мисии в чужбина. Тези дни кабинетът пък реши да даде 360 000 лева, за да пратим (засега) само военни медици в Мали.
Прахосването на държавни средства от МО в полза на чужди интереси рязко контрастира със състоянието на въоръжените ни сили. Под „вещото“ ръководство на Аню Ангелов армията ни постоянно губи способности. Вече нямаме подводен флот. Нямаме изправни бойни хеликоптери (Кугърите са да возят началници и премиер), малкото останали танкове се нуждаят от ремонт и модернизация, зенитно-ракетните ни части са с изтичащ срок на годност на материалната част, никой не поддържа и обновява артилерията и системите за управление на огъня. Закриваме гарнизони. Има риск цялото военно познание и натрупан опит в ползването и поддържането на различните въоръжения да остане в историята. Или както казваше покойният полк. Петко Йотов: Военно-историческият музей е най-мощното поделение на българската армия.
На министър Аню Ангелов обаче не му пука. Той продължава да се крие от отговорност като щраус в пясъка и така ще е до изборите, когато народът и  военните ще му покажат пътя – към политическото му небитие.

 

Нарязахме ракети и оръдия, о.з. ген. Ангелов продава танковете

Хеликоптерите „Кугър“ са за пустинята, в зимни условия рискът да паднат
е голям, призна премиерът Борисов след бедствието в с. Бисер.

Някога имахме 4 ракетни и 4 артилерийски бригади. Днес разполагаме само с един артилерийски полк. Имахме 1400 тежки оръдия с калибър над 100 мм – сега са останали 200 бр. В момента в двете бригади на СВ има само по един дивизион САУ „Гвоздика“. Нарязахме оперативно-тактическите си ракети „Скъд“, „Фрог“ и СС-23 и сега разполагаме само с един дивизион „Точка“ с боен радиус 60 км. Като „реципрочно действие“ турската армия наскоро придоби ракетите „Йълдъръм“ с обсег 300 км. Не получихме като компенсация от западните ни съюзници и системи за залпов огън МЛРС с обсег 90 км и останахме само с ГРАД, чиято далекобойност е до 21 км. В средата на 2012 г. Ангелов е разпоредил да се продадат и 42 танка Т-72, които са на въоръжение в много армии по света. Кадрово бе обезглавена и бригада „Логистика“ – един от основните елементи на Съвместното командване на силите.
С всеки изминал ден се влошава състоянието и на Военновъздушните сили (ВВС). Ангелов закри няколко от ключовите поделения на РТВ, изваждайки хладнокръвно „очите“ на противовъздушната ни отбрана.
Лекомислено бяха закрити близо 2/3 от зенитно-ракетните дивизиони, включително тези, осигуряващи защитата на София, а 1-ва ЗРВ бригада бе свита до ниво база.

 

25 организации срещу орязването на правата на военнослужещите

„Маневрените батальонни бойни групи“ са по същество пушечно месо, предвидено за участие в мисии зад граница.

 

Когато влизахме в НАТО, поехме обещание да трансформираме армията в модерна армия от нов тип и да поддържаме отбраната на страната и армията по стандартите на Алианса. С обединените усилия на поредица правителства делът на разходите за отбрана в държавния бюджет бе намален шест пъти, за да се достигне в настоящата Бяла книга за отбраната до 1.5%, а впоследствие, в годишните бюджети и под този таван. Не се предвижда възстановяване на тавана и през 2013 г., през която военните разходи са намалени до 1.21%, а до 2015 г. се предвиждат нови намаления до 1.11%.
Това орязване на разходите за отбрана доведе до петкратно намаляване на числеността на армията, десетократно и повече за някои образци на основното въоръжение и техника, което не се компенсира със задължителната при тези случаи модернизация и превъоръжаване и което доведе до многократно намаляване на нейните оперативни способности и снижение на отбранителния потенциал на страната.
Общественият съвет по въпросите на отбраната счита, че е време парламентът и правителството ясно да заявят, че не могат да изпълнят заявените си програмни цели и планове в областта на отбраната и да оставят армията на мира. Армията е уморена от непрестанните реформи. Хората под пагон се вълнуват за своето бъдеще, защото са живи хора и имат семейства, деца, родители. Те искат да си планират бъдещето и да се чувстват сигурни и защитени заради труда който полагат.
Най-страшното е когато правила и планове се променят непрекъснато, всяка година, всеки месец, без да се отчита влиянието върху човешките съдби.
ОСВО за пореден път заявява, че защитата на правата на военнослужащите е неотменно негово задължение, наравно с това на защитата на запасните и резервистите, на военноинвалидите и военнопострадалите. Последните са обречени, отречени от държавата, както всички пенсионери. Нас ни боли за отбраната на страната, за сигурността, за хората, които работят в системите за сигурност и отбрана, за армията, за хората под пагон. Кой трябва да защитава интересите на тези хора, ограничени в правата си да се борят за тях, освен държавата, на която служат?
ОСВО настоява да се възстановят нарушените права и полагащи се компенсации за труд на служителите под пагон от системите на сигурността и отбраната и за достойно заплащане на техния труд
(Из декларация на Обществения съвет по въпросите на отбраната, в който влизат 25 неправителствени организации, свързани с отбраната,  08.02.2013 г.)