|

Данъкът върху лихвите удря само бедните, за богатите има вратички

От началото на настоящата година с данък се облагат всички лихви, получени по депозити от физически лица. Аргументът за този допълнителен налог върху гърба на българите беше, че щом има „плоски данъци“ в България, всичко трябва да се облага плоско. И че – какво пък толкова, след като всъщност само по-богатата част от населението има спестени пари в банките. Както е добре известно, съотношението 20/80 (20% от населението държи 80% от парите) си е съвсем актуално и в България. Е добре, може да се съгласим, че богатите ще бъдат прецаканите, а бедните този данък не ги лови, тъй като те така или иначе никакви спестявания в банки нямат. Има обаче много „но“ в това евентуално наше съгласие.

 

Облагането на спестяванията е със задна дата – това противоречи на Конституцията

Александър ТОДОРОВ

От 1 януари 2013 г. би трябвало банките да започнат да удържат данък върху лихвите по депозити, сключени преди влизането на закона в сила. Само че това е противоконституционно. Няма как държавата в последния момент да съобщи на някого, чиято инвестиция за примерно 3 години без 1 ден (ако депозитът е открит на 2 януари 2010 г.), е трябвало да бъде необлагаема, но (заради 1-ия ден) от 1 януари 2013 и след това ще трябва да му бъде обложена цялата сума с данък.

Недопустимо е да се
променят правилата,
след като играта
вече е започнала
Защо направо държавата не сложи 100% данък върху лихвите по депозитите със задна дата? Колкото 100% облагане за инвестиция със задна дата е противоконституционно, толкова и 10% данък върху инвестиция със задна дата е противоконституционно, но поне повече приход в бюджета щеше да има. Това в кръга на шегата, а проблемът е много сериозен. Ще започнат невиждани скандали и сезиране на Конституционния съд за незаконното въвеждане на данъци със задна дата.

„Някой, който получава минималната работна заплата, плаща данък, а тези, които са по-богати и си държат парите в банки, не плащат такъв.“ Така финансовият министър Симеон Дянков аргументира основанията за въвеждане на данъка върху лихвите.

 

 

Ако парламентът не иска хаос, незабавно трябва да се наложи мораториум върху събирането на данъка върху лихвите по депозити, сключени преди 1 януари 2013 г. И този мораториум да продължи дотогава, докато не се приемат законодателни промени, според които само лихвите по депозити, направени след 1 януари 2013 г.(когато хората вече са знаели, че доходът от инвестицията им ще се облага с данък), ще подлежат на облагане, а лихвите по откритите депозити преди 1 януари 2013 г. няма да бъдат облагани.
За да покаже здрав разум и спечели популярност, парламентът може съвсем спокойно да остави необлагаеми лихвите по депозити, които са без преференции (тоест могат да се откриват от всеки гражданин). Да бъдат облагани само лихвите по преференциалните депозити, които крият риск за банковата система.
При тези депозити задължително трябва да се облага доходът от лихви. Иначе е напълно възможно

да се източва банковата
система чрез депозитите с
преференциални условия

(това са депозити, които не са предназначени за обикновения гражданин, при тях вложенията се правят между индивид с много пари и по-висши кадри в банките, лихвите са по-високи, може и многократно по-високи от тези, които се предлагат на обикновените граждани). Ако няма данък върху лихвите, то индивидът Х, разполагащ с много пари, може да отиде да се договори със собственик или управител на дадена банка. Индивидът Х ще вложи определена голяма сума пари на преференциален депозит със завишени лихвени нива. Платената лихва от банката ще бъде разход за нея, а полученият доход от преференциалния депозит би бил необлагаем за индивида Х. Така от съответната банка се източва печалбата (няма да се плати корпоративен данък), а от друга страна доходът от лихви за индивида Х не се облага с данъци.

„Облагането на лихвите от депозитите няма да има голям ефект. Дори и да изчистим нещата чисто финансово и правно, хората ще намерят начин да избегнат една такава мярка“. Така виципрезидентът Маргарита Попова коментира новия данък.

 

 

 

Тази опция за източване на банковата система, докато лихвите върху депозитите се ползват от „необлагаемост“, я има. И напълно възможно е да се намери взаимна изгода между корумпирани банкови служители (включително собственици) и крупни почтени бизнесмени, които заедно биха могли напълно законно да източват която и да е банка.
Сега с данъка върху лихвите от депозитите тази схема не би била възможна, или не би била толкова изгодна. Ако парламентът беше въвел данък върху лихвите само от преференциалните депозити, ето тогава можеше съвсем спокойно да бъде ударена тази схема, да бъдат ударени, които трябва. И щеше да бъде спестен стресът сред обикновеното население.

Как богатите съвсем
законно ще избягват
облагането

Този продукт се нарича инвестиция във взаимен фонд, който инвестира в банкови депозити (основно), държавни облигации (малко) и корпоративни облигации. Гражданите могат да си правят вложения при такъв, доказал адекватност с годините, нискорисков взаимен фонд (обаче на пазара има и много лоши от тях, трябва да се внимава), все едно, че е банков депозит (въпреки че няма гаранция за изплащане на главница, на практика е почти невъзможно такъв фонд да реализира загуба, понеже основно инвестира в депозити).
Каква е разликата с банковия депозит? При взаимния фонд с нисък риск (който инвестира в депозити…) доходът на фонда от лихви по депозитите не се облага, изплатеният доход на гражданите, когато си продадат част от дяловете във фонда, не подлежи на данъчно облагане. Човек не е ангажиран да чака да му дойде падежът на депозита, направо отива при фонда и си иска парите с натрупаната доходност до момента – ще му бъдат изплатени в 5-дневен срок.
И какво излиза сега? С идеята да се облагат лихвите по депозитите на гражданите, те ще се принудят да си правят вложение в такъв фонд, който вместо тях да открива депозити срещу макар и малка, но комисионна. Тези продукти, въпреки че са достъпни и за обикновените граждани, основно се ползват от по-заможните. И те ще могат да избегнат данъчното облагане на лихвите по депозитите, но обикновеният човек, за който банковият депозит е единствената алтернатива, ще бъде обложен.

 

Необходими са незабавни законодателни промени

Никога не е късно за промени в законите, още повече, че тези промени ще са нужни по спешност. Какво може и трябва да направи парламентът?
1. Незабавни законодателни промени, така че лихвите по депозити, сключени преди 1 януари 2013 г., да не бъдат облагани, в противен случай предстои хаос;
2. Мораториум за данъка върху дохода от лихви по депозитите, сключени преди 1 януари 2013, до влизането в сила на законодателните промени;
3. Здравият парламентарен разум би трябвало да предложи единствено лихвите, получени от депозити с „преференциални условия“, които са риск за банковата система, да подлежат на данъчно облагане, включително за тях да има прогресивно данъчно облагане с цел постигане на абсолютната им неатрактивност за лица, които биха злоупотребявали;
4. Лихвите на обикновените депозити да не се облагат (доходът така или иначе се изяжда от инфлацията).
Не е много сложно, само 3-4 действия и ще има овации. Иначе се задават безсмислени скандали с непредвидими последици.

 

Преференциите за приближени до властта измамници си остават

Какви ли крупни суми държат
на депозит тези българи?

 

Въпросът е – наистина ли данъкът върху лихвите се въведе, за да няма преференции за никого? Разбира се, че не. Доходът от лихвите по депозитите ще се облага задължително, но останаха купища други преференции – за участие в подозрителни схеми като доброволни пенсионни фондове, доброволни здравни фондове, застраховки и други по-маловажни, но все пак преференции. Къде е логиката, ако човек иска да си спестява за евентуално бъдещата си пенсия в банка, дохода, който ще получава, да му се облага, но ако даде същите тези пари на доброволен частен пенсионен фонд, доходът да не подлежи на облагане? И не само това, но се получава и бонус от държавата – ако данъкоплатецът си вложи доброволно до 10% от годишния доход в частен пенсионен фонд, тези пари няма да бъдат облагани с данък върху дохода. Къде е уловката? Ако приемем, че данъкоплатецът има доход 100 и вложи 10 в доброволен частен пенсионен фонд, то тези 10 няма да се обложат с 10% данък върху дохода (спестява се 1 данък), обаче още при постъпването на парите във фонда, ще бъдат обложени с входна такса до 5%. След това, върху каквото е останало от парите, всяка година ще бъде събирана годишна такса за управление до 1%. И така на данъкоплатеца, опитващ се да спести данък чрез „вложения“ в частен пенсионен фонд, всъщност много солено му излиза спестяването на данъка. Не е за пренебрегване и фактът, че вложенията в доброволния частен пенсионен фонд по никакъв начин не са гарантирани. Т. е. Той може да спестява през цялата си кариера, а когато тръгне да си търси допълнителната пенсия, да се окаже, че няма такава.
Държавата поощрява това „спестяване“ в доброволен пенсионен фонд, а ще облага спестяването в банки? Защо? Къде е логиката вложенията в крайно съмнителни продукти за спестяване да се стимулират, а тези в банки да се правят напълно умишлено неатрактивни?

 

Кой печели, когато банките и държавата се надлъгват

Казваше се, че този данък върху лихвите по депозитите няма начин да бъде избягван. От банките обаче веднага отвърнаха, че ще намерят начин да предложат на клиентите си как да не плащат данъка. Само че разочароваха с изобретателността си (или поне с това, което се предложи на масовата аудитория). Най-доброто, показано от тях на пазара, бяха депозити, които обаче не са съвсем депозити, тъй като част от парите се инвестират в рискови активи. При тези рискови инвестиции обаче доходите не са гарантирани, а и главницата не е гарантирана.
От началото на годината някои банки пуснаха на пазара продукти, като например разплащателна сметка с „нарастваща лихва“, което на практика си е депозит, необлагаем с данък върху лихвата, но тъй като се води разплащателна сметка, се дължи ежемесечна такса за поддръжка. Ако човек си държи малко пари (под около 2000 лева) на подобна „разплащателна сметка“ (депозит анти-данък лихва), данъкът, който ще избегне, би отишъл за банкова такса. Или по друг начин казано – продуктът не е подходящ за хора с малко пари.
По медиите неведнъж се появиха коментари, че Министерство на финансите следяло отблизо банковите продукти и ако се окаже, че масово започнат да се ползват разплащателни сметки от вида „депозит анти-данък лихва“, ще отпадне преференцията за необлагаемост на доходите от лихви, получени от разплащателни сметки. Дали? Кога?