|

Българската индустрия се срина до доставчик на суровини

Защо изнасяме металите, вместо да задоволяваме с тях националната си промишленост?

Боян АСПАРУХОВ

Това остана от гордостта на „Кремиковци“ след години на източване на комбината.

 

Металургията е в основата на икономиката. И това е така от най-дълбока древност. Не мога да си обясня само защо днес нехаем за металите. Много пъти съм давал за пример конкретни действия, показвал съм програмни документи, доклади и стратегии, според които изпълнителната власт през последните 23 години води последователна политика на постепенно закриване на този отрасъл, металургията. Изпълнителната власт не насочи финансови средства към оздравяване на предприятията, към технологичното им обновяване. Изпълнителната власт в лицето на кабинетите на Софиянски, на Костов, на Сакскобургготски, на Тройната коалиция и на Бойко Борисов. Всички те последователно изготвяха списъци за обявяване на предприятия в несъстоятелност, в ликвидация, подготвяха ги за приватизация, а най-ценните от тях ги продадоха на чужденци, че даже и ги подариха…Ето само няколко примера какво правят с металите по-развитите технологично от нас държави. Ще ви покажа последните иновативни решения за приложение на медта – металът, наречен сполучливо червеното злато.

Втори сме в ЕС по добив
на мед, трети по добив
на злато

България е втората държава след Полша в целия ЕС по абсолютна стойност в добива на мед и трета след Финландия и Швеция в добива на злато. А по добив на мед на глава от населението е първа, а на злато – втора, след Финландия. В световен мащаб е 9-та по добив на мед и 20-та по добив на злато на глава от населението. В Конституцията на Република България е записано, че подземните богатства са изключителна държавна собственост. Според статистиката годишно на всеки българин се падат по около 15 кг добита мед от територията на България или това прави около 200лв. за всеки българин.
Ето и цифри, които са изготвени от Асоциация на металургичните индустриалци в България. Те отразяват какво е количеството на произведената мед у нас за последните четири години. Ще ви цитирам и други цифри, които посочват какво количество мед се изнася в последните четири години. Става въпрос за два продукта, произведени от медни руди. Електролитна мед и анодна мед. Тези продукти се произвеждат от Аурубис България АД, бившият държавен медодобивен комбинат „Георги Дамянов“. Според доклада на БАМИ количеството на произведената електролитна мед през 2009г. е 200 хил.т, през 2010г. са произведени 204 хил.т, а през 2011г. – 230 хил.тона. Данните от производството за 2012 не са излезли още, но да предположим, според тенденцията, че са 200 хил.т, макар че трябва да са много повече, защото Аурубис постоянно увеличава производството си. Това прави общо 850 хиляди тона електролитна мед за последните 4 години. Стойността на тези 850 хиляди тона мед е между 6.5 и 7 млрд. долара. Електролитна мед на стойност 6.5-7 млрд. е произведена за последните 4 години в България. Какво се случва оттук насетне с тези количества електролитна мед? Пак според статистиката на БАМИ от произведените 850 хил. т само 136 хиляди тона остават за потребление на вътрешния пазар, останалите 714 хил. т се изнасят. Това съотношение 85% към 15 % в полза на износа се отнася и за останалите основни метали, които се произвеждат у нас – олово, цинк и алуминий. Защо България изнася металите, вместо да задоволява с тях нуждите на националната промишленост? Отговорът не е: защото България има повече, отколкото може да потребява. Отговорът е: защото

България няма технологичната възможност да преработва металите

Както пише в Националната минна стратегия : „Потребността от подземни богатства произтича от общественото потребление. Показател е степента на индустриализация на държавата“. България се индустриализира през своя социалистически период. След 10-ти ноември 1989 г. индустриалното развитие спира. Понеже си говорим за мед, ще дам пример с МДК в Пирдоп. След приватизацията на предприятието не се инвестира за технологичното му развитие, въпреки че ръководството на комбината поставя такова условие и намира инвеститор с готов работен проект, който да реши както технологичните, така и екологичните проблеми пред завода и рудодобива като цяло. Напротив – комбинатът, от единственото предприятие за преработка и производство на злато е сведен до обикновен суровинен доставчик на електролитна мед за нуждите на белгийците, а след това за нуждите на германския концерн Аурубис груп.
Ние изнасяме медта, защото нямаме ноу хау как да произвеждаме продукти от мед с по-голяма добавена стойност. Това се потвърждава и от Националната минна стратегия. Германският концерн Аурубис обаче има такова ноу хау. Затова и бордът на директорите му взима решение за купуването на комбината в Пирдоп.

Германците виждат в комбината
възможност да придобият предприятие

което да произвежда само медна суровина, от която те ще произвеждат продукт, надхвърлящ многократно нашите представи и възможности.
Сега ще ви покажа някои от тези продукти, за да видите, какво сме загубили, когато в края на 90-те години продаваме МДК- Пирдоп. Надявам се да се убедите, че българската металургия губи от това, че е принизена до ниво на суровинен доставчик за високо технологичните заводи на развитите страни. Вижте новата концертна сграда в Хелзинки. Когато е открита през август 2011г., архитектурният свят изпада във възторг. Особено впечатление прави фасадата, облицована с елементи от чиста мед. Концепцията за тях е разработена от Аурубис- Финландия. Клон на концерна на германския гигант Аурубис груп. Архитектът на проекта Кивистьо казва по повод произведението си: „Медта приляга на Хелзинки, тъй като тя е традиционен материал в града. Зеленикавият цвят на концертната сграда се вписва в доминиращия цвят на близкия парк. Медта е известна с високото си качество и дълготрайност и изглежда добре“… Прочитайки това, дни наред се разхождах из центъра на София и дълго се взирах в сградите, чудейки се дали медта би прилягала така добре и на София, както на Хелзинки. Казвах си наум, че не може да произвеждаме стотици хиляди тона мед на година и да няма къде да ги използваме. След дълго и напразно търсене обаче, постепенно стигнах до извода, че високото качество на медта няма да приляга така добре на порутените столични фасади. С оронена мазилка от фасадите късният сецесион стои някак си по-ефектно. А чувството на упадъчност отстъпва и рязко преминава в усещане за безнадеждност…И съгласете се все пак, колко е хубаво, когато 80-годишни бетонни парчета от корнизи се срутват върху главите на случайни минувачи. Небивал разкош и рядък шанс. От друга страна топлият отблясък на медта напразно ще грее като злато в калта. Освен това едни такива медни облицовки на столичните фасади ми се струват голямо изкушение пред традиционния цигански глад за метали.

Случаят бе оповестен в предаването „Капиталът“ по телевизия „Алфа“. Това издание на предаването може да видите в електронния сайт на телевизията – www.ataka.tv или да го следите всяка събота от 17:30 ч.

 

Над 80% от производството на червено то злато напуска страната

МДК в Пирдоп вече е обикновен суровинен доставчик на германския концерн Аурубис груп.

 

След като се убедих окончателно, че медта наистина приляга на Хелзинки, а на София – не, да погледнем какво пише в списанието на Аурубис. „Седемчленният изследователски екип на Аурубис- Финландия постоянно работи за усъвършенстване на продуктите. Най-новото постижение на този екип е сполучливата комбинация от соларни колектори и Nordic Products. Тъй като така или иначе произвеждаме и двете, не ни отне много време да стигнем до идеята да комбинираме архитектурното оформление с използването на слънчева енергия в една напълно интегрирана система. Резултатът се нарича Nordic Solar Sistem и комбинира елегантния външен вид на предварително патинираната мед от външната страна с невидима соларна система от долната страна. Целият механизъм на топлопренасяне е скрит зад медната фасада на сградата и топлината се улавя веднага щом слънцето затопли фасадата или покрива…През пролетта на 2012г Аурубис- Финландия отнася главната награда на Съюза на финландските технологични предприятия за интегрираната система Нордик Солар Систем, която си приляга на плувен басейн в град Пори. Разбирате ли каква е иронията? България и Финландия делят второто и третото място по производство и добив на мед в целия Евросъюз, но докато във Финландия се разработват енергоспестяващи екологични концепции от медта, в България гражданите се задушават в примката на енергийните монополи. Говорим дори за една и съща фирма Аурубис, която има клонове както във Финландия, така и в България. Но докато Аурубис- Финландия разработва модерни концепции и облагородява градовете на финландците, Аурубис- България произвежда мед за износ. Изнася стотици хиляди тонове мед всяка година. И за да не говоря наизуст, се връщам отново към доклада на БАМИ. Анодна мед- изцяло заминава за износ, като само за Белгия отиват 76% от целия износ. Явно медта й приляга на Белгия, също като на Хелзинки. Над 80% от производството на катодна мед отива за износ. Катодна мед се изнася предимно за Турция, Италия и Сърбия. Медни пръти и профили се реализират най-вече в ЕС – Германия, Полша, Италия, Великобритания…80% от произведените у нас медни телове се изнасят за Румъния. Медни ламарини, листове, ленти и фолио също се изнасят за страните от ЕС – Италия отнася 25% от общия износ, Германия – 12%, Франция 7%, Турция – 8%, Швейцария 7%…и всичко това се случва, защото на България явно не й приляга медта.
Знаете ли, когато бях в общините Златица, Пирдоп и Челопеч, си мислех, че тези градчета трябва да изглеждат като кътче от рая, затова че там се преработват такива огромни количества мед. Нищо подобно. Съвсем скромни малки провинциални градчета, на които също не им приляга медта. Въобще не България не й приляга медта и затова този метал се изнася. Изнасят го чуждестранни компании или частни български компании. Печалбата, която реализират, е огромна.

 

Богатството на нацията е дадено на концесия

На всеки българин се падат по 15 кг добита мед.

 

Както вече цитирах една статистика, според която на всеки българин се падат по 15 кг мед на човек или това прави по около 200 лв. Ето и една хипотеза. Ако всички медодобивни предприятия в България са държавни и решат вместо да прехвърлят приходите и печалбите в сметките на своите акционери, да дадат на всеки човек по 200 лв., абсолютно на всеки българин, т.е. да разпределят на 7 милиона души по 200лв., това означава, че трябва да дадат общо 1 млрд. и 400 млн. лв. всяка година. Продължавам с хипотезата си: вместо да се дават на всеки неговите 200 лв., тези пари могат да постъпват в един фонд и така всяка година ще се генерират по 1 млрд. и 400 млн лв. Това е и прогнозната сума от приходите на медодобивните предприятия Челопеч, Асарел, Елаците и още няколко по-малки. Всяка година те добиват мед за 1,400 млрд. лв. Само мед. Тук другите метали не влизат в сметката. Тези рудници обаче се експлоатират от частници, олигарси, които са приватизирали националното богатство. Когато предприятията са били държавни, приходите, които са реализирали, влизат в държавната хазна и от там се разпределят, според нуждите. Всеки икономист би казал, че тази хипотеза е несъстоятелна. Със сигурност е така. Но аз я развих, тръгвайки от една много важна подробност. А именно, че подземните богатства са изключителна държавна собственост, според Конституцията на тази държава. Това означава, че те са национално богатство. Богатството на нацията обаче е дадено на концесия. Концесията е изключително право на притежание върху част от това национално богатство. Значи, всички ние имаме по равно по около 15 кг мед, но акционерите на три предприятия имат около 850 хиляди тона мед. Къде е разликата? Притежанието на тези 15 кг мед от всеки българин е хипотетично, а 850 хиляди тона мед са реални. Тогава в Конституцията на Република България има някаква грешка. Там не би трябвало да пише, че подземните богатства са изключителна държавна собственост и национално богатство. По-добре да пише, че медта, златото и среброто са изключително право на собственост на фирмите Челопеч Майнинг, Аурубис България, Елаците – мед, Асарел Медет АД и т.н. Така поне хората ще знаят истината. Не може в Конституцията на България да пишат неверни неща. Нали това е гръбнакът на цялата правно-нормативна уредба на държавата, нейният софтуеър. Мисля, че и първокласниците вече знаят, че ако има проблем в софтуеъра на една система, тя не работи както трябва.
Оттук, от този бъг в самия софтуеър на системата, проблемът се разпростира върху целия процес на взимане на решения за достигане до желаните резултати. Така може да се обясни и българският феномен на предизборните обещания, които се изпразват от съдържание по време на мандат и завършват с тотален срив на доверието в политиката.