|

Доц. д. и. н. Валери Колев: Изминалите 135 години чертаят оптимистично бъдеще на нацията

Русия създава Санстефанска България, за да има какво да отстъпва при преговорите с Британия и Австро-Унгария

Магдалена ТАШЕВА

ВИЗИТКА

Доц. д. и. н. Валери Колев е роден през 1960 г. в Пловдив. Завършил е история и втора специалност английски език в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1986 г.
През 2001 г. защитава дисертация на тема „Общините в България при управлението на Демократическия сговор 1923-1931″. От 2005 г. е доцент.  Специализирал е в Будапеща, Оксфорд и Вилнюс. Преподавател по Нова българска история в СУ и НХА.

- Доц. Колев, 135 години българска държавност много ли са, малко ли са?
- Никак не са много на фона на над 1300, но са доста много на фона на източноевропейската история. Повечето от националните държави в Източна Европа са по-млади от нас – Полша, Чехия и Словакия, да не говорим за Словения, Хърватско, Босна в Западните Балкани. По-млада от нас е дори Норвегия.
- А на фона на 5 века иго?
- На този фон 135 години са малко, но само формално. А фактически са много, ако сравним прогреса на българската нация през онези близо 500 години с прогреса й през последвалите 135. В този контекст изминалите 135 години от Освобождението стават наистина много. Аз имам оптимистичнa визия за българската история – че нещата принципно се развиват на добре, а не на зле. Не е възможно непрекъснато постъпателно движение, винаги има спадове и възходи, но общата ни тенденция е напред и нагоре.
- Има ли шанс неоосманизмът? Неотдавна Франция и Германия решиха да отворят още една преговорна глава с Анкара и това тревожи милиони европейци…  
- Трябва да разбираме, че турската държавност няма на какво друго да се опре, освен на Османската империя. И тя е по-млада от нашата – турската национална държава е всъщност турската република, провъзгласена през 1923 г.  За България нещата стоят съвсем различно. България може да се опре на много по-старо Средновековие и на много по-дълго и по-успешно развитие като национална държава. Неслучайно България е приета в ЕС, където Турция продължава до безкрай да преговаря без никакви изгледи преговорите някога да приключат с успех. В момента изглежда, че по-скоро ЕС ще се разпадне преди Турция да бъде приета в него и това съвсем не е случайно.
- Как стана така, че Трети март се превърна в култова дата в нашата история? Имам предвид, че не само Санстефанският, но и Букурещкият мир след победоносната Сръбско-българска война е подписан на трети март…
- Такава е монархическата традиция през XIX век, и не само в България. Руснаците са бързали да подпишат Санстефанския договор в деня на възкачването на император Александър II на руския престол, който е 19 февруари по стар стил или 3 март по нов. Има един таен българо-сръбски договор от 1897 г., който също е подписан на 19 февруари, т.е. на 3 март по нов стил в София. Това е договор за общи действия по отношение на Османската империя. Ще ви дам и друг пример. Топханенският акт, който признава Съединението, е подписан на 24 март, рождения ден на княз Александър Батенберг, който формално е назначен за главен управител на Източна Румелия. Тази традиция е обичайна за монархиите и цели да подчертае връзката между владетеля и държавата.
- На Трети март обикновено ни обземат елегични настроения за неосъщественото ни национално обединение. И досега не е широко известно защо Русия първо създава (макар и на хартия) Санстефанска България, а после сама се отказва от нея…
- Русия е наясно, че Санстефанският договор няма да оцелее, тъй като той нарушава международни споразумения, датиращи отпреди това. Цариградската посланическа конференция от 1876-1877 г. не предвижда излаз на двата български вилаета – източен и западен – на Бяло море. Тоест, Санстефанска България нарушава решенията на Цариградската конференция и това тревожи британците. Те изтъкват, че там по крайбрежието живеят повече гърци отколкото българи. Сан Стефано нарушава и Будапещенската военна конвенция на Русия с Австро-Унгария от януари 1877 г. Тя предвижда да не се създава голяма славянска държава. В нарушение на тези 2 сериозни международни акта Русия създава Санстефанска България против желанието на другите две доминиращи велики сили – Австро-Унгария и Великобритания. Самият руски канцлер нарежда на граф Игнатиев да подпише бързо този „прелиминарен“, т.е. предварителен „протокол“ – той така го нарича.
- Каква е целта на тази игра с етническото землище на българите?
- Русия създава Санстефанска България, само за да има пространство да отстъпва при бъдещите преговори с великите сили. Неслучайно още април 1878 г., т.е. 2 месеца след сключването на мира, Петербург започва тайни преговори във Виена. А през май започва и тайни преговори в Лондон. Граф Шувалов е назначен за посланик в Лондон специално за да се разбере с маркиз Солзбъри, вече назначен за британски външен министър. На 30 май 1878 г. те двамата подписват споразумение, първо за връщане на Беломорието и Македония на Османската империя и второ, за разделяне на България на 2 държави – Княжеството и Източна Румелия. По подобен начин Англия се споразумява с Австро-Унгария на 6 юни 1878, седмица след началото на Берлинския конгрес, който започва на 1 юни.
- Все пак, Русия е спечелила войната, тя е в силна позиция и би могла да защити военните си завоевания…
- Ако сравним двата договора, Санстефанския и Берлинския, установяваме, че Русия запазва почти всичките си придобивки, т.е. териториите, които получава в Европа, политическите привилегии в Османската империя и парите, които трябва да получи от Портата за окупационния дълг. За да си осигури това, Русия трябва да отстъпи нещо. И то е от Санстефанска България. Така Съюзът на тримата императори – Русия, Германия и Австро-Унгария плюс Британия предварително и задкулисно се договарят за новия ред на Балканите.
- Било ли е ясно, че България ще се съедини с Източна Румелия или това ги е изненадало?
- Съединението е било очаквано събитие, тъй като националните обединения са естествена тенденция през втората половина на XIX век. Двадесет години преди него се обединяват княжествата Влашко и Молдова. А само 7 години преди българското Освобождение се обединява Германия, после и Италия. Самите англичани в този период започват да се преориентират от подкрепа за Османската империя към засилване на влиянието си на балканските държави. И това се вижда по време на нашето Съединение. Те са единствените, които от начало докрай подкрепят Съединението и именно те намират формулата за прекратяване на кризата.
- Трябва ли да послушаме русофобите и да преместим националния си празник на друга дата?
- Ксенофобията и ксенофилията са емоционални заболявания, те са еднакво вредни, когато са крайни. Едно е да симпатизираш на култура, а съвсем друго – на държавна политика. Аз съм примерно привърженик на британската култура, но в никакъв случай не съм фен на политиката на Лондон от тези години.
- Като историк как оценявате социалните бунтове от последните 3 седмици?
- Този тип уличен натиск не изниква от нищо. Той винаги има основания. Когато имаме провал на демократичния режим, чисто социалните искания прерастват в политически. Системата ни е драматично дискредитирана – цялата система, а не отделни институции. Но, както вече казах, аз гледам с оптимизъм на развитието на България.