|

Защо подкрепяме ислямистите в Сирия, Либия и Тунис, а ги избиваме в Мали?

Представяме ви речта на белгийския френскоговорящ депутат Лоран Луис срещу парламентарната декларация, въвличаща Белгия във войната в Мали.

Господин председател,

господа министри,

скъпи колеги,

Белгия безспорно е страната на сюрреализма. Днес сутринта ние научихме от пресата, че белгийската армия е неспособна да се бори против неколцина радикално настроени въоръжени екстремисти на собствената си територия и че не е възможно те да бъдат обезопасени поради липсата на достатъчно юридически средства. И, обратното, в същото това време ние вземаме решение да окажем помощ на Франция в борбата с тероризма чрез материално-техническа поддръжка на нейните операции в Мали!!!

Какво ли не правим ние в борбата с тероризма… извън границите на нашата територия! Силно се надявам, че ще бъдем бдителни и няма да изпратим на тази антитерористична операция в Мали нашите белгийски войници-ислямисти. Говоря за това с хумор, но изобщо не ми е смешно от това, което става сега в света. Не ми е смешно, защото ръководителите на западноевропейските държави смятат народа за глупаци с помощта и с подкрепата на пресата, която сега се е превърнала в орган за пропаганда на съществуващата власт.

Почти навсякъде в света военните интервенции и дестабилизацията на режимите стават обикновено явление. Превантивните войни стават правило и днес в името на демокрацията или борбата с тероризма нашите държави си присвояват правото да нарушават суверенитета на независими държави и да свалят техните законни ръководители.

Ирак и Афганистан са последица от една американска лъжа. След тях последваха Тунис, Египет, Либия, където благодарение на вашите решения Белгия беше в първите редици в извършване на престъпления против човечеството. Свалихме един прогресивен или умерен режим и сложихме на негово място ислямистки режим, първата инициатива на който – и това е много странно! – беше установяването на шариата. Същото става сега в Сирия, където Белгия, за свой срам, финансира доставката на оръжия за ислямските бунтовници, които се опитват да свалят Башар ал Асад. По този начин, в разгара на икономическата криза, когато все повече и повече белгийци изпитват трудности при плащането на жилището, храната, отоплението или лечението – да, вече чувам, че ме наричат мръсен популист – но ето че министърът на външните работи е решил да предостави на сирийските въстаници 9 милиона евро. Разбира се, нас ще ни убеждават, че тези пари ще бъдат за хуманитарни цели. Поредната лъжа!

Както виждате, нашата страна в последно време прави само това –

участва в установяването на ислямистки режими в северна Африка и в Близкия изток.

Когато взеха да твърдят, че трябва да отидем в Мали и да участваме в борбата против тероризма… е, просто ме досмеша. Това е лъжа! Прикривайки се с добри намерения, ние със своята намеса само защитаваме интересите на финансовия капитал и действаме по логиката на неоколониализма. Няма никаква логика да помагаме на Франция в борбата против ислямския тероризъм, когато в същото време подкрепяме в Сирия свалянето на Башар ал Асад от ислямските въстаници, които искат да наложат шариата, както това вече стана в Тунис или в Либия.

Трябва да прекратим тази лъжа и да не правим повече хората на глупаци. Дойде време да кажем истината. Въоръжавайки ислямските въстаници, както преди това западните страни въоръжаваха Осама бен Ладен, най-добрия приятел на американците, докато те не се отвърнаха от него, западните държави с тяхна помощ свалят законната власт, за да разполагат в “новите страни”, както те ги наричат, военни бази, създавайки благоприятен режим за своите национални корпорации.

Тоест, всичко това е чиста стратегия. В Ирак нашите американски съюзници сложиха ръка върху петролните запаси на страната. В Афганистан опиумът и наркотиците се оказаха много полезни и им помогнаха доста бързо да направят големи пари. В Либия, Тунис, Египет, а сега и в Сирия, главната цел беше и си остава и до сега свалянето на една умерена власт и заместването й с властта на ислямисти, които бързо се превръщат в бреме, за да можем после безсрамно да ги унищожаваме под предлог за борба против тероризма и защита на Израел. Следователно, следващите цели вече са известни. Хващам бас, че след няколко месеца нашите погледи ще бъдат обърнати към Алжир и, в крайна сметка, към Иран. Войната за освобождение на народа от външен агресор е свещена.

Но войната за защита на интересите на САЩ, войната за защита на интересите на големите компании, (като „Арева”), войната за овладяване на находищата на злато, няма никакво отношение към свещеното и това превръща нашите държави в агресори и убийци. Никой не се осмелява да говори за това, но аз няма да мълча. Даже ако моята борба ме превърне във враг на тази система, която потъпква правата на човека в името на финансовите, геостратегическите и неоколониалните интереси. Смятам за свой дълг и чест да заклеймя и да осъдя тази власт.

И искрено моля да ме извините за непарламентарния език, но на мен ми дотегна от всичките така наречени „благодетели”, били те десни, леви или центристи, които днес са заседнали в коридорите на нашата корумпирана власт и които няма да пропуснат да ми се подиграят.

Аз не признавам нашите ръководители, които си играят с бомбите така, както малките деца играят на топка в междучасието. Не признавам онези, които смятат себе си за демократи, докато всъщност са само обикновени престъпници. Не изпитвам никакво уважение към журналистите, които имат наглостта да представят несъгласните с властта като умствено изостанали хора, макар прекрасно да знаят, че тези хора са абсолютно прави. Аз презирам в най-висока степен онези, които смятат себе си за крале в този свят и които ни диктуват своите закони, защото съм на страната на истината и справедливостта, на страната на невинните жертви на тези финансови акули.

И на това основание реших да гласувам против тази резолюция, с която въвличаме Белгия в неоколониалната операция на Франция. Френската операция от самото начало започна с една масова лъжа. Казаха ни, че Франция само отговаря на призива за помощ на малийския президент. Бяха забравили, че този президент няма никаква легитимност! И че той беше поставен на власт за осигуряване на преходния период след държавния преврат през март 2012 година. А кой подкрепи този държавен преврат? Кой го организира? За кого работи този “президент на преходния период?”

Ето къде се крие първата лъжа. Френският президент Франсоа Оланд се осмелява да твърди, че той води война против джихадисти, които представляват заплаха! Да, те заплашват, представете си, територията на Франция и на цяла Европа! Но колко подла лъжа е това! Подемайки този официален аргумент и използвайки го за сплашване на населението с повишаване на нивото на терористичната заплаха и въвеждайки в действие плана за предотвратяване на терористични актове, нашите ръководители и медии само потвърждават невъобразимата си наглост. Как може да стигнеш до там, че да посочваш този аргумент, след като

Франция и Белгия без колебание въоръжаваха и поддържаха джихадистите в Либия, а сега продължават да поддържат същите джихадисти и в Сирия?

Този претекст служи само за прикриване на истинските им стратегически и икономически проекти. Нашите страни вече не се страхуват от това противоречие, защото бе направено всичко, за да бъде то скрито. Но въпреки това противоречието съществува.

Утре няма да срещнете малиец, пристигнал в Европа да извърши терористичен акт. Освен ако някой не го извърши от негово име, с цел да оправдае тази военна операция в Африка. Нали 11 септември беше изфабрикуван, за да се оправдае нахлуването в Ирак, незаконните арести, изтезанията и масовите убийства на невинни граждани.

Е, тогава за нашите кръвожадни ръководители едва ли ще бъде сложно да създадат и „малийски  тероризъм”.

.

Като друг аргумент, използван в последно време за оправдаване на военните операции, служи „защитата на правата на човека”!!! Този аргумент и днес се използва за оправдаване на войната в Мали. Ами да! Ние сме длъжни да действаме, иначе злите радикални ислямисти ще установят в Мали шариата, ще замерят жените с камъни и ще секат ръцете на провинилите се. Ах да, какво благородно намерение… благородно и спасително, дума да не става! Но защо тогава, Боже мой, нашите страни помогнаха в Тунис и в Либия да дойдат на власт ислямистите, които установиха в тези страни шариата? Нали до съвсем неотдавна тези страни бяха “съвременни и прогресивни“?

Аз ви предлагам да попитате младите тунизийци, които участваха в революцията в Тунис, дали са доволни от сегашната ситуация? Всичко това е лицемерие. Целта на войната в Мали е ясна като бял ден. Но тъй като за нея не говорят, аз ще ви я кажа. Целта на тази война е борбата против Китай, за да се даде възможност на нашия съюзник Америка да поддържа присъствието си в Африка и в Близкия изток. Именно към това са насочени тези неоколониални операции! И вие ще видите, че след края на тази операция Франция, без съмнение, ще запази военните си бази в Мали. Тези бази ще служат и на американците, но в същото време – защото така става винаги- западните компании ще разпределят помежду си изгодни договори, които отново ще лишат колонизираните страни от техните богатства и природни ресурси.

Първите, които ще извлекат изгода от тази военна операция, ще бъдат собствениците и акционерите на

френския гигант „Арева”, който през последните години се опитва да завладее урановите находища във Фалеа,

една община от 17000 жители, разположена на 350 километра от Бамако. И аз самия не знам защо, но нещо ми подсказва, че няма да мине много време и Фалеа с нейното находище ще бъде завладяна.

И дума не може да става аз да взема участие в тази колонизация на природните ресурси, в тази колонизация по съвременен маниер. Искрено съветвам онези, които се съмняват в моите доводи, да се осведомят за природните богатства на Мали.

Мали – това са също и огромни запаси от злато.

Но отскоро тя се смята за страна, която разполага със залежи на уран със световно значение. Но кое е особеното? Това е още една крачка към войната с Иран! Това е факт! По тези съображения и за да не попадна в клопката на лъжата, към която ни подкарват, аз реших да не подкрепя тази интервенция в Мали и ще гласувам против. Постъпвайки така, аз оставам последователен, защото никога не съм подкрепял в миналото нашите престъпни интервенции в Либия и в Сирия и представям себе си като единствения парламентарист в тази страна, който подкрепя принципа на ненамеса и борба против престъпните деяния.

Смятам също, че отдавна е дошло време да сложим край на нашето участие в ООН или НАТО и да излезем от Европейския съюз, ако тази Европа, вместо да бъде опора на мира и хуманизма, става средство за нападение и дестабилизация на суверенни държави в ръцете на финансовите магнати.

Бих искал да помоля нашето правителство да напомни на президента Оланд за задълженията, които произтичат от Женевската конвенция относно правата на военнопленниците. Аз бях възмутен до дъното на душата си, когато чух по телевизията от устата на френския президент, че той се кани “да унищожи”, повтарям, “да унищожи” ислямските терористи.

При това не бих искал названието, което се използва за обозначаване на противниците на малийския режим – днес стана практика да ги наричаме “ислямски терористи“ – да служи за заобикаляне на задължението на всяка демократична държава да спазва правата на военнопленниците. Ние се надяваме, че тези права ще бъдат спазени от родината на „правата на човека”.

Накрая, преди да завърша, позволете ми да обърна внимание на лекотата, с която ние вземаме решение за влизане във война! Правителството действа без никакво разрешение от Парламента, сякаш има такова право. То изпраща в Мали оборудване и хора. А Парламентът научава за това след известно време. И когато той започне да действа, както днес, на заседанието присъстват едва една трета от депутатите… и даже по-малко, ако говорим за френскоговорящите депутати. Тази престъпна лекота, която не ме изненадва, произтича от това, че той е парламент на дресираните кученца, действащи по команди от политическите партии. Благодаря

 

Източник: ИА КРОСС/Инфобалкани.