|

Адвокат Ангел Панайотов: Претенциите на мюфтийството към община Дупница нямат правно основание

Спорният имот в града никога не е бил джамия, сега е художествена галерия

Ваня КОСТАДИНОВА

Адвокат Ангел Панайотов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, магистър по право. От 2007 година е член на Софийската адвокатска колегия. Владее руски и английски език. В момента представлява община Дупница по делото срещу претенциите на мюсюлманското вероизповедание спрямо имот в същия град.

- Г-н Панайотов, какво се случи  на делото в Окръжен съд – Кюстендил, условно наричано „Главното мюфтийство срещу община Дупница“?
- Да уточним, делото е срещу мюсюлманското изповедание, което е първоприемник на мюфтийството, като претенцията му е за джамията в Дупница и терена под нея. Съдът не даде ход на делото, и поиска от ищеца да конкретизира своята искова претенция, за да може и община Дупница като страна да се защити адекватно.
- Направи впечатление, че представителят на мюфтийството за първи път показва документи, които преди това не са коментирани и  не са представени на съда. Как ще коментирате този факт?
- Да, това беше съществено нарушение, защото тези документи бяха представени в последния момент и ние от страна на защитата не сме се запознали с тях. Не сме имали възможност да вземем становище по тези документи, по техния характер и произход.  Тезата на ищеца беше изложена с една допълнителна молба в самото съдебно заседание. По този начин се цели  объркване на защитата и на самия съд, след като той получава документите в последния момент. Именно затова не беше даден ход на делото.
- Това са някакви адвокатски трикове, може би?
- Да, така е.
- Представителят на мюфтийството г-н Руев се позовава на съглашение между България и Турция от 1909 година, което решава някакъв частен проблем. Документът е изровен от турските архиви, до които той явно е имал достъп. Би трябвало да го има и в българските архиви, нали?
- Разбира се. Съглашението от 1909 година урежда проблема с железниците и  разпределението на ресурсите, които се получават от тях. България поема задължение  да изплати на Турция част от приходите от тези железници. В документа е отбелязано и от кой момент нататък това задължение на нашата страна отпада. Всичко в съглашението е конкретно описано и е одобрено с Указ на Цар Борис III, но то не касае никакви имоти. Има в него един раздел, който касае вакъфския въпрос, но той е пожелателен и в него не се говори за конкретни имоти.
- Тоест, ищецът не може да се позове на въпросния документ като правно основание?
- Според нас не може, но това ще прецени съдът, ние сме дали отговор на исковата молба и  сме възразили срещу представянето на този документ като несъотносим към спора по делото, защото той е за имот.
- Другата страна се позова на параграф 5, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, който третира възстановяването на собственост  върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти.
- Съдът правилно прецени, че другата страна не може да основава исковата си претенция на цитираната разпоредба. Тя не може да бъде основание за иск, ищецът трябва да докаже, че е собственик или е бил собственик на този имот.
- А той бил ли е собственик въобще? По неговата логика утре Главното мюфтийство може да предяви претенции към  всички джамии у нас още от времето на Османската империя.
- Според нас не е бил собственик и ние искаме да докажем това.
- Каква е историята на джамията в Дупница?
- Тази джамия е изградена върху основите и до голяма част от стените на съборена българска църква. Дори на една от стените на така наречената джамия, все още стои кръстът от едно време, той е изграден от по-светли камъни и затова лесно може да се види. Освен това тази сграда многократно е преустроявана, надстроявана, има много други елементи в нея, характерни за самата й архитектура и те показват, че тя всъщност не е джамия. Отделно е, че тази сграда никога не е функционирала и никога не е била джамия. Има три колони на входа й , които са от двореца на Арон, братът на цар Самуил. Турците са ги взели оттам и са ги докарали в Дупница. На стълбите и малко по-встрани от тях, на самия вход има камъни, взети от християнски храмове. На тях  все още стои кръстът с надпис „Исус побеждава!“
- Има и други случаи, при които  мюсюлманското вероизповедание  предявява претенции към имоти в този район.  
-Да, такъв случай има и в Кюстендил, където също се води подобен спор. Става дума дори за имот, върху който е изграден паметник на загиналите за Освобождението на България.
- Вие вярвате ли, че ищецът може да намери правно основание за своите искания?
- Сигурно ще се опита. Както се опита да обърка съда и нас в качеството ни на ответник с разни „хватки“. След като вече беше внесъл исковата си молба, после се появиха две допълнителни молби, а още една – трета, бе внесена на самото съдебно заседание – пак със същата цел: да тласне заседанието в желаната от него посока с представянето на някакви факти, които според мен нямат доказателствена стойност.  Но ние имахме възможност да се защитаваме дори и в това съдебно заседание, предвид цялата информация, с която разполагаме. Бих добавил и факта, че въпросният имот  не е определен, не е конкретизиран в някакви негови граници за времето, когато се твърди, че е бил джамия. Представителят на мюфтийството го конкретизира като граници, форми, местоположение по сега действащия кадастрален план и го използва  като документ  – някаква скица, от която се виждат границите на имота и в него две постройки, които според него трябвало да бъдат джамия и конак.