|

Национализмът е правилният път за България

Каузата на АТАКА изхвърля монополистите, които загробват страната ни

По настояване на читатели в няколко поредни броя на в. „Атака“ публикуваме откъси от книгата на Волен Сидeров „Основи на българизма“ – едно интелектуално предизвикателство към всички псевдоучени историци, които пренаписват и съчиняват историята по свое усмотрение и, лъжейки за нашия произход, промиват мозъците ни още от деца, защото и ден днешен присъстват в българските учебници.

 

 

Волен СИДЕРОВ

Какво иска българизмът? Това, което е искал българинът Константин Велики още през 4 век – да няма роби. Докато американците продават хора в робство почти до края на 19 век.
Това, което е искал българинът Юстиниан през 6 век – да има закони, важащи за всички. Това сега не е така.
Борбата на АТАКА за национализъм тече от 2005 г. насам. Патриотите, начело с Волен Сидеров, не са спирали работата си по каузата „Да си върнем България“.

 

Това, което е искал българинът Симеон през 9 век – държавата да е справедливо управлявана и социална. Това сега не е така.
Това, което е искал  (и постигнал) българинът Иван Асен II през 13-ти век – българите да са обединени в етническите си граници. Това сега не е така.
Това, което искал българинът Раковски през 19 век – да знаем произхода си. Това сега не е така.
Това, което искаха българите Ботев и Левски през 19 век -

да не прекланяме глава
пред чужда власт

Това сега не е така.
Това, което е искал българинът Стефан Стамболов през 19 век – да сме самостоятелни като държава и икономика. Това сега не е така.
Това, което е искал българинът Ганчо Ценов през 20 век – да изучаваме истинската си история, а не лъжлива. Това сега не е така.
Всъщност героите, на които се покланяме на 2 юни, са български националисти. Те са образец за българизъм.
Най-същественото обаче е, че това, което са искали и за което са се борили, не е постигнато днес. Ето защо българският национализъм, българизмът, не само е нужен, а е задължителен в наши дни. И само когато той стане реална политика, ще се види простата истина, че България ще успее не когато залага на лъжовни „евроатлантически ценности“, не когато се опира на външнополитическия слугинаж, не когато стъпва на лъжлива история за произхода си, не когато води колониална и заробваща собствения народ икономическа политика, а когато прави обратното на това.
Българизъм е преди всичко да не се предаваш въпреки  „лошото икономическо положение и кризата“. Защото когато се предадем, идва най-голямата криза. Българизъм е да обичаш и уважаваш и най-изпадналия човек от народа си, лошо облечен, без зъби и с отчаян поглед, не да го презираш, както правят евроатлантиците. Защото това е част от кръвта ти и този човек се нуждае от твоята подкрепа, дори да е само морална. Ти, който си успял в нещо, си българин също като него. Ти и той сте една енергия, дай му от своята сега, ще получиш обратно десет пъти повече.
Българизъм е да надскочиш папагалските теории за „дясно“ и „ляво“, защото това е клопката на капиталистическия глобализъм за разцепване на нациите, така както клопката на комунистическия глобализъм беше класовата теория и противопоставянето на групи от един народ една срещу друга. Да надскочиш и глобалистичните икономически учения за „пазарната икономика“, при която трябвало да има „по-малко държава“, и да гледаш прагматично през очите на икономическия национализъм. Което значи:

 

това, което не е полезно на част от българския народ,
не е полезно за България
като цяло

А днешната неолиберална икономическа политика през последните 20 години при всички правителства без изключения е вредна за огромна част, за преобладаващата част от българския народ.  Тя се провали в световен план с последната финансова криза.
Българският национализъм отхвърля днешната колониална система у нас, при която парите на българите изтичат навън като печалби на чужди монополисти в електроразпределението, телефонните услуги, супермаркетите. Днес страната ни е заробена икономически – няма нито една сфера в сериозно промишлено производство, банки или енергетика, които да са български. Българският национализъм казва: индустрията, банковият капитал, търговията и услугите у нас трябва да са преобладаващо в български ръце и да работят за стандарта на българите, а не за чужд.
Българският национализъм не приема агресивната и финансирана отвън политика на ислямизиране на България. Чрез промиването на мозъците на българи мюсюлмани те биват принуждавани да се наричат „турци“ . Това е невероятно опасен удар по българската идентичност, на който не реагира досега нито едно правителство, включително и днешното, тъй като всички кабинети досега са „леви“, „десни“ или други, но не и националистически. Ако властта не  се поеме от български националисти, съществува реална опасност страната ни да бъде разделена на анклави в близко бъдеще.
(Следва)

 

Да се заредим със славното ни минало – да покорим бъдещето

Трудно е наистина днес човек да повярва, че смачканият и лъган десетилетия наред български народ е наследник на такава велика история и дух. Но не се ли заредим с енергията на това минало, ние няма как да се справим с днешните проблеми.
А те са резултат точно на принизеното ни самочувствие и на налаганите двойни стандарти отвън. След Освобождението ни от турско иго българите са в подем. Способни са да отиват на война с цветя и музика, защото знаят, че отиват да освобождават братята си от останалите под робство земи. Ударите върху националното ни възраждане и напредък обаче идват от т. нар. велики сили – държавите, забогатели от колонизаторство над други народи, от ограбването и избиването им. Тоест тези, които прилагат вреден за другите свръхшовинизъм, като Англия, Германия, Франция, Русия, късат България на пет парчета и се нахвърлят върху нейния здравословен, не увреждащ чужди интереси национализъм. Българизма, който иска само едно – обединение на народа ни в етническите му граници.
Е, не го позволяват тези, които днес се кичат с титлата „развити демократични държави“. Тези, които нашите, слугуващи на чужди интереси политици, сочат като примери за спазване на права и демократични ценности, всъщност потъпкаха правата на българите през целия 20 век. През целия период след изплуването ни от мрака на турския гнет ние сме губещи във всички войни. Защото срещу българизма има мощна вълна от омраза и нетърпимост. Така наречените велики, всъщност – престъпни сили, прилагат тактиката на унищожение към българската нация през целия 20 век. Един от величаните за „велики политици“ на века – Уинстън Чърчил, всъщност обикновен алкохолик дегенерат, дори направо признава целта на Британската империя – България да не съществува. И тук няма християнска солидарност – Англия прави всичко възможно България да остане част от варварската кървава и антихристиянска Османска империя и да не получи свободата си.
И Франция, и Англия, и Германия периодично застават на страната на турския ни поробител ни в предосвобожденския ни период. На тях никога не им е пукало ще има ли българска държава и народ или не. Нито през 18 или 19 век, нито сега. Огромна грешка спрямо нацията си правят българските историци и политици, които премълчават това. Които в старанието си да се харесат на някой чуждестранен посланик са готови да застанат с чупка в кръста по посока на тези, които още наричаме „велики сили“ , а би трябвало да им казваме „велики престъпници“.
Срещу България се е водела политика на принизяване през всичките десетилетия след Освобождението. Не ни се позволява да се обединим в етническите си граници, не ни се позволява да имаме суверенитет и държавен глава така както искаме, не ни се позволява да развиваме индустрия и търговия, както бихме могли, не ни се позволява да получим излаз на Бяло море, който би ни превърнал в мощен европейски фактор, не ни се позволява да си получим от Турция принадлежащите ни земи и обезщетения, заграбени от турските вандали през 1913 г. в нарушение на Лондонския мирен договор. Не ни се позволява да бъдем пълноценна държава и толкова!
България е губеща в три войни, в които участва само и единствено за да се обедини като народ, а не за да завладява чужди територии, както прави Германия, както прави Русия, както прави Франция, както прави Англия.
България изгуби и Студената война през 1989 г. Милиони българи излязоха на улицата тогава с илюзорната надежда, че тези мили „велики сили“ – тези свръхдемократични западни държави, които 45 години ни изнасяха по забранените радиа лекции по човешки права и демокрация, ще подкрепят най-после подема на нова България. Глупости!
Великите измамници от Запада, както и тези от Изтока отново ни показаха среден пръст. Американските посланици се срещаха с довчерашните си уж врагове от комунистическата номенклатура и ги тупаха по раменете с похвалата какви демократи и пазарни икономисти са станали от марксисти-ленинци за едно денонощие. Само и само на власт да не идват български националисти. На президентските избори през 2006 година шефът на християндемократите в Европа даде съвет на българските си съпартийци да гласуват за комуниста и агент на ДС Георги Първанов, но в никакъв случай за „страшния националист“ Волен Сидеров.

 

Само български патриоти се осмеляват да казват истината

На 3 март т.г. националистите от АТАКА традиционно почетоха Освобождението на България от турско робство.

Българският национализъм не се съгласява с двойния стандарт циганското население у нас да не плаща ток, вода и данъци, а българските пенсионери да изнемогват. Българският национализъм не приема и двойния стандарт циганското население да не се санкционира от полиция, прокуратура и съд, когато върши престъпления от битов до тежък криминален характер.
Българският национализъм не иска да продължава демографския ни срив, който се дължи именно на неолибералната и антисоциална политика на всички правителства. Само националистическо управление знае и може да спре този разпад, защото не мисли ляво или дясно, а националистически.
Български националисти единствено могат да поискат дължимото от чужди държави – например десет милиардния дълг от Турция, както и да  защитят интереса на България в международен план. Друго освен националистическо правителство не може и не смее да направи това – практиката го доказа ясно.
Друго освен националистическо правителство не смее да сложи регулатор на лихвите на алчните банкери, а те сами никога няма да си ограничат печалбата.
Само националисти във властта имат виждането и смелостта да спрат безразборния строеж на минарета и джамии  у нас дори и на места, където няма и 20 мюсюлмани.
Само националисти на власт ще обърнат порочния модел на затриване на българското селско стопанство за сметка на внос от Турция, Македония, напоследък дори Сирия и Йордания.
Само на българските националисти им стиска да кажат ясно, че българската енергетика, военна промишленост, комуникации,  мобилни оператори и златодобив трябва да са в български, и то държавни ръце, защото тези сектори са печеливши и могат да пълнят пенсионните ни фондове.
Единствено българският национализъм казва, че е необходим специален институт за българите, който да събира, обобщава, анализира и популяризира българската история, култура, постижения и идеи у нас и по света. Пак национализмът настоява за прекратяване на българонихилизма в учебните програми, учебници и помагала и поставянето на пробългарска учебна програма в хуманитарните дисциплини.
Българският национализъм на власт ще вложи средства в образованието и развитието на българските таланти, а няма да ги подарява на чужди икономики след скъпи държавни инвестиции в тях както сега.
Всичко това е много логично, добро за страната и нацията.
Защо обаче не се изпълнява?
Защото би направило страната ни силна, а това не се желае от т. нар. „велики сили“. Както преди, така и сега. Затова по тяхно внушение и поръчка продажните средства за комуникация у нас чернят българския национализъм и рекламират всички други възможни политически идеи и практики – „леви“, десни“, „центристки“, „либерални“, „социалдемократически“, „за европейско развитие“, „за анадолско развитие“ само не и за българско автентично развитие.