|

Хипермаркетите смазват българския производител

Истината: Те не са инвеститори, а колонизатори на пазара

Диана ТОДОРОВА

Не е тайна за никого, че конкуренцията на хранителните вериги смазва малкия и среден бизнес у нас. „Билла“, „Лидъл“, „Карфур“ и „Кауфланд“ са чуждестранните вериги, които в последните десетина години пуснаха дълбоки корени на българския пазар. Те обявиха негласна война на собствениците на по-малки магазинчета. По този начин обрекоха на гибел бизнеса на дребните предприемачи, които до този момент изкарваха прехраната си с търговия на хранителни продукти. Монополизирането на сектора продължава и до днес, като централизирането на бизнеса се стеснява все повече и повече в ръцете на една малка група от хора. Същевременно всеки ден затварят по няколко малки квартални магазинчета заради нов отворен обект на някоя от големите търговските вериги.
В.”Атака” потърси собствениците на няколко квартални магазинчета, за да ни разкажат за проблемите с монополите, с които се сблъскват. Един от тях с който имахме среща беше фалирал ден преди уговореното интервю
Данни на анализаторите от специализираната консултантска агенция Planet Retail сочат, че в България преди година е имало 1900 супермаркета, представители на големите хранителни вериги. Според същата агенция броят на въпросните магазини расте с по 6-7% годишно и през 2016 г. ще стигне до 2600 обекта на територията на страната.
Проблемите с чуждите търговски вериги у нас са много. Като се започне от монопола, който те упражняват, и се стигне до чуждата продукция, която ни се предлага по щандовете в тях.
ПП АТАКА първа обяви, че големите търговски вериги изнасят стотици милиони печалба, без да плащат данъци на държавата. Оказва се, че чуждите фирми буквално ограбват страната ни. Те представят себе си за инвеститори, но в действителност са грабители, които ловко бъркат в джоба на хората.
За съпоставка – другите държави са се споразумяли за благоприятни условия и така са се опазили от нашествието. Полша например е договорила с веригите 51 процента от предлаганите стоки да бъдат местно производство. Поставила е и изискването за 10% полски стоки във всички техни магазини в чужбина. Още нещо -

другите държави не пускат
хипермаркетите
в центровете
на градовете си

а ги изнасят в покрайнините. Така поддържат жив местния малък магазин и местния малък производител.
В безконтролния пазарен рай на България веригите живеят изцяло на кредит. Производителят плаща огромни такси, които са абсолютно невъзвръщаеми. Абсурдно е и това, че у нас 90% от стоките в супермаркетите са вносни. Това каза през февруари Мариана Христова, представител на граждански организации у нас, борещи се с монопола в България.
Така се получава изключително монополна ситуация, характерна за една колонизирана държава. А производителят остава на заден план за българската икономика…
За да може да стигне до потребителите през големите търговски вериги,

българският производител трябва да плати 30, 40 вида такси

за всеки един артикул поотделно. Започва се с т.нар. входна такса, последвана от най-разнообразни такива, бонуси, отстъпки и дори подаръци, които трябва да се правят на търговеца. Само за отварянето на обект като „Била“, „Лидъл“, „Карфур“ или „Кауфланд“ в дадено населено място българските търговци са задължени да направят между 8 и 10 на сто отстъпка по фактура и стока, която може да стигне количества от пет тона. Следват фиксирани отстъпки за бонус оборот. При определено количество продадена стока, описано в договора, веригата взема фиксирана сума от производителя и това не е всичко. Предвиден е и плаващ бонус оборот – ако даден артикул се продаде в по-големи количества от очакваното, търговецът пак си взема процент от производителя.
Освен това се оказа, че чуждите търговци не вземат стоки, които не им носят брутна печалба от 40-50 на сто, което рязко стеснява кръга от качествен асортимент. Всички големи вериги се разплащат 30 дни след като фактурата е заведена в тяхната система. Много често те принуждават доставчиците да дават фактури на ръка, които други вкарват в системата с два-три дни закъснение. Това акумулира за гигантите огромни средства от лихви по депозити, които са в банки извън България.
През 2010 г. всички големи търговски вериги отчитат спад на потреблението от цели 32 на сто. Това обаче не им пречи в търговските споразумения за 2012 г. да поискат 5 на сто отстъпка от всички български производители. Огромен шок предизвиква и непредвиденото, но чувствително повишаване на цените на различните суровини, стигащо понякога до рекордните 60 на сто. Това, разбира се, оскъпява крайния продукт. Например даден производител на месо трябва да плати веднага на своите доставчици увеличението на дадена суровина заради по-скъпия ток, бензин или нещо друго, но веригата, която продава стоката му, увеличава цената само след едномесечно предизвестие.
Така рентабилността на българските производители, които са принудени да продават стоките си през „Билла“, „Кауфланд“, „Лидъл“ и „Карфур“ достига скромните от 3 до 5 на сто процента, което е оцеляване с по-голям риск от потъване, но с почти никакъв шанс за развитие, разширяване на бизнеса и перспективи в бъдеще.
Огромен проблем е, че

все по-малко български
стоки се продават
в големите магазини.

В „Лидъл“ например артикулите, произведени в България, са едва 20 на сто, а много от вносните стоки са със съмнително качество, има дори и преопаковани, с неизвестен или подправен срок на годност. Разликата между качеството на асортиментите между „Лидъл – България“ и „Лидъл – Германия“ е очевидно. И дума не може да става за износ на български стоки в други европейски страни, което би било най-логичното нещо за международни гиганти като споменатите марки.
У нас споменатите големи търговски вериги минават за големи чуждестранни инвеститори и се ползват с изключителни преференции, някои от тях дори са освобождавани за известно време от данъци, а държавата не е направила и минимални усилия, за да защити интересите на българските производители и търговци.
Работата е там, че нито „Билла“, нито „Лидъл“, нито „Карфур“ или „Кауфланд“ са големи инвеститори. Те не са вложили някакви завидни средства, за да започнат бизнес у нас, а персоналът, който работи за тях, е значително малък. Така че не може да се говори за висока работна заетост, а както вече казахме, всичките им печалби се изнасят извън страната. В последно време дори не купуват земя и не строят собствени сгради, а просто наемат помещения, и то в центъра на съответните градове.
Това остави без поминък много хора, притежатели на малки и средни магазини, чийто бизнес най-често е семеен.

 

Големите магазини укриват данъци

Огромен проблем за държавата ни са данъците, които търговските вериги изглежда не плащат. Доказателство за това са касовите бонове, които ни предоставят в хипермаркетите.
Обърнете внимание върху надписа най-долу на касовата бележка. По закон трябва търговският обект да ни предостави бележка, на която да е изобразен минимален размер на картата на България с надпис BG. Това означава, че касовите апарати на обекта са свързани към НАП. На касовите бележки от веригата „Карфур“ обаче такива надписи изцяло липсват. За съпоставка: някои вериги предоставят касов бон, на който пише системен или служебен. На тези на „Карфур“ не пише нищо. Само – „Благодарим Ви! Заповядайте отново!“ Тези бележки са незаконни.
Ето отговора на г-жа Даниела Хитова, старши експерт в дирекция „Комуникации и протокол“ на Централно управление на НАП. Тя обяснява проблемът с касовите бонове по следния начин:
„Системен бон може да бъде издаден в 160 търговски обекта в страната, където отчитането на оборотите става чрез интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Тази система регистрира продажбите аналогично на касовите апарати и е в постоянна връзка с териториалните дирекции на НАП. Чрез автоматизираната система обектите подават ежедневно в приходната агенция отчетите на оборотите си.“
Научихме, че до момента такива интегрирани автоматизирани системи имат едва 10 големи фирми в страната. Дружествата, които отчитат дневните си обороти по този начин, са METRO KEШ & KERI, БИЛЛА, КАРФУР, ПЕНИ МАРКЕТ и ХИЛТЪН, а също ШЕРАТОН СОФИЯ БАЛКАН, ГРАНД ХОТЕЛ СОФИЯ, „В и К“ – Варна, ХОЛИДЕЙ ИНН, КЕМПИНСКИ ХОТЕЛ ЗОГРАФСКИ. Те имат право да издават касови бележки с надпис „Системен бон“.
При всяко плащане на друго място, извън цитираните търговски обекти, клиентите трябва да получават фискален бон. Той се издава задължително в момента на продажбата и не е необходимо клиентът да го изисква.
Служебният бон няма счетоводна стойност. Както е записано в много от случаите върху него, той е информационен бон и единственото му предназначение е да се ползва за служебни цели на фирмата. Ако срещу платената от клиента сума той получи служебен бон, а не фискален бон, това е сигурен знак, че във въпросния търговски обект се укрива оборот. Аналогични и дори по-потресаващи са случаите, в които на касовата бележка няма дори такъв надпис, а само: „благодарим Ви! Заповядайте отново!“. Това не е касов бон, а някаква служебна бележка, която самата фирма е измислила с цел заблуда на клиентите си.
Това са доказателства, които уличават част от големите търговски вериги у нас, че не отчитат всичките си приходи от продажбите си в НАП.

 

Чуждите вериги изнасят от България 500-700 млн. лв. месечно

Мариана Христова (представител на редица граждански движения, едно от които срещу монополистите в търговията): Ние сме сигурно единствената държава в Европа, която има всички видове търговски вериги, защото сме законодателен рай за тези компании, който дава възможност за безконтролен и безграничен грабеж.

Най-вероятно сте се наслушали на рекламните съобщения за промоции, които звучат от малкия екран и във всяка една голяма търговска верига. Те целят да популяризират определени стоки и да ни примамят да пазаруваме отново и отново…
Преди 12 г. откриването на „Билла“ в София бе представено като събитие от национално значение. Знак, че в България вече влизат големи чужди инвеститори и страната се отваря за европейския пазар. Досега от тази верига са открити 88 обекта.
Това изглежда много хубаво, но в действителност не е така. Известните марки експлоатират безскрупулно българските производители. Те не инвестират почти нищо в България, нямат дори влогове в банки у нас и плащат минимални данъци, защото много често отчитат загуби. Това не им пречи да ограбват България. Според неофициална информация големите търговски вериги изнасят от страната между 500 и 700 млн. лева месечно, които депозират в банки извън България. Те създават среда на убийствена конкуренция, която унищожи малките квартални магазини за хранителни стоки. Най-пагубно обаче се оказа влиянието на големите търговски вериги върху българските производители, които бяха оставени без избор и принудени на сила да се съобразяват с монопола на „Билла“, „Лидъл“, „Карфур“ и „Кауфланд“.