|

ЧЕСТВАМЕ ВЪЗКРЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

В християнската религия на Великден се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносци, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Подготовката за честването на празника започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие от Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите “ Подигнете, порти, горнището си, поДигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!“, на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Славата?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

 

Козунаци с изкуствени подобрители за празника

Цените тази година остават непроменени

Kозунаци с изкуствени съставки и подобрители ще бъдат „хит“ на пазара тази година за Великден. Причината е, че от скоро козунакът попада в групата на печивата, а не на хлебните изделия, за които има по-строги изисквания. Това от своя страна развързва ръцете на производителите да използват различни козуначени смески, в които липсват традиционните продукти.
На производителите вече е разрешено да употребяват освен натурални и химически субстанции като емулгатори, подсладители, консерванти, оцветител бетакаротин. Всички те заместват традиционните продукти яйца, мазнини и мляко.

„Миксът позволява да се работи много по-безопасно с продуктите, със суровините, тъй като тук се избягват тези операции като дезинфекция на яйца, начупване на яйца, подготовка на мляко, на мазнини“, обяснява технологът Мария Томова.
Традиционният козунак и този, направен от козуначен микс, са еднакви на външен вид, но не и на вкус. „Ако нагарча, това означава, че има добавени подобрители. Най-добрият начин е да видите дали е на конци, защото половината са като кекс и не са на конци“, разкрива производителят Филип Спасов.
Козунакът, направен от козуначен микс, ще бъде с 20 до 50% по-евтин от традиционния, тъй като продуктите му са много по-евтини. „Сравнявайки тази цена от около 1,20 – 1,30 лв. за козунак, ако има такава, бих казал, че това е горе-долу все едно си купувате една кифла. На цената на кифла се продава един козунак. Което за мен е срам за бранша и срам за търговците“, категоричен е Иво Бонев, председател на Регионалния съюз на хлебопроизводителите – Варна.
Ниската цена е показателна за разпознаване на козунака със заместители от този с истинските продукти. Традиционният козунак няма да поскъпва тази година, отново според Бонев. По думите му, брашното е по-скъпо от миналата година, но пък яйцата са поевтинели в сравнение с 2012-та. И за този Великден на пазара ще се предлага сладък хляб със стандартния грамаж от 400 и 500 гр. за около 2,50-2,90 лв. Ще има и от по 800 г, който е с цена около между 5 и 6 лв., в зависимост от екстрите, като ядки и пълнеж в него. Козунаци ментета ще залеят и тази година пазара във Варна, съобщи още Бонев. Заради натиска на големите търговски вериги производителите да дават ниска цена, все повече от тях прибягват до ползването на миксове за направата на сладкия хляб, вместо традиционните брашно и яйца.
Продажбата на козунаци по интернет става хит тази година. Да поръчаш от сладкия хляб онлайн не оскъпява продукта, а дори напротив намалява цената, заради липсата на транспортни разходи от страна на производителя. Клиентът си поръчва козунаците и отива сам да си ги взема от търговеца.

 

Шарени яйца от България

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.