|

Има ли България вътрешен министър?

Издигането на Цветлин Йовчев до вицепремиер е с нищо незаслужен кредит на доверие

Магдалена Ташева
Народен представител от ПП АТАКА

На 17 срещу 18 юни тълпа от около 400-500 дрогирани и пияни „протестиращи“ нападнаха разрешен митинг на АТАКА пред централата на партията. Активисти, симпатизанти и народни представители на националистическата партия бяха обстрелвани със залпове от бирени бутилки, павета и даже ножове. Разбита бе главата на Кристиян Димитров, най-младият депутат в 42-то НС. Камък окървави лицето на оператора на ТВ „Алфа“ Ангел Малинов.  Това не беше първото, но във всички случаи бе най-свирепото нападение на политическа партия и нейната централа от палежа на Партийния дом на 26 август 1990 г. досега. Последици за хулиганстващата тълпа нямаше. На следващия ден президентът Плевнелиев заяви, че „се гордее с мирните (!?) симпатични протести“, с което ги насърчи да продължават в същия стил. И те не закъсняха.

 

На 26 юни тълпа „протестиращи“ в почти същия състав осуети пленарното заседание на НС. Според действащите закони и международни норми те се опитаха да извършат държавен преврат, като с насилие наложат на 42-ия парламент да се саморазпусне. Полицаите – кибици обръщаха гръб, когато репортерката на „Алфа“ Гита Манолова ги питаше „Има ли поне един задържан от нападателите на парламента?“.
С други думи, на 17 и 26 юни България нямаше вътрешен министър. Имаше някакъв фигурант, скочил начело на МВР право от позицията си на шеф на кабинета на президента Плевнелиев.
На следващия ден, 27 юни, народното представителство гласува издигането на този фигурант до ранга на вицепремиер.
С какви аргументи?!
Във Варна управляваната от Йовчев полиция пусна около 40 души в Областната управа да я окупират, докато кабинетът не „Орешарски“ подаде оставка.

 

Министър Йовчев не взе никакви мерки, за да прекрати нападението на централата на АТАКА, нито да залови поне един-двама нападатели. Полицаите, които уж охраняваха митинга на националистите, останаха безучастни в 4 часовата вакханалия на насилието и омразата. Те стояха с лица към мишената – групата на АТАКА и не посегнаха да спрат дори един от нападателите. „Да бяхте проверили поне една лична карта!“, иронизира ги лидерът на АТАКА  Волен Сидеров. Отсега можем да кажем, че гамените, които нанесоха черепно-лицеви травми на депутата Кристиан Димитров и оператора Ангел Малинов никога няма да бъдат открити, а още по-малко осъдени. С това демонстративно бездействие властта казва на обществото: „Щом са от АТАКА, можете да ги биете, да ги линчувате, да им трошите имуществото – нищо няма да ви се случи.“
Явно още от работата си в ДАНС и в президентството Цветлин Йовчев е усвоил този институционализиран расизъм към българските националисти и всяка друга опозиция на неколониалния ред.
Но Йовчев не можа да осигури спокойната работата и на най-важната институция в нашата република – Народното събрание, въпреки че нападението на 26 юни бе обявено няколко дни преди това във ФБ. Ние от АТАКА знаехме, нашите симпатизанти и активисти в провинцията знаеха и ни предупреждаваха, че хулиганите ще дойдат „на кафе“ пред Народното събрание, въоръжени с яйца и домати. Цяла София знаеше. Само вътрешният министър не знаел, не чул, не разбрал.
Какви бяха последиците от неговото незнание? Парламентът не успя да събере нужния кворум за избор на Даниела Бобева и неговия собствен – на Цветлин Йовчев, съответно за втори и трети вицепремиер.
Вандалщината пред НС започна около 8:30 ч., когато пред служебния вход на парламента се събраха едва 50-тина души с хулигански обноски. Към 10 часа бяха не повече от стотина. Следобед станаха около 200.
Депутатите, които все пак дойдоха на работа, бяха замеряни с яйца, домати и бутилки вода, а някои от тях получиха плесници и ритници.  Според „Блиц“ Петя Раева (ДПС) е получила плесници по лицето. Депутатът от КБ Димчо Михалевски бе уцелен с домат по тила пред служебния вход на НС. Йордан Цонев от ДПС дълго игра на криеница с протестиращите в градинката край парламента. Залят с вода, удрян с вестник, той успя да се изнесе, охраняван от около 10 полицаи.
Мая Манолова отиде при протестиращите, за да говори с тях и бе уцелена с яйце по ръката. Докато Манолова се опитваше да каже нещо, бившата прессекретарка на служебния премиер Марин Райков, Ивет Добромирова, нейният съпруг Румен Петров (бивш консул в Лондон, назначен там от външния министър Соломон Паси) й крещяха нещо, а приятелка на Добромирова развяваше среден пръст пред лицето на депутатката.
Протестиращи нападнаха колата на самия вътрешен министър. Една група лашкаше насам-натам автомобила, докато друга го освиркваше с вувузели, трети ритаха гумите.
Всичко това стана под благосклонния поглед на БНТ, Би Ти Ви, Нова ТВ и Канал 3. Тоест, не само България, но и целият свят чрез своите представители в София видя как се малтретират депутати – безнаказано, публично, под аплодисментите на националната и останалите телевизии.
Тук възниква въпросът защо МВР не взе необходимите мерки, за да отдалечи групата на „протестиращите“ на достатъчно голямо разстояние от сградата, за да даде възможност на парламента да работи. За какво й е на държавата вътрешен министър, ако той не може да се справи с осигуряването на обществения ред? Медиите констатираха факта, че час-два след началото на парламентарния ден около сградата на НС имаше само стотина протестиращи. И Йовчев не може да предпази от тях работата на парламента и спокойствието на столицата?!
Дали и вътрешният министър не намира протеста за „симпатичен“, както неговия бивш началник Плевнелиев?
Вместо да даде заповед за задържане на най-агресивните гамени, министърът, произведен на следващия ден във вицепремиер заяви: „Хората имат основание да протестират и се вслушваме много внимателно в техните искания.“ (Агенция „Фокус“, 26 юни 2013 г.)
Моля?!
В кои от исканията им се вслушва Йовчев?
„Касиране на изборите“?
„Костов, върни се и спаси България пак“?
„Къде е Волен Сидеров да му изтръгна гръкляна?“
„Червени боклуци, махнете се от там“?
Йовчев, чието вицепремиерство трябваше да бъде гласувано в същия ден, 26 юни, но бе осуетено от тълпата, каза и още нещо:
„Отговорът на исканията на хората за това, за което протестират, до голяма степен е в програмата, която предлага правителството. Аз ще си изпълня задълженията в рамките на това правителство.“
Кои искания са залегнали в програмата на кабинета „Орешарски“, моля?
За свикване на Велико народно събрание и намаляване броя на народните представители до 100?
За сваляне на изборната бариера до 1%?
За въвеждане на мажоритарна система, която ще остави 49.9% от българските граждани без представители в парламента?
В програмата на кабинета „Орешарски“ няма подобни мерки и законопроекти.
По чий дневен ред работи представяният като много опитен разузнавач и силовак Цветлин Йовчев? Едно е ясно – не по официалния дневен ред, обявен от мандатоносителя БСП и министър-председателя Пламен Орешарски.
Което означава, че издигането му до поста на заместник министър-председател на България е с нищо незаслужен и незащитим с разумни аргументи кредит на доверие.