|

Шареният кабинет на Орешарски няма време за грешки

Инсценировките на РЗС и „Скат“ са опит за дестабилизация на  България

Георги Сенгалевич
НМО-АТАКА

На 2 юни пионките на Борисов от „Скат“ и РЗС поискаха касиране на изборите, защото народът ги остави извън 42-ия парламент.

 

Съдбата на Чаушеску ви очаква!“, „БСП – мафия!“, „Оставка!“ – това бяха само някои от лозунгите, издигнати в неделя, в набедения за ден на протест срещу 42-ия парламент и срещу новоизбраното правителство 2-ри юни. По улиците на столицата дефилираха няколкостотин души, повечето от които не само не криеха, ами и демонстрираха своята принадлежност към политическия будизъм и към двете присъдружни на ГЕРБ партии. Не липсваха и представители на маргинализираната либерална „автентична“ десница, която не съумя да събере и 3% на 12 май. Наизлязоха даже репресираните от комунизма, да отбележат и те някакъв пореден ден за възпоменание на нещо си. Не и на Ботев, разбира се. Та той е комунист, анархист, терорист, въобще луд с девиантно поведение. Наизлезе и вечно недоволната буржоазия – от „зелените“ до патриотстващите младежи. Защо ги наричам така, ще стане ясно след малко. Там беше и Йоло Денев – извечният народен трибун, достоен да оглави този абсурден и умопомрачителен маскарад. Да, точно така – маскарад, парад на заблудата и лудостта. Някои се опитаха да приравнят въпросната демонстрация с вълната на народните протести през февруари. Външните белези са налице: денят е неделя, мястото – жълтите павета около сградите на властта, партийните централи. Лозунгите – против мафията и за власт на народа. Тогава горяха Конституцията,

сега заплашваха държавниците с кървавия край на Чаушеску

Какво толкова те смущава, ще се сепне някой. На първо място притеснява ме засилващото се усещане, че живеем в тъп виц, че обществото ни е затънало в безизходицата на една виртуална реалност, където решаващи са ирационалните политически аргументи. Смущава ме това, че новите протести не са нищо повече от мъртвороден опит за дестабилизация на страната. Нищо повече от кич и пародия на народния гняв от февруари. Гняв, който изпепели шестима българи. Защото историята, както знаем, се повтаря – първо като трагедия, после като фарс. И ето, достигнахме до демоничния момент, в който нищо не е такова, каквото изглежда. Маскарадът шества. Не вярвайте на никого и на нищо. Когато ви кажат, че е ден, уверете се дали слънцето не е залязло. Мислете с главите си и разсъждавайте рационално, за да оцените вярно ситуацията. Само така ще се убедите, че определени кръгове неистово се нуждаят от римейк на февруарските събития, който римейк обаче, вместо зловещ и дестабилизиращ, се оказа гротесков. Ами сега?

На 23 май Волен Сидеров осигури кворум за дебати по избора на ново правителство, с което прекрати пътя на Борисов към властта.

 

На 29 май групировката на Бойко Борисов окончателно загуби властта, с решителната намеса на АТАКА. Затова и злобата на хората, стоящи около, зад и над него е толкова голяма. Прибягват към всички възможни лостове, за да подкопаят стабилността на страната и интегритета на обществото. Опитаха дезинформация чрез фалшивото писмо на „достойните прокурори“, за да разклатят прокуратурата в отговор на акцията й, осигурила избори с 350 000 бюлетини по-честни от предвиденото. С цялата си наглост внесоха в Конституционния съд колективно искане за касиране на изборите, които не успяха да фалшифицират. Междувременно се пръкна пропагандната лъжа за нова тройна коалиция между БСП, АТАКА и ДПС. Сътвори я не друг, а гробарят на българския национализъм Иван Костов, който още преди изборите ни заплашваше с „червено-кафява коалиция“, след което обедини оределите си редици с тези на…легионерите, на последен марш към политическото гробище. Лъжата обаче беше усвоена и артикулирана многократно от бившия премиер Борисов, който, както знаем, лъже всеки път, когато устните му се движат. Ритмично заповтаряха и всички медии. Нищо, че

единственото правителство, което някога е подкрепяла АТАКА, е именно неговото, на Борисов

а не на Орешарски или друг. Една лъжа, повторена сто пъти обаче, става истина, ни поучава Борисовият гаулайтер и майстор на пропагандата Гьобелс.

На 11 май прокуратурата осуети подготвената от ГЕРБ фалшификация, благодарение на което изборите бяха с 350 хиляди бюлетини по-честни.

 

Клеветниците не се спряха дотук, изкуството на лъжата ги опияни. Продължиха да истеризират обществото с лъжливия слух, че парламентът бил разгледал и приел законопроект за задължително изучаване на турски език. Разпространиха и някакъв съмнителен регламент за вече изтеклата учебна 2012/2013, уж утвърден от новото правителство, встъпило едва преди 10 дни! Целта на ГЕРБ и присъдружните му е да експлоатират за пореден път младите патриотари, които довчера крещяха лозунги против ГЕРБ, а днес заедно с ГЕРБ буйстват срещу „новата тройна коалиция“. Те, горките, не съзнават в какъв сценарий ги вкарват! Борисов, Костов, Янев и Симеонов са се вкопчили с нокти и зъби в най-светите чувства на българина, разчитайки, че агресивната реторика ще ги върне на власт. Опитват се да подменят дневния ред на обществото, да заменят в угода на олигархията темата за цената на тока с измисления въпрос за фамозните трима депутати на ДПС от София, която излъчва общо 42 парламентаристи. Неприятно, да, но пък в резултат на тази рокада ДПС загуби мандати в своите бастиони – Кърджали, Разград, Смолян. Само че за това те не говорят, а разчитат на първосигнални, ирационални аргументи, та да нагнетят напрежение. Естествено, семплостта на Борисов го подхлъзна и той се поувлече – гордо заяви, че за него са гласували младите, етническите българи – висшисти, а за всички останали – дъртите, източили резерва, турчолята и неграмотните, въобще лошият човешки материал. Сегрегация и расизъм, език на омразата във висша степен! Е, ако се позамисли малко, може и да зацепи защо не получи подкрепата на АТАКА. Защото национализмът значи любов, а не омраза, и защото национализмът обединява, а не разделя хората. За изстъпленията на Борисов обаче Хелзинският комитет странно мълчи. Дума не обелват и „евроатлантическите“ му партньори, задавени в злобата си от факта, че определящ фактор в новия парламент са националистите, и че техният любимец е в трайна и дълбока изолация.
И така, въпреки всичко новото правителство на България вече е факт. Начело е старият играч Пламен Орешарски, участник в два досегашни кабинета – на Костов  и на Тройната коалиция. Именно бившият финансов министър е главен виновник за въвеждането на плоския данък от „лявото“ правителство на Станишев. Прочу се и с безочливото си поведение по време на учителската стачка и с бисера за „седенката“. И макар по време на своето управление в един благоприятен за страната период да наложи погрешната политика на фискални рестрикции, бюджетни излишъци и ограничен икономически растеж, именно Орешарски се оказа единственият овластен финансист, провеждал разумна и успешна политика по управление на държавния дълг: само с една операция той съумява да изкупи и редуцира дълга с 1 млрд. долара, похарчвайки за целта едва 160 млн!
В този смисъл е възможно Орешарски да съумее да овладее финансите на страната, изпаднали в състояние на „свободно падане“, по неговите думи, като на първо време увеличи събираемостта и се разплати с бизнеса. Тази стабилизация обаче ще бъде на парче, твърде козметична и краткотрайна, и няма да даде съществени резултати, ако не се прибегне до широка антикризисна програма, включваща борба с колониалния модел, реиндустриализация, прогресивно подоходно облагане, рязък скок на доходите и акцент върху икономическия растеж, а не върху рестрикциите. За момента

не сме чули нищо по въпроса с монополите, плоският данък остава

а доходите ще растат с досегашните жалки темпове. Поне така научихме от Плана „Орешарски“, доколкото такъв план изобщо съществува. Финансовият министър Петър Чобанов уж е критик на Дянков, но обяви, че замразява социалните обещания, докато икономиката не се „раздвижи“. Как може да стане това без силната намеса на държавата в условията на чудовищна хуманитарна криза – не ми е ясно. Повишение на минималната работна заплата нямало как да има, без да бъдел първо успокоен бизнесът. С този аргумент излизаха на бой и срещу заложената в Плана „Сидеров“ цел от 1000 лв. заплата и 500 лв. пенсия. Резкият скок щял да доведе до фалити, казват. Незнайно как, при положение, че по-високите доходи ще доведат до ръст на потреблението, съответно и до по-високи печалби за бизнеса. Чобанов претендира да е министър на растежа, а не само на рестрикциите – дано накрая това не се окаже просто лозунг. За разлика от него новият премиер изрази мнение, че проектът за АЕЦ „Белене“ е нужен на България, но впоследствие научихме от енергийния министър Стойнев, че тепърва ще се правят анализи дали проектът е изгоден. Твърде безумно е да губим още време и да харижем Балканския енергиен пазар на Турция и Румъния, докато си чешем езиците с изтърканите псевдоаргументи на ГЕРБ. И то при положение, че именно партията-мандатоносител – БСП, беше инициатор на ядрения референдум от януари и през цялото време твърдеше, че проектът „Белене“ е печеливш и трябва да се реализира в максимално кратки срокове! Но дори и БСП да прояви воля по темата и да застане редом с АТАКА, енергийната ни независимост от Турция отново е под въпрос – съуправляващата партия

ДПС е против нова АЕЦ и заедно с другата протурска партия – ГЕРБ,
събира 133 от общо 240 гласа

Впрочем, ДПС участва в новия кабинет с трима свои представители. И докато за министър Хасан Адемов можем да кажем, че от години работи в социалната сфера, то основната дейност на колегата му – специалистката по български синтаксис Мариана Георгиева, явно ще бъде да работи за повече турски език в българските училища. Новият министър на културата – седесарят Петър Стоянович пък лъсна с фес на главата във фейсбук. Либералните политически кръгове намират още един свой представител в лицето на правосъдната министърка Зинаида Златанова, бивш ръководител на представителството на Еврокомисията в България, а по-преди – чиновничка към правителствата на НДСВ и на Тройната коалиция. В стила на своята менторка, Меглена Кунева, въпросната дама с европейско лустро най-безцеремонно заяви в предаването „Панорама“ по БНТ, че предизборните обещания са само за кампанията, колкото да залъжат някой и друг избирател, и не важат за след това. Без коментар. Като експерти в кабинета тук-там все пак изпъкват няколко имена, като това на земеделския министър проф. Греков и на образователната министърка Анелия Клисарова. Личи си, че тя познава добре сектора на висшето образование, след като изразява воля за задействане на рейтинговата система на мястото на досегашното финансиране на ВУЗ-овете „на калпак“. В същото време обаче е и привърженик на безумната идея на ГЕРБ децата да влизат в училище едва ли не с прохождането си. Сред изненадите определено беше назначението на Цветлин Йовчев начело на МВР – системата, превърнала се напоследък в преторианска гвардия на Борисов и ГЕРБ. В този смисъл действията на парламента по разформироване на мафиотската ГДБОП и чистката, която започна по места трябва да се приветстват бурно. С добри идеи тръгва и военният министър Найденов, само че истинският тест за него ще бъде през 2016 г., когато трябва да се поднови или анулира договорът за американските бази.
В общи линии можем да заключим, че сигналите са разнопосочни, защото кабинетът „Орешарски“ се намира на съдбовен кръстопът. Новото правителство трябва да направи своя избор между проваления колониален модел на погазване на националните интереси в услуга на чужди сили и един нов път за България – социално справедлива и национално независима. По кой от двата пътя ще поеме страната под ръководството на Орешарски, ще разберем съвсем скоро. Индикатори ще бъдат въпросите за цената на тока, за тавана върху лихвите, за приватизацията на БДЖ – Товарни превози и за АЕЦ „Белене“.

Дали този кабинет ще бъде „по-малкото зло“

както всички се надяваме – само времето ще покаже. Едно нещо е сигурно: България не се нуждае от козметика, а от радикален, рязък завой. Нека Орешарски да има предвид и това. Нека знае, че националистите от АТАКА ще бъдем негов коректив и ще противостоим безкомпромисно и с всички средства на всяка непопулярна мярка, на всяко негово действие в ущърб на българския народ. Ще парираме обаче и всеки опит на запратените в дълбока обществена изолация статисти на „Скат“ и Янето. Гарант за националното единство срещу тях ще бъде не друг, а третият полюс в политическия живот на страната – АТАКА. И това ги плаши.

 

Горещи евросълзи се леят върху политическия ковчег на ГЕРБ

Най-активни в хора на българофобите са партайгеносите на Меркел от Християн-фашис… пардон, Християн-демократическия съюз на Германия. Пръв ревна евродепутатът Елмар Брок, председател на външната комисия в Европарламента, засегнат от тежките думи на Волен Сидеров към чуждите дипломати по време на встъпителната му реч в новия парламент. Последва го французинът Жозеф Дол, председател на групата на ЕНП. Безспорно авторитетни фигури, които освен с пантагрюелистичната си визия, са известни с привързаността си съответно към украинската проституция и към някакви си 16 млн. евро, заграбени навремето от Дол в името на френските фермери. Джобни пари. За капак се обади и еврокомисарят по енергетика (по някаква „случайност“ германец и съпартиец на Меркел) Гюнтер Йотингер с нелепото съждение, че България била неуправляема държава. На какво се дължи тази необичайна активност, ще попитате. През последните години страната ни като част от големия европейски пъзел бе най-верният сателит на Меркелова Германия, а след падението на Борисов балансът на силите изглежда застрашен: страните от Юга се бунтуват срещу наложения от Берлин диктат, а Лондон и Прага открито саботират плана за немска доминация в Европа. Ето защо залозите са много големи. Ангела Меркел изглежда все по-притисната, след като дори в Германия се роди евроскептична партия, сериозно застрашаваща преизбирането на канцлерката. Под заплаха е не само властта й, а цялостната германска визия за Обединена Европа. Да не забравяме, че не друг, а България беше „отличничката“, страната с чудесна фискална дисциплина, малки дефицит и държавен дълг, и изобщо всички викаха „конграчулейшънс“. Тази мила неолиберална картинка бе пометена само за броени дни и това влудява плановиците в Брюксел и Берлин. Те искат отново Борисов на власт, за да се почувстват сигурни за собственото си политическо бъдеще. Вчера обаче изгърмя „стабилната“ България, днес на ред е „проспериращата“ Турция на ислямиста Ердоган, приятел на Борисов и партньор на Меркел в ЕНП, а утре – кой знае? Това ги влудява и затова търсят реванш у нас. Затова и на протеста на 2 юни пред парламента се развяваше и немско знаме.