|

Бабикянството като защитна хватка на политическия нагаждач

„Труд“ пусна превантивно помийна струя срещу антикорупционната
комисия на 42-то НС

Тамара ШИШМАНОВА

Обслужването на властта направи Гочева медийна олигархиня.

 

Високата концентрация на злост и мерзост към АТАКА не е новост за в. „Труд“. С публикуването на поръчкови статии срещу политическите опоненти на властта собствениците на вестника станаха мултимилионери, купиха си хасиенди я по атлантическото, я по средиземноморското крайбрежие, децата им пък отдавна резидират по тихоокеанското. И поне половината от заслугата за това благоденствие се дължи на поръчковите полюции срещу АТАКА, които системно овлажняват страниците на изданието през последните 8 години. За което собствениците и редакторите на това издание се радват на демонстративните ласки на всеки властник, който и да е той. Помним периода, в който вестникът е излизал с 19 -20 фотографии на премиера Борисов в различни пози и ракурси – на всяка втора страница по една. Останалата площ бе поделена между тогавашния президент Първанов и соросоиди от различни породи.
Тъй че петното от поредната струя, озаглавена „България на три мюрета“, в броя на вестника от 22 юли т.г., няма да личи върху вече лекьосаната фасада на „Труд“. Такива са законите на бизнеса – „трудоваците“ чисто и просто експлоатират софийският метеж на соросоидите, за да намажат банковите си сметки с още един пласт политическа лой.
„България на три мюрета“ е съчинение на Арман Бабикян – известен като личен пиар на Мария Капон, който заедно с личния й биограф Исак Гозес върви след корпулентната дама като сянка. Целта е превантивна – да бъдат предварително дискредитирани разкритията, които Сидеров може да направи като председател на парламентарната комисия срещу корупцията. Съчинението изобилства с лични оскърбления към Волен Сидеров и партия АТАКА, изразяващи само и единствено неудържима и с нищо непредизвикана злоба. Вместо аргументи и факти – квалификации и лъжи. Вместо анализ – манипулации.
В такива случаи изданието е длъжно да предостави на засегнатата страна право на отговор. Професионалната етика изисква отговорът да бъде в същия обем и да бъде поместен на същото място във вестника, в което е излязла клеветата (обидата, лъжата и пр.)

Бабикян остана прост производител на публицистична кал.

 

Но, както е ноторно известно, в. „Труд“ е чужд на етичните норми. Отговорът на Волен Сидеров (виж съседната страница), бе цензуриран така, че да лиши читателя от най-важната информация – политическата и професионална биография на пиар агента. Именно тя обяснява кой е Бабикян и ЗАЩО е такъв. Лишавайки отговора на Волен Сидеров от тази най-съществена част, главният редактор Иван Михалев и собственицата на вестника Венелина Гочева, която е и председателка на неговия журналистически борд, са се постарали да скрият от читателите собствените си мотиви за публикуването на мръсотията по наш адрес. Без да си дадат сметка, че именно тази цензура разкрива мотивацията им. А тя е пари, пари и пак пари. Публикацията е платена. Етиката изисква в горния ъгъл на страницата да стои предупреждението „Платена публикация“. Такова обаче няма. Няма го на нито една от вестникарските полюции на Бабикян, а те са до една манипулативни и поради това се налага да бъдат предплатени. Ще посоча само един от многобройните примери. На 26 май 2009 г. във в. „Марица“ се появи материал със заглавие  „Мария Капон е най-желаният мажоритарен кандидат в Пловдив“. В него Бабикян бе надиплил следната публицистична слуз:
„Независимият депутат и председател на ЕНП Мария Капон е най-уважаваният народен представител в Пловдив. Работата й одобряват 40 на сто от избирателите. Това сочи представително проучване на НЦИОМ в Пловдив-град“.
Минаха изборите и се оказа, че Мария Капон е била крайно нежелан и неуважаван кандидат за 41-ия парламент, защото остана извън него. Колко „независима“ е била пък, след като се кандидатира от името на РЗС, макар че си има своя партия, съдете сами. Но Бабикян не се извини на читателите на в. „Марица“. На изборите през 2009 г., заедно с провала на Капон, посърна и неговата лична амбиция да стане законодател. Хората просто така и не можаха да разберат на коя партия са членове и съответно лидери Мария Капон и нейният неизменен придружител в политиката Арман Бабикян.
На арменеца не му потръгна ни в политиката, ни в публицистиката. Гозес поне взе един „Черноризец“ за мръсната си кампания срещу АТАКА, а Бабикян не можа да се уреди и с една грамота.
А се блъска човекът, бъхти като грешен дявол. От години е редом до страдащата от политически промискуитет Капонка, придружава я при всичките й партийни митарства – от ОДС, през Янето, Коалиция „Напред“ (Лидер, ВМРО, Гергьовден, някакви земеделци, плюс Капон) на Христо Ковачки (2009 г.), последвана от коалиция с ислямиста Касим Дал (на местните избори през 2011 г.). Особено показателна за идейната всеядност на Бабикян е годината 2009-та, когато двамата с Капон са в коалицията „Напред“ на Христо Ковачки, но само донякъде, после се префасонират като членове на коалицията „България на гражданите и регионите“, което е същата коалиция, но без Лидер и с РЗС в ръководната роля и накрая си останаха с едното голо ЕНП, докато се ориентират откъде идват парите. Включването на Касим Дал и Корман Исмаилов в листите на ЕНП-то на местните избори през 2011 г. е именно това – заявка за усвояване на приличен дял от гласовете и парите, които Ердоган ще налее от Турция, за да вкара двамата ислямисти в българските институции.
Понеже и тази схема се разсъхна, сега изглежда арменецът е получил указание да се ориентира в обратната посока – от турски ислямизъм към български национализъм. Но го прави по бабикянски – подло и недостойно. Докато обижда и клевети Сидеров в последното си съчинение, Бабикян пуска следната уловка на читателите:
„Хората разбраха, че да си патриот не значи да избягаш от родината, а
да си я върнеш обратно, изтръгвайки я от ръцете на мафиотите.“
„Да си върнем България“ е девизът, с който Сидеров създаде АТАКА през април 2005 г., нейна кауза и генерална цел. „Да си върнем България от мафията“ е слоганът на не една и две кампании на АТАКА.
Значи, Бабикян ни чете, но не за да научи нещо, а за да плагиатства.
Нищо чудно догодина да ги видим двамата с Капон под някой веещ се национален флаг. И нищо чудно парите за поредната им метаморфоза да дойдат от Ердоган.